– Какво искаш за Коледа?
– Време.
– Не разполагам с достатъчно. Това е много скъп подарък!
Остават броени дни до коледните празници. Светът никога не е бил по-контрастиращ. Една част от обществото се пита как ще оцелее и как да избере подаръци за любимите си същества, при положение, че трудно ще бъдат платени и сметките.
Други нямат подобни терзания. Щяха да бъдат щастливи, ако изобщо имаха близки. И най-големият им дар би бил да има прегръдки, в които да се сгушат. Или дом, в който да се прибират след изморителен ден. Или трапеза, на която да се съберат със семействата си.
Трети са в трескава подготовка – избират подаръци, опаковат ги красиво, надписват картички и подхождат с внимание към всеки детайл. И наистина, осъзнавайки или не, ще имат едни безценни празнични дни. Има на кого да опаковат избраните вещи, кого да зарадват и най-вероятно кой да зарадва тях.
Четвъртите пък изобщо не приемат празниците като нещо, което трябва да се отбележи. Или искат всеки ден да им е празник и смятат, че дадена дата не заслужава конкретно внимание, или са затънали в мрежите на собствените си дела и не смятат, че е нужно да забавят темпото.
Или пък нещо друго…
Но няма значение. Настроението им е другата цветна нотка в иначе шарения ни свят. В пъстротата на декември. В нотите на дните, които така или иначе създават тържествени звуци – без значение дали искаме да ги чуем или не. Без значение дали сме готови да ни е празнично или искаме да избягаме от еуфорията.
И да – аз съм от тези, които обожават подаръци.
Обичам да правя подаръци. Обичам да получавам подаръци. Щастлива съм, защото има хора, за които мога да търся с дни идеалната вещ. Далеч не задължително скъпа, но онази, която може да усмихне човека, за когото е предназначена. И да – щастлива съм, защото и тази година някой ще се погрижи да ми опакова подарък. И да, определено има за какво да съм благодарна.
Всички тези вещи, които купувам и ще бъдат купени за мен или други като мен, обаче ме карат да се замисля: „Подаръците, които се купуват с пари, достатъчни ли са, ако не получаваме другите, които не могат да се заплатят с финансови средства?“
Какво бихме подарили, ако нямаме нито една стотинка?
Какво искаме да получим, ако любимите ни хора нямат нито една стотинка?
Как бихме празнували, ако всички магазини на света бяха затворени?
И всъщност се оказа, че най-скъпите подаръци, за които се сещам не се плащат с пари. За съжаление.
Иначе биха заслужили да похарчим цялата си заплата за тях, да вземем най-големите и неизгодни кредити, да затънем в заеми. Но да имаме гаранция, че ще ги притежаваме.
Време
Да подарим време и да получим време – това безценно. И както е модерно да се казва – персонален подарък. Лично от нас и лично за нас. Какво значение има какво ще намерим под елхата, ако подателят е толкова погълнат от собствените си дела, че няма няколко часа, които да ни отдели?
Какво можем да подарим на човек, ако не ни остава време, което да му дадем? Важни ли са изобщо покупките, ако онзи, за когото са предназначени, не получи споделени мигове? Имат ли смисъл подаръците, ако липсва време?
Приемане
Да приемем някого е трудно – с всичките му предимства и недостатъци. И това е нормално… Та ние трудно приемаме дори себе си. Постоянно търсим по-добрата си версия и се опитваме да се променим. Или тъпчем на едно място и оставаме в света на посредствеността. Но не ни е хубаво. И отново не се приемаме.
И точно по тази причина това е един от най-трудните, но най-ценни дарове, които можем да получим или да дадем на друго човешко същество. Несъгласие с гледната му точка или действията, но приемане, че съществува и друг свят, който е различен от нашия. И приемането на всичко това без условия, без груби погледи и без обвинения.
Някой приемал ли Ви е, въпреки това, което сте били, което сте. Въпреки несъгласието си с Вас. Приемал ли Ви е, когато самите Вие не сте се приемали? А Вие правили ли сте го за някого? Чувството, което носи този подарък е безценно. И не може да се купи с пари.
Енергия
Да се смееш с глас. Да те мислят за луд. Да бъдеш луд. Да се разплачеш. Да се усмихваш. Да мълчиш с часове. Да бъдеш точно този, който си в този момент и да има с кого да го споделиш.
Да се усмихват с теб. Да помълчат. Да те подкрепят. Да скачат до тавана, защото скачаш и ти. Да дадеш от енергията си и да получиш от отсрещната.
Не е подарък, който можеш да дадем на всеки и не всеки може да ни го подари. Точно затова е така специален.
Каузи
Нуждаем се от нещо или знаем, че някой има нужда и можем да помогнем. Просто можем да си изберем кауза – да дарим кръв, да отделим време за възрастен човек, да се погрижим за бездомно животно. Или да направим нещо друго, което ще направи един живот по-спокоен.
Мислим си, че ще помогнем на някого?
Да, така е. Но първо ще помогнем на себе си. Защото добрите хора са егоисти. Изпитват щастие да виждат щастието в чуждите очи. И се пристрастяват към това чувство. И го търсят отново и отново.
Да подарим подаръци, които не се купуват с пари – трудна задача. Но ако не искаме да отбием номера – единствената, която наистина си заслужава…
