В момента надали има по-коментирана световна новина, от нападението над двете джамии в Крайстчърч, Нова Зеландия. Всичко свързано с нападателя се разнищва по медиите. Но за съжаление, вместо да се прави опит за задълбочен и обективен анализ, който да стигне до корените на проблема (първото необходимо нещо, за да се мисли за истинско решение), сме свидетели на точно обратното. Всичко се вкарва в добре познати рамки, които да форсират още веднъж господстващата либерална догма (която е и в основата на целият този хаос).
Дори родните либерални екстремисти успяха така да извъртят и употребят този случай, че да намерят пореден повод гнусно да се изхрачат в лицето на народа ни. От това колко е „опасно“ да се познава историята ни, през безумието, че българската държава трябва да се извинява за атентата, до еманацията на цялата тази свинщина, обобщена в заглавието на Терминал 3 – „Преди да станеш крайнодесен масов убиец, идваш в България“. Друг е въпросът, че нивото на журналистиката е такова, че на места за пореден път се появи снимката на американския комик Сам Хайд, държащ автомат, с твърдението, че това е извършителя.
По подобен начин се употребява случая и в световен мащаб. За пореден път бе демонстриран двойният стандарт, едно подобно престъпление да се преекспонира, когато атентаторът е бял мъж, за сметка на всички терористични актове, които се замитат под масата (доколкото е възможно), когато извършителите са радикални ислямисти. Само за справка, от началото на март, до днес (16 март) има над 235 убити в цял свят от ислямски терористи (Интерактивна карта на терористичните атаки в цял свят). Тук не става въпрос да се мерят жертви, да се оправдава една или друга страна, а да се познават факти, за да се избягват кръвопролития. Защото едностранчивото представяне на събитията, никога не води до разкриване на истината.
Един от най-логичните въпроси, които можем да си зададем след атентата е, защо именно тази цел е избрал извършителят? Отговорът на либералните медии е готов – крайнодесен екстремист, мотивиран от омраза, защото не харесва различните. Никакъв опит за по-дълбок анализ. Защото такъв не е нужен, когато се опитваш да прокараш определени политически цели.
Първото нещо, което трябва да направи един обективен журналист е да проучи не само нападателя, но и обекта на атаката. Атентаторът се афишира като враг на радикалния ислям (избрал също толкова радикални методи). Не е ли логично да се провери, има ли нещо общо целта му с радикалния ислям? Едно елементарно търсене в Гугъл на „Christchurch radical islam“ изкарва още на първа страница цели две заглавия, за радикални ислямисти, свързани с тези джамии. Едната статия е за австралиец и новозеландския му приятел, загинали при американски въздушен удар, срещу ислямска терористична групировка. Оказва се, че двамата са приели исляма и са се радикализирали в… джамията в Крайстчърч. Случаят е от 2014 година (Подробности може да прочетете ТУК).
Политкоректните новозеландски власти не намират за нужно да предприемат нещо повече по случая. Второто заглавие, което излиза при търсене е от 2018 г. То е за младеж, напуснал училище на 15 годишна възраст, приел исляма в джамията в Крайстчърч и замислял атентат в града – да се вреже с кола сред минувачи, след което да намушка колкото може повече с нож. За щастие това е предотвратено. Отново, никакви действия срещу джамията от страна на властите, а радикализацията на младежа се приписва на интернет (Подробности може да прочетете ТУК).
Това са само два случая, които излизат при първото търсене в Гугъл. Какво ли би се появило при едно задълбочено разследване? Ако това наистина е център, проповядващ джихад срещу неверниците, вербуващ бойци и създаващ терористи, какво излиза? Съдейки по статиите, най-малко 5 години това е неглижирано от властите. Тук е истинският корен на проблема – самоубийствената, глобалистка либерална политика. Подобен проблем изобщо нямаше да съществува, ако под този мултикултурен, политкоректен диктат не се вкарваха компактни маси радикализирани мюсюлмани в целия Западен свят, част от който е и Нова Зеландия. Тук не става въпрос за оправдаването на действията на Тарант, а за това, да се разбере, какво може да докара един човек до такава крайност. Защото истинският вдъхновител на това кръвопролитие е този либерален псевдоелит и медийният му слугинаж. За да се предотвратят кръвопролитията, националните политики в нашите държави трябва да направят рязък завой в обратна посока.
Източник: Български Национален Съюз
