Какво е да бъдеш инфлуенсър? Как живеят хората, които упражняват тази професия? Какво дава популярността в социалните мрежи и взима ли нещо? Каква е отговорността, която носиш, когато си любимата личност на хиляди хора?
Всички тези въпроси се появяват сред голяма част от хората в обществото. Ние също сме си ги задавали. Отговорите дойдоха от Гергана Димитрова – една лъчезарна, интелигентна и популярна млада жена, която вече години наред се занимава с тази дейност. Тя разказа за избора си, начина си на живот, проблемите и предимствата, които среща по пътя си пред Искра.бг:
Моят старт бе сложен на 2-ри януари 2015-та година. Беше много спонтанно решение. Стоях в детската стая на родния си дом и гледах клипове на мои колеги, които харесвам до ден днешен. Знаех, че искам да се занимавам с това и една вечер просто казах на баща ми, че ще си направя канал в „YouTube“. Татко ми даде телефона си, защото беше последен модел и каза да започвам. Снимах видео с любимите си продукти за коса. То вече е изтрито, защото беше с потресаващо качество, но тогава събудих майка ми, за да се похваля, че вече имам едно гледане. Така започна всичко.
Гергана сподели, че вече са минали повече от 5 години от направената първа крачка. Още ѝ е странно, когато нейни последователи я спрат по улицата. По нейни думи много хора възприемат блогърите като личности, които са повече от тях, а това не е така:
Има хора, които са постигнали много повече от мен. По стечение на обстоятелствата не разполагат с такава популярност, а я заслужават. Когато ме спрат по улиците се срамувам, свивам се, не знам как да реагирам. Така много често обърквам думичките, започвам да пелтеча. Просто възприемам себе си като нормална личност.
По думи на Гери блогърството в страната ни е започнало да се развива в последните 2 години. Брандовете са осъзнали, че трябва да заплащат за рекламата си, а не просто да ти изпращат продукти. Очаква се този процес да продължи и през следващите години.
Тя обясни, че за себе си може да е сигурна, че е подходяща за дадена компания. Дали ще те изберат за тяхно лице зависи от много фактори и целта на фирмата – начинът, по който се държиш, по който говориш и общуваш, имиджът, който си си създал, как презентираш:
Все още има и такива, които смятат, че броят на последователите трябва да е водещ. В днешно време обаче не е трудно да се сдобиеш с такива. Много по-важна е ангажираността на аудиторията. Важно е доколко си свързан с хората. Аз имам отговорност към онези, които ме харесват. Приемам ги като приятели. По тази причина, ако не съм сигурна в дадена кампания, не я рекламирам. Така показвам нужното уважение и към фирмите, и към последователите си.
Пандемията, предизвикана от коронавируса, не е подминала и хората в този бранш. Димитрова сподели, че е имала много притеснения, но нещата вече са започнали да се нормализират:
Изтеглих заем, преместих се в нов дом. 2 седмици по-късно обявиха извънредно положение. Започнах да получавам отказ за кампании, които вече бяха уговорени. Ставах и лягах с тревога, защото държа да съм максимално коректна. Вече обаче нещата са по-спокойни.
Нейните дни минават по различен начин, оценява възможността, че може сама да определя времето на заетостта си. Да обърне внимание на емоционалното си състояние, тъй като е чувствителен човек. Има дни, в които снима по цял ден, такива, в които предпочита да учи или да се види с приятели, а работният процес оставя за по-късно, когато се чувства продуктивна.
Качеството, което най-много ѝ помага, за да се развива е инатът, който носи в себе си. Част от околните все още са скептични и я питат дали няма да си намери нормална работа. Други вече виждат перспектива в нейната професия:
Със сигурност няма да се занимавам с това до 50-годишна възраст, но не се знае какво ще се случи. След като чисто законово има договор за тази дейност, значи и чисто законово това е нормална работа.
Гергана обясни, че е получавала скептични коментари не само за възможността да се издържа с нещата, които прави, а и относно развитието си. Много искала да посети модното събитие „Fashion week“, но ѝ казвали, че няма как да стане, че сме от малка държава, че е невъзможно. Това обаче се е случило, което е малък успех за голямата идея, която има в главата си:
Във всяка една сфера ще се намери човек, който ще каже, че нещо не може да стане. Щом обаче има един, който е успял, значи всеки може. Да, някой ще го направи за месец, на друг може да отнеме години. Когато обаче някой ми каже, че не мога… Просто си казвам да стои и да гледа. Аз мога и се получава…
Димитрова сподели, че може би много подрастващи искат да направят своите първи стъпки в тази сфера. Тя обаче е твърдо против това да се случи, защото може да навреди сериозно на психиката им:
Аз започнах на 21-22-годишна възраст. Все още обаче се усещам лабилна, когато се касае за част от негативните коментари. Когато си дете това неминуемо ще донесе последици върху съзнанието ти, върху емоционалното ти здраве. По-трудно се прави разлика между градивна критика и кога просто някой има проблеми, денят му е крив и е решил да си го изкара върху теб. В по-зряла възраст по-лесно правиш разликата. Малчуганите трябва да живеят детството си, не да мислят кой какво ще каже за тях. Аз самата съм получавала много негативизъм.
Гери обясни, че много често казва просто: „занимавам се с дигитален маркетинг“. Иначе хората виждат 160 000 последователи, които има и които са много, особено за територията на нашата страна и определят: „Ти си известна!“. Така решават, че трябва да са по-мили с нея:
Аз искам да ме приемат като нормален човек. Това, че ме следят много хора не определя дали съм лош или добър човек. Искам да ме опознаят и тогава да съдят каква съм. Някой може да е известен и страхотен актьор, но това не определя каква личност е, нали?
Димитрова изтъкна, че винаги си поставя годишни цели. Идеята ѝ в близките години е да създаде собствена компания, която да е насочена в помощ на жертвите на трафик на хора – тема, която е много наболяла, но се говори малко за нея:
Има много примери, за които дори не подозираме, а страната ни е в топ 5 на жертвите по света. Това, което правя сега ми дава страшно много – срещи с прекрасни хора, пътувания, безплатни продукти, стандарт на живот. За мен обаче е важно да направя нещо по-стойностно.
Гери коментира, че често хората виждат само лъскавата страна на инфлуенсърството. Те обаче са хора като всички други и правят своите грешки. Разликата е, че ако при един неизвестен човек може да не се разбере или да отшуми бързо, при тях разбират хиляди и всеки смята, че може да те съди:
Ти допускаш до себе си редица хора, но част от тях смятат, че могат да ти казват как да живееш, да ти дават насоки за правилно и грешно. Всеки е прав за себе си, не ходим обаче в чуждите обувки, за да знаем защо някой е постъпил по даден начин. Това, че си обществена личност далеч не значи, че нямаш своите слабости.
Да бъдеш инфлуенсър – може би не е професия като всяка друга, но има своите положителни и отрицателни страни. И когато станеш популярна личност носиш отговорност – пред себе си, пред последователите си, пред фирмите, които са те избрали. Един интересен живот, който отваря редица врати. Остава само въпросът:
Готов ли си за него?
