България и Румъния от повече от 10 години изпълняват напълно техническите критерии за членство в Шенгенското пространство, но няколко държави-членки спъваха приемането на двете страни от Евросъюза. Сред тях най-яростни противници бяха Австрия и Нидерландия.
В Шенген членуват 27 държави – 23 от Европейския съюз /ЕС/, както и всички членове на Европейската асоциация за свободна търговия (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария). Последната, присъединила се, е Хърватия от 1 януари 2023 година.
Защо Шенгенското пространство е толкова важно и какви са реалните ползи от членството в него? Това е важният въпрос, който интересува всички граждани на държавите, които са членки или кандидати за такива, включително и българите.
Шенгенското пространство е едно от основните постижения на европейския проект. Началото му е било поставено през 1985 година между пет държави от Евросъюза – Франция, Германия, Белгия, Нидерландия и Люксембург. Постепенно Шенгенското пространство се разшири и понастоящем е най-голямата зона за свободно пътуване в света.
Шенген е името на малко село в Люксембург на границата с Германия и Франция, в което през 1985 г. е подписано Шенгенското споразумение, а през 1990 г. – Шенгенската конвенция.
За гражданите на държавите, които са част от Шенген, важи правилото, че не се извършват проверки по вътрешните граници. Това не се отнася в случай на конкретна заплаха. Освен това контролът по външните граници е хармонизиран въз основа на ясно определени критерии. Има специално приет в тази връзка Кодекс на шенгенските граници. За държавите, които са част от пространство без граничен контрол по вътрешните граници, това означава, че:
Шенгенското пространство позволява на над 400 милиона души да пътуват свободно между отделните държави членки, без да преминават през граничен контрол.
Официалната статистика показва, че ежедневно около 3,5 милиона души преминават вътрешните граници, за да работят, учат или за да посетят семействата и приятелите си, а почти 1,7 милиона имат постоянен адрес в една от държавите на Шенгенското пространство, но работят в друга от тях.
Ежегодно европейците извършват около 1,25 милиарда пътувания в рамките на Шенгенското пространство.
Въпреки всичко това в никакъв случай не може да се каже, че не се осъществява контрол по границите. Напротив. За държавите с външни граници на Шенген е необходимо да се засилят мерките за граничен контрол, което да подобри и засили самия контрол.
Членството в Шенген може да има и редица икономически ползи за държавите-членки. Те могат да варират в зависимост от конкретната държава и нейните икономически показатели.
Ето някои от основните икономически ползи, свързани с членството в Шенген:
Туризъм и пътувания: Шенгенското споразумение позволява свободно движение на хората между държавите-членки без паспортни или визови ограничения. Това улеснява туристическите пътувания и прави региона по-привлекателен за туристи. Като резултат, туризмът може да се развива и да създава икономически приходи в държавите-членки на Шенген.
Бизнес и търговия: Свободното движение на стоки и услуги, подпомагано от Шенген, може да улесни бизнес пътуванията и търговските връзки между държавите-членки. Това може да допринесе за разширяването на пазарите и по-добри възможности за търговия и инвестиции.
Работна сила и миграция: Шенгенското споразумение позволява свободно движение на работната сила между държавите-членки. Това може да помогне на държавите с по-голяма икономическа нужда от работници да намерят подходящи кадри за своите икономики.
Икономии от време и ресурси: Заради отпадането на граничния контрол по границите между държавите-членки, транспортните и търговските фирми могат да спестят време и ресурси при преминаването им, което подпомага ефективността и конкурентоспособността на икономиката.
Привличане на инвестиции: Шенгенското пространство може да бъде по-привлекателно за чуждестранни инвеститори, тъй като облекчава движението на работници и бизнес партньори между държавите-членки.
Важно е да се отбележи, че икономическите ползи от членството в Шенген могат да бъдат обусловени от различни фактори, включително икономическата структура на конкретната държава, географското й разположение и други. Тези ползи могат да бъдат допълнени от други фактори, като например членството в Европейския съюз и вътрешния пазар на ЕС.
