Съветът по околна среда на Европейския съюз проведе неформална видеоконференция. По време на нея бяха обсъдени въпроси, свързани със зеленото възстановяване и преход, адаптацията към изменението на климата, както и предложението на Европейската комисия (ЕК) за нов Регламент относно батериите и отпадъчните батерии.
Министрите обмениха мнения за ролята на плановете за възстановяване и устойчивост за зеления преход и за бъдещето на Европейския семестър в контекста на Механизма за възстановяване и устойчивост. Министър Димитров подкрепи обвързването на социално-икономическото възстановяване от COVID пандемията и зеления преход с цел постигането на устойчив растеж и заяви:
„Приоритетни са областите със значим потенциал както за ускоряването на справедливия и приобщаващ преход към чиста, ресурсно ефективна и кръгова икономика, така и за възстановяването от пандемията. Такива са: възобновяемите енергийни източници и алтернативните горива, подобряването на енергийната ефективност на сградите, насърчаването на екологосъобразните видове транспорт, развиването на екологичната инфраструктура, включително с внедряване на природосъобразни решения, опазването и възстановяването на биоразнообразието и екосистемите.“
Екоминистърът подчерта също, че на преден план трябва да се постави използването по най-ефективен начин на възможностите за осигуряване на взаимодействие между политики, инвестиции и научни постижения, предоставяни от новата Многогодишна финансова рамка в съчетание с Механизма за възстановяване и устойчивост. Министър Димитров подкрепи също усилията за разработване и прилагане на интегрирани рамки на политиките на ЕС, насочени към кръговата и нисковъглеродна икономика, синята икономика и биоикономиката.
Министрите разгледаха и съобщението на ЕК „Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа – новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата”, публикувано на 24 февруари т.г. Заместник-министърът на околната среда и водите Илияна Тодорова изтъкна, че България припознава нуждата от хоризонтални действия за адаптация, като посочи, че през 2019 г. е приета и Национална стратегия за адаптация към климатичните промени.
„Отдаваме приоритетно значение и приветстваме новата европейска Стратегия, която ще подпомогне по-бързата адаптация и повишаването на устойчивостта към климатичните изменения на всички системи, в това число социални, икономически и природни. Подобряването на знанията и управление на несигурността е сред ключовите предложения в документа, които оценяваме положително, предвид наличните пропуски в знанията и данните в ЕС“, заяви тя в изказването си и допълни, че липсата на достатъчно информация затруднява предприемането на действия и цялостния процес на адаптация и изтъкна важността на отчитането на климатичните особености на всяка държава членка, както и избягването на прекомерна административна тежест.
