Икономическите последици в отношенията между България и Великобритания след Брекзит ще обхванат до голяма степен пазара за недвижимо имущество. Освен промените, касаещи него, ще последват и други, засягащи бизнеса с износа и конкурентоспособността на някои родни стоки, както и предлаганите услуги като информационните технологии.
Гражданите на Англия вече нямат право да купуват българска земя след излизането си от Европейския съюз (ЕС) на 1 януари тази година. Те все още могат да се сдобият с жилища в страната, ако желаят, но не и със зелени площи. Това съобщи ръководителят на катедра „Международно право и международни отношения“ в Юридическия факултет на СУ „Свети Климент Охридски“ доц. д-р Боряна Мусева.
По думите на доц. д-р Мусева, след изтичането на преходния период на 31 декември 2020 г., предвиден в споразумението за оттегляне между Обединеното кралство и ЕС, англичаните могат да придобиват земя в урбанизирани райони. Те абсолютно законно биха могли да инвестират в покупката на къща със земя към нея, не и на отделен земеделски имот. От Нова година нататък жителите на Острова вече са граждани на трета държава.
Ръководителят в СУ разясни по-подробно точките в закона пред „Монитор“:
„В чл. 22 на конституцията ни е казано, че може да има изключения от забраната за придобиване на земя по силата на международен договор, но в А споразумението за търговия и сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство, т. нар. Търговска сделка, България не само не предвижда изключения от чл. 22 от конституцията, а изрично потвърждава действието на забраната в този текст. Това споразумение урежда либерализиране на инвестициите и достъпа до пазар и услуги в определени области, но в нарочна резерва се казва, че в България ще се прилага забраната за придобиването на земя в чл. 22 от конституцията, чл. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и чл. 10 от Закона за горите.“
В случай, че британските граждани решат да купуват къща у нас, те ще станат физически собственици единствено на сградата, дворът и земята към нея не влизат в сметката. Забраната е влезнала в сила и ангажира не само физически, но и юридическите лица от Кралството.
По разяснения на доц. д-р Боряна Мусева, в случай, че жител на Острова регистрира своя фирма у нас, то тогава търговското дружество би могло да закупи имот в населена местност – жилищна сграда с двор, но не невъзможността за притежание на земеделска площ остава в сила.
Онези британци, които вече са законни собственици на имоти в България, под каквато и да е форма, няма да бъдат засегнати по никакъв начин от промените след Брекзит. По разкази на нотариуси, след референдума, който се е провел през 2016 г. за излизането на Англия от ЕС, и в началото на следващата година, се е забелязала известна суматоха. Появили са се редица въпроси от жителите на Великобритания. Въпроси, довели от своя страна до ситуация, в която през 2018-2019 г. англичаните не само не са препродали имотите си, но се е забелязал и огромен ръст в търсенето на нови.
На пазара на недвижимото имущество са се освободили ваканционни жилища, които са били притежание на британски граждани, отказали се от тях заради редовните разходи по поддръжката им. Невъзможността на чужденците да посещават страната ни често също е оказала решаваща роля при продажбата.
Търговското споразумение за Брекзит, което засяга регистрирането на фирми и отварянето на банкови сметки в Англия за родните предприемачи, търпи значителни усложнения. То ще остави опция нашенците да могат да осъществяват износ към Обединеното кралство, коментират от Службата по търговско икономическите въпроси към Министерството на икономиката към посолството ни в Лондон, но ще оскъпи процеса. До нарастването на разходите ще доведат нови експортни процедури, които стават наложителни.
Секторът на услугите и информационните технологии вероятно ще продължат да привличат инвеститори от Обединеното кралство и след излизането на страната им от ЕС. Липсата на тарифни и квотни ограничения вероятно е най-същественото предимство за двустранните взаимоотношения.
Очаква се постепенно да бъдат възстановени нивата на търговията след като се преодолее първоначалното забавяне след въвеждането на митнически процедури за износ към трета страна и отминаването на кризисния период вследствие на епидемията.
Ползотворна за българския бизнес ще бъде и договореността, която е осъществена относно правилата за произход за преференциално третиране на стоки. Онези от тях с произход от ЕС, които се влагат в местното производство, ще се считат за британски, когато се изнасят към Единния пазар. Англия отказа ресурсите с произход от Турция, Китай и Япония да получават отношение, равнопоставено с това на европейските материали, Това ще даде предимство на българските акумулатори, машинни и автомобилни части и други.
Великобритания е успяла да си издейства гъвкавост по отношението на финансирането и правото да предоставя държавно субсидиране на икономическия обекти и цели сектори. Тепърва предстои да се установява ефективността на механизма за корекция при евентуално изкривяване на пазара.
По отношение на транспорта ще продължат да бъдат валидни вече съществуващи договорености. Правата на каботажните британски превозвачи са се ограничили и това говори за една добра възможност за родните транспортни фирми, които могат да заемат свободната пазарна ниша.
Извън споразумението за Брекзит ще остане и третирането на услугите, тъй като икономиката на Англия е изключително зависима от тях. Цели 80% от брутния вътрешен продукт на страната се генерира от въпросния сектор.
И от двете страни на споразумението ще бъдат затруднени туристите, които вече освен своите паспорти, ще трябва да предоставят и доказателството, че ще се върнат обратно, коментират експерти. Англичаните няма да могат да изнасят млечни и месни продукти или такива съдържащи ги. Вероятно е и да се наложи да попълват митническа декларация, ако носят повече от 10 000 паунда кеш, или ако донесат стоки за продажба на територията на Великобритания. По границата с ЕС ще отворят врати така наречените „Duty-free“ магазини, от които ще мога да пазаруват в малки количества цигари и алкохол и от двете посоки.
