– Не знам какво да правя! – прошепна тя.
– Използвай го, за да постигнеш всичко, което желаеш! – отвърна майка ѝ.
– Не знам дали ще се справя…
– И все пак си тук и имаш само един живот! Мисли. Използвай го! Използвай го…
Имаме само един живот и можем да сме сигурни, че разполагаме единствено с настоящия момент и спомените си. Утрешният ден ще дойде, но не е сигурно, че ще бъде за нас.
След половин час всичко може да се преобърне и да останем само спомен за неколцина души, които ще плачат от липсата ни. А след още десетки години може би никой няма да помни дори, че сме съществували.
Защо тогава живеем все едно ще бъдем вечно на земята?
Сякаш разполагаме с вечността, за да обичаме и да позволим да бъдем обичани. Да се разбиваме и да дадем властта на някой да ни разбие. Да чувстваме и да избягаме от рутината, за да помислим кои сме сега, какви искаме да бъдем, какво искаме да се случи в живота ни и какво сме готови да дадем, за да го имаме. Готови ли сме да действаме.
Сега – това е единственото правилно време, макар рядко да се споменава за него.
И точно в този момент трябва да осъзнаем, че ние носим отговорност за собствените си избори, за щастието си, за голяма част от събитията, които ще ни се случат. За решението дали да предприемем стъпки или да не го правим.
Дали имаме силата да носим позитивите и негативите от личните си действия или предпочитаме да оставим околните да решават вместо нас и да живеем с последствията от техните избори.
Кое предпочитаме – да слушаме разума си, който носи в себе си нюансите на общоприетото, на възпитанието ни, на събитията от миналото ни или да вземем само това, което е ни е необходимо и да слушаме ритъма на сърцето си.
Въпреки опасността да останем неразбрани. Въпреки пречките. Въпреки всички спирачки, които се появяват в ума ни.
Казват, че да заобичаш и да приемеш себе си е началото на една любов, която остава с нас за цял живот – вярна, цяла и искрена. Вярвам, че е така, защото с много хора можем да се разделим, независимо дали искаме или не.
Но няма как да избягаме от собствената си личност. Заслужава си да изживеем романса на пътешествието към нашия собствен свят. Да работим за него, да го изградим и да почувстваме удовлетворение от това, че сме положили усилие да се погрижим за себе си.
И навярно, когато се приемем и заживеем в хармония с тялото и душата си, ще се доверяваме повече на собствената си преценка. И ще успеем да излезем от стереотипите, и да заживеем онзи живот, за който копнеем, но и чиято отговорност сме способни да носим.
А ти какво искаш точно сега? Къде искаш да бъдеш?
