„Ако Доналд Тръмп спечели изборите в САЩ, ще трябва да бъдем нащрек“, заяви Маркус Зьодер, един от най-висшите германски политици. Лидерът на баварската консервативна партия „Християнсоциален съюз“, Зьодер коментира предупреждението на бившия американски президент, който обяви, че е готов да позволи на Русия да прави „каквото си иска с членовете на НАТО, които не плащат справедливия си дял“, предаде „Politico“
„Нуждаем се от напълно оборудвана армия“, каза още Зьодер.
През последните два месеца тревогата в цяла Европа се задълбочи. Лишена от оръжия и боеприпаси, Украйна търпи сериозни загуби. Ивицата Газа е разрушена, а хиляди палестинци са загубили живота си заради конфликта с Израел. Междувременно, Иран вече нанесе първия в историята си пряк удар по Израел, предвещавайки по-мащабен близкоизточен конфликт.
Един от малкото утешителни факти е, че поне европейците все още имат с кого да разговарят в лицето на президента на САЩ Джо Байдън, тъй като трансатлантическото сътрудничество е силно. Това обаче може да се промени в рамките на няколко месеца, а прогнозирането на това, което Тръмп, в случай, че спечели, би могъл да поиска от Европа, изглежда доста притеснително. Перспективата за завръщането на Тръмп като президент на САЩ създава смут сред лидерите на целия континент, които обсъждат последиците от евентуален втори мандат на бившия американски президент. Те допускат широк спектър от сценарии, включително повече търговски бариери, отказ на САЩ от подкрепа за Украйна и превръщане на НАТО в практически излишен съюз, както и евентуално предоставяне на по-стабилна подкрепа от страна Вашингтон на авторитарни държави по света, включително на Русия и Китай. Това, което е толкова притеснително обаче е степента, в която всички тези анализи, независимо колко подробни са, се основават на предположения.
Опасенията са основателни, предвид факта, че както е видно от първия мандат на Тръмп, той не следва предвидими модели на поведение. Поради това дипломатите усилено се опитват да установят близък контакт със всеки, който би могъл да повлияе на Тръмп. По време на първия си мандат Тръмп ясно показа, че е склонен да манипулира две противоположни страни в спор с идеята да получи собствена изгода. Ето защо лидерите биха направили всичко възможно, за да се избегне вероятността, при която Тръмп може да попадне някъде по средата между противопоставяши се позиции. И все пак, съществува реалната опасност това да доведе до резултати, които варират от умерено тревожни до ужасяващи.
Например, един високопоставен републиканец намекна, че Тръмп може да не изпълни веднага предложението си да сключи сделка с Путин за Украйна в рамките на 24 часа. Вместо това той би поставил на Европа ултиматум, който гласи, че ако наистина ги е грижа за тази страна, те трябва да я защитават, но самият той няма да заеме ничия страна. Подобно предложение обаче би поставило НАТО и ЕС в неизгодна позиция, създавайки конфликт между страните, които са готови радикално да увеличат разходите си за отбрана, независимо от всичко, и тези, които категорично не биха го направили. Най-голямото сътресение несъмнено ще бъде Германия – страната, която основава цялата си външна политика на отбранителни гаранции от САЩ, търговията с Китай и все по-безнадеждните опити за сближаване с Русия.
Отношенията между Берлин и Вашингтон бяха особено изострени по време на първия мандат на Тръмп. През март 2017 г. Меркел отлетя за Вашингтон за първата си среща с новия президент, но посещението не започна по най-добрия начин – Меркел подаде ръка на Тръмп в Овалния кабинет пред камерите, а той не я прие. След това, когато Тръмп изпрати в Берлин като посланик на САЩ бившия коментатор на „Fox News“ Ричард Гренел, Меркел не пожела да установи по-близки отношения между двете нации. В резултат на това, самият Гренел редовно се изказваше негативно както за Германия, така и за Меркел. Фактът, че името на Гренел сега се спряга за кандидат за държавен секретар, поражда опасения от страна на Берлин.
Дори и Тръмп да не спечели през ноември, основите по редица въпроси си остават същите. Европа остава изцяло зависима от отбраната на САЩ, а Вашингтон не гледа добре на това. В същото време идеята за стратегическа автономия, редовно прокарвана от френския президент Еманюел Макрон, остава едновременно илюзорна и източник на раздразнение за Берлин, който вижда в нея опит за отслабване на трансатлантическите отношения. Всъщност реторичният размах на бившия американски лидер успя да фокусира вниманието, принуждавайки Европа да се изправи пред наболелия въпрос как може да се защитава сама. Както казва Бруно Кал, ръководител на германската Федерална разузнавателна служба:
„Ако Западът не демонстрира ясна готовност за отбрана, Путин вече няма да има причина да отлага атаката срещу НАТО“.
Факт е, че през първия му мандат приоритетите на Тръмп бяха Китай и Индо-Тихоокеанският регион, точно както беше и за бившия президент Барак Обама – макар че и двамата бившия лидери не биха искали да признаят тази прилика. А сега, когато напрежението в Близкия изток е в разгара си, Тръмп вероятно ще иска да елиминира поне проблемите, които според него произтичат от Украйна. За щастие, сред европейските лидери има широко съгласие по отношение на незабавните стъпки, които ще трябва да се предприемат след евентуалната победа на Тръмп, а именно да го убедят да гарантира, че някои бъдещи оръжия все още могат да бъдат изпращани в Украйна, като по този начин Европа ще спечели време да превъоръжи както Киев, така и себе си, и да се опитат да го убедят да не сключва едностранна сделка с Путин.
Решението на Камарата на представителите на САЩ да деблокира военната помощ за Украйна в размер на 60 млрд. долара, въпреки твърдата съпротива на крайнодесните републиканци, е изключително важно, тъй като ще осигури на Киев жизненоважни оръжия и боеприпаси за няколко месеца напред. Над 100 от депутатите, които бяга против мярката бяха в лагера на Тръмп, макар че самият той в крайна сметка зае по-умерена позиция. Или по-скоро избра да остави възможностите си отворени.
Тръмп се нуждае от Япония, а различните коалиции, които Байдън създава в Азия, ще му бъдат от полза. Водещият въпрос обаче е дали изобщо има нещо, което Европа може да предложи на САЩ? На този въпрос е по-трудно да се отговори, а Европа трябва да побърза да излезе с убедителен отговор.
