Какво ми се случи днес…
Отивам в Морската градина да покарам колело. На връщане минах през Флората, Пантеона и продължих нагоре към Хепи.
Преди пешеходните пътеки /те са преди Хепи/ има по-голямо пространство и там от години има рампа за скейтбордистите, от която скачат. Използват я ролерджии, маняците с малките колела BMX и други.
Този път имаше събрани деца с нормални колела тип „планински бегач“. Засилваха се и скачаха от нея. Стана ми интересно и спрях да ги погледам.
Стоях, стоях ама ми се прииска да си спомня детските години и ги питах дали мога и аз да скоча. Те се погледнаха учудено, погледнаха мен и като ме метнаха:
– Ти ли, ве?! Изветрял коняк, ретро геврек, пръднал облак, паганел, чичка Титаник, Дънкан Маклауд, щайга колело, плешив мармот…
Нареждат ме и се хилят като разпрани. Казах им да се дръпнат и направих няколко скока като им събрах погледите, и започнаха да си вземат думите обратно.
Обаче шило в торба не стои. Наблизо имаше някаква рекламна кола /лятото често има такива коли на това място/ и ми светна една идейка.
Трудно, но успяхме да дотътрим рампата пред нея. Целта беше да се засилим и чрез рампата да прескочим колата. Лапетата опитаха, но едни не успяха, други ги хвана страх. Едното падна, но не се удари лошо. Охлузи се леко, но ще му мине кат на турско куче.
Направих няколко скока, прелитайки над колата и дечурлигата млъкнаха, покосени от уменията ми. Вече бях техен идол! Започнаха въпроси къде съм се научил да карам така, какво яко колело съм имал /вече не беше щайга/, имам ли Фейсбук, как се казвам, как ми викат, кой ми е любимият герой от някакви сериали и куп други въпроси.
Реших да им направя показно с още няколко скока. Дори предложих на рамката да седне някой и с него да скочим. Едно по-дребно момченце се съгласи, но трябваше да се засиля повече и преди да скоча се отказа, защото го хвана страх от високата скорост, която развих.
Скочих още няколко пъти, но на последния скок стана „готино“. При приземяването се откърти половината кормило и паднах, а при падането се счупи и единият педал. Беше доста ефектно и за моя радост останах невредим. Малчуганите толкова се изкефиха, че сигурно някой ден ще разправят на внуците си, а за мен беше един хубав ден, но не и за колелото.
