Ако пренебрегнете съдържанието, типичният ден за човек, който пише „фалшиви новини“, ще изглежда точно като всяка работа в офис.
Сутрин Тамара трябвало да отвори лаптопа си с нов имейл с линк към електронна таблица. В документа имало осем истории, които били базирани от другата страна на света – в САЩ. В таблицата имало и осем крайни срока – всеки, от които бил само няколко часа по-късно. Нейната работа била да пренапише историите преди финалния срок, пише BBC.
Разликата? Тамара пренаписвала измислени или заблуждаващи статии за два големи уебсайта в Македония с таргет американски читатели. Работата й е била да създаде полу-плагиатски копия от материали, които първоначално са били публикувани в американски крайно десни издания, така че нейният шеф да ги върне обратно към нищо неподозиращите американци на хиляди километри.
Журналист на BBC е разговарял с Тамара в края на 2018 г. в кафене в Скопие, столицата на Македония. В продължение на три дни, тя му разказала подробно за работата, която вършила в продължение на девет месеца. Въпреки че перспективата, която показала, може да бъде само на един служител, то историята й разкрива и реалността на това какво е да работиш в тези сайтове.
Тамара пожелала да остане анонимна, така че за да се защити самоличността й, името й, както и на хората, с които е работила, са променени.
Един ден през април 2017 г. Тамара получила телефонно обаждане от приятел: „Знам, че не се занимаваш с нищо, но ето ти начин да печелиш пари и то без да напускаш дома си. Ти разбираш от политика и английският ти е добър, така че би ли искала да работиш в новинарски сайт?“
„Казах „Да, защо не?“, спомня си Тамара.
Следващата стъпка бил видео разговор с Марко – млад мъж със странни маниери и предложение за работа.
„Когато получих обаждането и Марко обясни какъв точно вид новинарски сайт е – тогава разбрах, че ще пиша фалшиви новини“, каза Тамара.
През следващите няколко видео срещи Марко споделил от екрана си и как да публикува статии в уебсайта, как да използва Photoshop, за да редактира изображения.
„Той беше срамежлив и странен. Може би, защото бях по-възрастна от него и той се чувстваше неудобно от това, че е мой шеф“, предполага Тамара.
Тя била в средата на 20-те си години, докато Марко едва бил навършил 20 години. След два месеца, те се срещнали и лице в лице – младата жена отишла до македонския град Велес, за да получи от него плик с пари.
Жената, която се определя като либерална, била ужасена от съдържанието на статиите, които трябвало да пренапише.
„Вярвам, че те все още имат най-лошите статии“, коментирала тя.
Тамара дори отворила нов раздел на лаптопа си. След това се насочила към уебсайт, от който редовно е копирала съдържание.
„Както виждате – само написах „мюсюлмански атаки“ и излизат толкова много статии, на които мюсюлмани атакуват хора. За много от тях вярвам, че не са дори истина, а са просто измислени.“
Само на този уебсайт имало почти 100 страници с това търсене. При по-внимателен преглед на статиите обаче се забелязвали ярки неточности и изображения, взети от различни събития. На Тамара й било казано да търси снимки от Google, за да ги прикрепи към статиите, които публикува.
Тамара се опитала да подчертае ограниченията на термина „фалшиви новини“ и защо реалността, която тези сайтове публикуват, е така пагубна. Голяма част от това, което тя създавала, е било дезинформация, основана на реални събития, но написани по начин, който провокира страх и гняв сред читателите. В обобщение – историите давали фалшив и изкривен възглед за света, играейки с предразсъдъците на хората.
„Това се случваше – хората и местата бяха там. Така че никога не ставаше въпрос за изцяло измислена история в смисъла да се изфабрикуват детайли. Беше обаче пропаганда и промиване на мозък чрез начина на разказване на историята“, обяснила Тамара.
Задачата на Тамара била да пренапише оригинални американски статии, така че да не може да бъде обвинена в плагиатство, да ги направи по-компактни, както и да има по-голяма вероятност да бъдат споделени в социалните мрежи, генерирайки приходи от реклама на Google за сайта на Марко. Подобен фалшив сайт, базиран извън Велес с около 1 млн. потребители във Facebook, може да направи над $2000 на ден, споделил собственикът му в интервю за CNN. По думите на Тамара, Марко управлявал два подобни сайта, на които последователите в социалната мрежа били повече от 2 млн. души.
Запитана дали постоянното гледане на толкова голямо количество фалшиви новини я е засегнало по някакъв начин, Тамара отговорила със смесени чувства:
„През цялото време, докато пишех и пишех тези истории, си мислех: „О, Боже, кой би повярвал на този вид боклук? Колко необразован трябва да бъдеш, колко ниска интелигентност трябва да имаш, само, за да ги прочетеш.“ Трудно е да се прочетат тези публикации. Те са дълги – може би около 1000 думи. От цялата статия само две изречения са новина, а всичко останало е просто обиди. Трудно е да се четат. Не е приятно“.
Тогава тя добавила нещо неочаквано:
„Обикновено съкращавам тези видове статии и пропускам частите, които не искам да пиша. Или може би слагам нещо, което искам да е там. Например може и да сложа нещо положително, което шефът ми няма да забележи, защото не е чел всички статии през цялото време. Ще облекчи болката. Нещо от рода на „в края на деня, всички сме равни“. Всичко е според контекста на статията.“
Била ли е повлияна от съдържанието? В края на краищата, някои проучвания предполагат, че повтарянето на фалшиви твърдения кара хората да вярват в тях.
„Бях наясно, че пиша много истории за мюсюлманите, как те разпространяват пропагандата си и искат всички да живеят според техните правила и подобни неща. Един ден започнах да мисля по този въпрос. Тази пропаганда ми повлия подсъзнателно някак, защото никой не е имунизиран, ако постоянно е изложен на нея. Хубаво е, че се хванах навреме“.
Тамара не променила мнението си, но се случило нещо друго:
„Не промених мнението или убежденията си, но почувствах страх, че се опитват да вкарат хора в Америка. Докато пишех тези истории, страхът от тях беше в мен. Когато осъзнах това, всичко спря.“
Как Тамара се справяла с писането не омразно съдържание всеки ден?
„Опитвах се да разделя себе си и собствените си убеждения от нещата, за които пишех. Опитвах възможно най-дълго. Виждах го като писане на думи. Опитвах се да не мисля като за писане на пропаганда. Моето схващане беше, че ако хората са достатъчно глупави, за да повярват на тези истории, може би ги заслужават. Ако мислят, че това е истината, може би го заслужават като вид наказание.“
Попитана как се разграничавала, тя обяснила:
„Много е лесно, ако знаете, че съдържанието, което пишете не е вярно. Това е само начин за печелене на пари. Например много хора правят неща в работата си, които не им харесва, защото техният мениджър им е наредил да го свършат. Така че това е – правя нещо и не позволявам да докосва моята личност. Беше механично – нещо, което използва мозъка ми, тялото ми, моите пръсти, за да се изпълни задачата“.
Уебсайтът на Марко е един от многото. През 2016 г. – седмица преди президентските избори в САЩ, Buzzfeed разкри повече от 140 сайта за фалшиви новини за американските политици, разположени в малкия македонски град Велес – домът на Марко.
Велес е малък, западащ град, пълен с неизползвани фабрики и занемарени удобства като изоставен плувен басейн, но пък тийнейджърите, които управляват тези сайтове твърдят, че печелят хиляди щатски долара на месец или дори по няколко хиляди на ден. Тамара не е получавала такава сума. Тя е взимала по 3 евро на статия, което е около 24 евро на ден. Сумата не е много за някои, но е тройно повече от парите, които може да вземе на местно ниво.
Съществуват и реални доказателства, че статиите са въздействали. През последните три месеца на президентското състезание през 2016 г. фалшивите или „свръхпартийните“ новинарски сайтове изпревариха новините на водещи продуценти в техния дял от 20-те най-важни изборни истории, споделяни във Facebook. Това показва анализ на Buzzfeed News.
През декември 2017 г. социалната мрежа забрани няколко фалшиви уебсайта, сред които и този на Марко.
„Работех през този ден, когато Facebook закри страницата. Опитах се да му пиша на Messenger. Личната му страница също беше затворена. Обадих му се и той беше доста разтревожен“, спомня си тя.
До миналото лято не са комуникирали повече. Тогава жената получила ново телефонно обаждане от Марко. Той й предложил работа в нов сайт, но тя му отказала.
Кои са истинските подбудители за създаването на тези сайтове? Доскоро се смяташе, че фалшивите новинарски сайтове, оперират предимно в Македония. Те са се появили от местни тийнейджъри, които искали да се възползват от цифровата златна треска покрай американската изборна надпревара през 2016 г.
Нови доказателства попълват картинката. Според Buzzfeed News „пациент 0“ е бил македонски медиен адвокат Трайче Арсов, който е работил за двама високопоставени американски партньори, включително и Парис Уейд, републикански кандидат, който наскоро се кандидатира за Държавната асамблея на Невада. Проучването на Buzzfeed установило, че Арсов е регистрирал домейна на първия американски политически сайт във Велес, USAPoliticsToday.com, на 23 септември 2015 г. Това може да е довело до верижна реакция в македонския град, който да е довел до създаването на стотици сайтове, включително и този на Марко. Тази публикация противоречи на доминиращия разказ, че епидемията от фалшиви новини и пропагандни сайтове, действащи извън града, е била работа само на тийнейджъри, които са искали да спечелят от историята с Тръмп. Макар и това да е станало накрая, явлението не се е появило по този начин.
Историята на Тамара не хвърля много светлина върху въпроса за външната подкрепа. Въпреки това оспорва твърдението, че всички тези млади хора, които работят за тези сайтове, взимат огромно заплащане.
