Седнала съм на дивана в хола. Тъмно е. Проблясва единствено светлината, идваща от отворения лаптоп. Пия кафе, макар да е вечер. Това е любимото ми време за тази напитка.
Само в късните часове имам възможност да отпивам на малки глътки и да се наслаждавам на аромата му. Дишам дълбоко! Много дълбоко… И се опитвам да заглуша мислите, които идват в ума ми и емоциите, които са нахлули в сърцето ми.
Нали често действаме по този начин? – ако не можем да се справим с дадена ситуация, свикваме с нея!
И не се очертава скоро да осъзнаем, че не живеем в идеален свят. Но това не значи, че нямаме право да създадем нашите перфектни моменти.
Днес това право ни е отнето от управляващите!
Те твърдят, че работят за благото на народа. Едновременно с това в нито един момент не се съобразиха с желанията и нуждите ни. Напротив – години наред работят усилено, за да сме по-бедни, по-смачкани и по-нещастни.
Бойко пък се възприема като бащата на нацията!
Каквото каже – това ще е. Каквото реши – най-доброто е.
А ние се държим като бебета, които нямат право и възможност да носят отговорност за собствения си живот. Трябва да сме послушни, добри и благодарни, че този човек ни търпи исканията, за да ни предпази живи.
Истински родител на цялата българска общност, който влага безумни усилия, за да се справи с недоволните подрастващи.
Да де, ама аз през целия си съзнателен живот не съм имала вечерен час, забрана да излизам или наказание, че съм отишла на дискотека. Просто ми бе обяснено, че свободата е отговорност и е наложително да се науча да я поемам, ако не желая да я изгубя.
Бойко обаче реши – той е по-отговорен от нас. И ако не го слушаме – има строги наказания.
Най-често парични, че и без това сме много богати – чудим се къде да си изхарчим пенсиите и заплатите, та поне да му напълним шкафчетата.
Непослушните трябва да станат послушни.
И да си платят за това, че са посмели да не се подчинят на заповедите или съветите му. Всеки да ги нарича както иска.
И така дойде времето на коронавируса.
Едни интересни месеци, в които е опасно да ходиш на училище, да излезеш и да се видиш с приятели, да се прибереш при близките си, да правиш нещата, които те правят щастлив в иначе еднообразното ежедневие.
За щастие и успокоение тази болест не посещава големите вериги магазини. Те са имунизирани. Там се позволява скупчване на хора, сред които можеш да се изгубиш. Стоене с часове, за да се обсъдят най-заплетените връзки в поредната турска сапунка и проблемите, които витаят в държавата.
Бойко обаче дори не е наясно, че има проблеми. Та той прави най-доброто за нас, а всички сме все недоволни.
И така – добре, че е разрешено да се харчат пари и още не е забранено гледането без да се пазарува. Добре, че е разрешено да се блъскаме сред непознати, защото не можем да излезем да изпием по кафе сред приятели.
Добре, че Бойко дава помощи, докато съсипва бизнеси.
Иначе можеше наистина да се събудим и да решим дали ни трябва човек, който да движи живота ни. Дали сме бебета или хора, които могат да носят отговорност за себе си и близките си хора.
Дали сме сценаристи или помощен персонал, който помага да се реализира филма на управляващите.
Не съм от хората, които гледат през пръсти на пандемията. И смятам неглижирането на проблема за цинично.
И не водя спорове дали я има или е измислица. Напротив… Вярвам, че трябва да имаме самосъзнание и да пазим както себе си, така и останалите. Защото, когато научиш за човек, който търси кръвна плазма – сърцето ти се свива на топка. Когато научиш, че един дом е станал пуст, защото някой си е отишъл от този свят – няма как в този момент да си кажеш: „Все ми е тая, добре съм!“. И в тези моменти излишните теории няма да претъпят болката на страдащите.
Вярвам, че може би е наложително да има мерки! Но само ако са адекватни.
А сегашните не само не са адекватни, но и граничат с безумието…
И докато Бойко се грижи уж за здравето ни, то и не забравя да ни съсипе психически.
Самоубийства на хора, които са се притеснявали, че са останали без работа и няма как да издържат близките си. Изявления, заради които редица възрастни хора плакаха неутешимо, че ще починат в страшни мъки. Страхът на безброй граждани дали ще могат да запазят работата си.
Огромен страх и паника, които се наслагват в съзнанието ни, за да бъдем неспособни на действия.
Всеки човек трябва да има права – да реши как да живее живота си. Да прецени каква отговорност да поеме и каква не е по силите му. Да вземе решение дали ще отиде да вечеря навън или да се блъска в тълпата, която се е събрала в магазина.
Да живее достойно и да получава адекватна среда на живот от управляващите или да мълчи и да свикне да живее със сегашната, макар да не е за свикване. Но при нас правата липсват. Само неадекватността е на ниво.
Каквито са ни управляващите – такива са ни и мерките. За нищо не стават!
