Вместо да обяви новината в новогодишната нощ, Шарл Мишел изчака до 7 януари. Председателят на Европейския съвет, който обединява лидерите на държавите – членки на ЕС, обяви, че ще се кандидатира на изборите за Европейски парламент през юни, съобщи „Politico“. Ако бъде избран, той ще поеме длъжността през юли, много преди мандатът му да приключи през ноември.
Въпросът, който изниква веднага, е защо това може да се окаже проблем? Отговорът е – защото без постоянен ръководител на Съвета унгарският премиер Виктор Орбан, чиято страна се очаква да поеме ротационното председателство на Съвета на ЕС през юли, ще ръководи заседанията вместо него. Това е кошмарен сценарий за Брюксел, ако все по-изолиращият се евроскептичен лидер, който се опита да осуети голяма част от подкрепата на Брюксел за Украйна в условията на войната ѝ с Русия, получи такава възможност.
Този ход на Мишел поставя ЕС в малко необичайна ситуация. Длъжността председател на Европейския съвет съществува едва от 2009 г., когато бе въведена като част от Договора от Лисабон за реформиране на ЕС. Работата на заемащия този пост включва определяне на дневния ред и работния график на Европейския съвет, посредничество между държавите-членки, както и представяне на блока на международната сцена. Преди Мишел да поеме поста само двама мъже (жена никога не е заемала тази длъжност) са били в тази роля – магнетичният белгиец Херман Ван Ромпой и полският виден държавник Доналд Туск.
Мишел вече е дал старт и на надпреварата за висшите постове, в която лидерите на ЕС си разпределят влиянието между основните политически групи в блока въз основа на резултатите от изборите за ЕП (или като игнорират изборите и правят каквото си решат). Другите политици, които обмислят да се кандидатират за висшия пост в ЕС (включително не особено приятелски настроената към Мишел председателка на Комисията Урсула фон дер Лайен, която все още не е заявила категорично дали ще се бори за втори мандат, както и тези, за които се говори, че имат желание да се включат в новия мандат на ЕС, като датския премиер Мете Фредериксен), може би ще трябва да покажат силите си по-рано от очакваното.
Политиците постоянно подават оставки. Защо това има значение?
Защото това е странен сигнал за важността или липсата на такава по отношение на работата на председателя на Европейския съвет.
Почти невъзможно е да си представим президент на САЩ да се оттегли от поста си само шест месеца преди края на мандата си, ако не става дума за форсмажорни обстоятелства като например смъртта му. Ето защо съставителите на Договора от Лисабон не са предвидили сценарий за предсрочно прекратяване на мандата, освен при неуточнена „пречка“ или „прекратяване“, които не са приложими в случая. Следователно, предсрочното напускане на поста от страна на Мишел, на фона на епичните противоречия с Унгария относно политиката на блока в подкрепа на Украйна, изглежда е сигнал, от една страна, че Мишел не смята ролята си за особено важна. От друга страна обаче, този ход може да загатва, че той ще бъде удовлетворен да остави задачата за решаване на проблемите на ЕС на свой наследник, който и да е той. За някои дипломати това би могло да има положителни последици, тъй като дебатът за висшите длъжности ще започне сега, а не в последния момент. На други обаче не им харесва несигурността в рамките на целия блок, тъй като ЕС е изправен пред две заплашителни войни и евентуално президентство на Доналд Тръмп през 2024 г.
Нуждаем ли се изобщо от председател на Съвета на ЕС?
Сложната динамика в отношенията между председателите на Европейския съвет и Европейската комисия отдавна е проблем, включително по времето, когато Туск и Жан-Клод Юнкер бяха на постовете си. Това е динамика, която често е наричана от дипломатите „детска градина“.
При Туск и Юнкер съперничеството беше по-скоро между висшите служители в техните кабинети. При Урсула фон дер Лайен и Мишел е различно, тъй като липсата на задълбочен контакт засяга пряко двамата лидери. Затова е естествено да продължаваме да чуваме призиви двете длъжности да бъдат обединени, за да стане вземането на решения в ЕС по-ефективно и да се избегнат смущаващи публични прояви на разединение.
Последният, който отправи подобен призив, беше бившият председател на Европейския парламент и настоящ министър на външните работи на Италия Антонио Таяни, който в свое интервю, проведено в неделя, заяви, че „мнозина са съгласни“ с него, въпреки че „промяната предвижда преразглеждане на Договорите, което може да обезкуражи дори започването на дискусията“.
Дипломатите са единодушни, че започването на подобен дебат наистина би отворило кутията на Пандора и че много лидери намират за добра идеята в ЕС да има много висши длъжности, в случай че в бъдеще им потрябва работа.
