Не мога да разбера защо всеки некадърник, който е направил поредния негледаем, скучен филм, или е написал някакви бледи стихове, с които е събрал между 6 и 8 лайка във Фейсбук, се чувства длъжен да реве с пълна сила, че държавата не го подкрепя.
Културата била загивала, изкуствата били в беда и прочие.
А защо трябва да те подкрепя точно теб, „творецо“ неразбран? Живеем в пазарно общество и художествените продукти се конкурират свободно за вниманието на публиката.
Направил си нещо, което вълнува хората – продаваш го. Направил си нещо, което не ги вълнува – не го продаваш. Но да настояваш държавата да плаща за всичките ти неуспешни опити, е безобразие.
Да, в историята има много примери как велики творци са били подкрепяни от влиятелни хора.
Хайдн е бил придворен музикант на княз Естерхази. Ако не беше финансиран от княза, нямаше да напише гениалните си симфонии. Но той е платил твърде висока цена за издръжката си. Бил е третиран като слуга, трябвало е да носи ливрея и не е имал право да напуска имението без разрешение. Освен това авторските права върху музиката му са били собственост на княза.
Има обаче и други примери:
Шекспир е издържал прочутата си театрална трупа с представления пред хора, които днешните интелектуалци с погнуса биха нарекли „простолюдие“ – проститутки, занаятчии, амбулантни търговци. Неговото изкуство е било достъпно както за възвишените умове, така и за неграмотните.
Неразбраните страдалци, които в момента реват за държавна подкрепа, са израснали в тоталитарната епоха, когато изкуството беше инструмент на пропагандата. Държавата финансираше щедро онези, които пееха химни в прослава на комунизма и репресивния апарат. Малцината, които отказаха да служат на престъпния режим, бяха обречени на глад (като Константин Павлов) или убити (като Георги Марков).
Дори в демократичната държава властта понякога се изкушава да поръчва музиката и резултатите са печални. Спомнете си как клетият Веско Маринов стана за смях със злополучната песничка „Нашата полиция ни пази“.
Така че, внимавайте какво си пожелавате.
Когато държавата ви дава пари, тя ще иска нещо в замяна – верноподаничество, слугинаж, прослава на съответната партия, която в момента е на власт. Ще иска да продадете свободата си. А какво изкуство ще правите, ако не сте свободни?
Източник: Иво Сиромахов
