„Пиша това в бомбоубежище на няколко етажа под земята, докато около мен има тълпа от хора, четири кучета и домашен заек.“, споделя кореспондентка на „BBC“, решила да посети евакуираните украински граждани. Тя разказва още, че персоналът на хотела, в който е настанена, е тичал оживено наоколо, блъскайки силно врати малко след полунощ, преди тя и останалите гости да бъдат изведени надолу по множество стълби по най-бързия начин. Изглежда, че те са реагирали прекалено емоционално на слух за приземяване на руски парашутисти, но едва ли това е изненадващо, тъй като в момента всички са на ръба.
По-рано вечерта екипът на „BBC“ посети Ханна Сива и семейството ѝ в огромен жилищен блок, който се намира от другата страна на пътя. Съпругът на жената е извадил пистолета си. Сега оръжието лежи до голяма плюшена играчка на перваза на прозореца им. Ханна е майка на две деца и засега изглежда оптимистично настроена, докато описва всички приготовления, които е трябвало да направи, за да е в готовност за евакуация. Въпреки това тя признава, че се усмихва, за да не притеснява децата си.
„Вчера те плакаха, много са неспокойни, затова не мога да си позволя да се страхувам.“, твърди Ханна.
И двете й момчета носят гривни за спешни случаи, които тя поръчала преди седмица. Върху гривните са отпечатани имената им, мобилния номер и кръвната им група.
Засега единствените експлозии край Днепър са били в първите часове на руската инвазия, като оттогава в града е спокойно. Руските сили се сражават на юг, север и изток оттук, затова хората остават нащрек. През това време Ханна се опитва да се разсейва с битовизми. Тя и съседите ѝ почистват мазето си и го оборудват, за да могат да се укрият там при евентуален обстрел. До входната врата има приготвени чанти с дрехи, суха храна и вода. Мазето е твърде малко за всички, а някои от жителите вече са се отправили на запад в търсене на по-безопасно място, като на тяхно място идват други хора от Донбас.
Екипът на “BBC” се срещна с още една украинска гражданка на име Лайза, докато тя чака на дълга опашка пред център за кръводаряване. Младата жена, която все още учи за медицинска сестра, се е преместила в Днепър преди 8 години, когато конфликтът е започнал. Тя не може да понесе мисълта, че отново ще бъде принудително разселена и си спомня с тъга трудностите, свързани с намирането на жилище и установяване, които е срещнала първия път. Сега Лайза иска да помогне на украинските военнослужещи, затова е дошла да дари кръв за ранените. Опашката е дълга и жената трябва да почака около 90 минути в студа и дъжда.
Влад, който е само на 20 години, споделя, че е дошъл да подкрепи военните сили, защото се притеснява, че Русия е заграбена и не иска Владимир Путин за свой президент. Младият мъж казва:
„Това е доста шокиращо за мен, мисля да взема оръжие в ръцете си, поне за да защитя местата, на които живея.“
Друг младеж твърди, че е „ядосан“ от факта, че западните санкции срещу Русия не са били наложени по-рано и не са били по-строги. По негови думи Украйна е изоставена, затова той, както и останалите хора, чакащи на дългата опашка, ще дадат своя принос за страната си.
„Важно е да помогнем на пострадалите, за да знаят, че не са сами, както и че сме готови да помогнем и го правим.„, казва още той.
