Това е само връх на един огромен айсберг. Този айсберг има много върхове, някои от които от време на време излизат за кратко на повърхността, но бързо след това отново се потапят, а повечето си стоят постоянно невидими за обществото. И така е вече две десетилетия …
Айсбергът е сковал редица държавни системи – горска, МВР, съдебна, социална, образователна, енергийна и други. Допусканите и прикривани от години пропуски в различните системи водят до вътрешен и междуведомствен дисбаланс, който прави айсберга все по-голям и по-тежък, а той дърпа обществото ни все по-надолу. Това в конкретния случай се изразява в наглостта, дързостта и чувството за безнаказаност у бракониера и безпомощността на горския служител. Точно така, саморазправата на горския, който е и кикбоксьор е следствие именно от неговата безпомощност като длъжностно лице. Бракониерът – системен нарушител на закона е добре наясно с това и е решил да даде урок на младия горски стражар.
Защо причините за незаконната сеч в България са обвързани с недоброто функциониране на много от обществените сектори?
На ПЪРВО място, незаконната сеч е пряко свързана със стандарта на живот. Никой няма да рискува да тръгне в гората да реже дърва против закона, ако може да живее нормално и без да го прави.
ВТОРО, лесен достъп до алтернативна енергия. Масово по света се използва газ за отопление, но не и в България. Слушаме как се прокарват нови газопроводи, но още никой не е казал, че този газ скоро ще стигне до домовете ни на приемливи цени. Именно затова повечето домакинства, които са в близост до гората, използват дърва за горене. НЯКОИ ГО ПРАВЯТ И НЕЗАКОННО.
ТРЕТО, ефективност на съдебната система и наложените наказания на нарушителите. Това е може би най-слабото място на целия проблем с незаконната сеч. Ефективност никаква – със сигурност събраните средства от наложени глоби на нарушители като цяло за страната не покриват административните разходи по делата, да не говорим за самите щети от нарушенията. Именно това кара бракониерите да се чувстват безнаказани и да стават все по-нагли в действията си. Тук ще цитирам думите на един нарушител, който заловихме преди години с колеги да реже незаконно дърва:
„И 100 акта да ми напишеш, горски, утре пак ще съм в гората!“
ЧЕТВЪРТО, образование. Много хора, с образованието което получават, просто не могат да работят нищо. След като не могат да се реализират никъде другаде, те хващат гората с надеждата, че с ресурсите, които тя им осигурява, все ще оцелеят някак. Проблемът с недоброто образование има и друга страна. Нивото на качеството и компетентността на служителите в горите, както и в другите държавни структури непрекъснато намалява, което действа силно дестимулиращо на съвестните да си вършат работата. В днешно време който не се е записал да учи, той не е взел диплома – по един или друг начин. За гората обаче в много случаи некомпетентността има пагубни въздействия.
ПЕТО, горската система в България. В резултат на целенасочени дългогодишни действия и законови промени горското ни ведомство днес е обезличено. Изкуствено разделени структури с припокриващи се дейности и отговорности, огромна и ненужна администрация, политически назначения, ежедневни унижения и незачитане на професионалните качества на служителите от страна на началниците, недалновидност в решенията, пълна цензура, страх и несигурност в отрасъла, липса на комуникация с обществото, липса на прозрачност на дейностите в горите. Авторитетът на горския е смазан! Уважението към горския наравно с кмета и попа е стар мит. Това прозира отвсякъде, хората го виждат и усещат, включително и бракониерите.
Всичко това пиша в отговор на въпроса „Подкрепям ли горския служител Красимир Сулев, който бе арестуван в Дупница за побой над многократен бракониер?“. На този въпрос човек, който е наясно със системата, не може да отговори еднозначно. ДА, ПОДКРЕПЯМ КРАСИМИР СУЛЕВ, НО НЕ ОПРАВДАВАМ ДЕЙСТВИЯТА МУ. Както казах, причината за тях е много под видимата повърхност. Възхищавам се на физическата му сила и бойни умения, но в случая този емоционален изблик на агресия е признак на слабост. И това не е неговата лична слабост, а слабостта на цялата горска система да се справи с един наболял проблем, причините за който се крият в днешните устои на нашето общество.
И нямаше да мога да напиша това, ако все още работех като Красимир Сулев в тази същата горска система. Която, както и в случая сме свидетели, не обича да се говори за нея. Предпочита да се сниши, да запази мълчание, докато отмине бурята. И така ден след ден, година след година. Понякога е склонна да жертва някой свой служител, както навярно и сега ще се случи. Само и само статуквото да продължи.
Но аз вярвам в светлото бъдеще и че нещата ще се променят. Нека всички живеем с мисълта за образования, интелигентен, знаещ, можещ и уважаван български горски служител – този, който с чест се грижи и пази MAGNA SILVA BULGARICA – ВЕЛИКАТА БЪЛГАРСКА ГОРА!
С теб сме, Краси!
Поздрав за всички горски и техните началници с песента на Васко Кръпката – „Ден след ден“!
*Снимката е от личния ми архив като горски от 2012 г. – унищожена от системни бракониери дъбова гора в околностите на село Трояново, общ. Камено, обл. Бургас. Вижте по-малко
Източник: Vladimir Dimitrov
