Натрупването на руска армия близо до Украйна породи опасения в Киев и Запада, че Москва може да нахлуе в съседката си, пише „Асошиейтед прес“. Напрежението около Украйна идва на фона на нов спад в отношенията между Русия и НАТО, които някога бяха толкова топли, че президентът Владимир Путин дори разказа перспективата страната му да се присъедини към военния съюз.
Поглед към връзките Русия-НАТО
Студената война и крахът на комунизма
В продължение на десетилетия по време на Студената война Съветският съюз и неговите съюзници от Варшавския договор в Централна и Източна Европа бяха заключени в напрегнато противопоставяне с НАТО. Тази конфронтация отслабна през 80-те години на миналия век, когато съветският лидер Михаил Горбачов предприе реформа на Съветския съюз и насърчи демократичните реформи в страните от източния блок. Горбачов не се опита да предотврати краха на комунистическите режими в тези съюзници и бързо се съгласи на обединението на Източна и Западна Германия след падането на Берлинската стена през 1989 г.
Връзките Русия-НАТО започнаха да се влошават през 2002 г., след като Вашингтон се отказа от договора от ерата на Студената война, забраняващ отбраната срещу балистични ракети – ход, който Москва видя като потенциална заплаха за ядреното си възпиране.
Войната на САЩ в Ирак през 2003 г. предизвика силни критики от Москва и допълнително обтегна отношенията. Русия започна да роптае още повече, когато България, Румъния, Словакия, Словения и бившите съветски републики Естония, Латвия и Литва се присъединиха към НАТО през 2004 г.
Напрежението между Запада и Русия се засили и през 2004 г. заради протестите срещу Оранжевата революция в Украйна, които принудиха да се отмени победата на изборите с оттенък на измама на подкрепян от Кремъл кандидат за президент. Кремъл разглеждаше тези протести и по-ранното сваляне на непопулярен лидер в бившата съветска република Грузия като вдъхновена от Запада намеса в това, което смяташе за задния двор на Русия.
В преломна реч на конференция по сигурността в Мюнхен, Германия, през 2007 г., Путин остро критикува действията на САЩ по света, заявявайки, че Вашингтон „прекрачи националните си граници по всякакъв начин“ и нарече разширяването на НАТО на изток „сериозна провокация“.
Руско-Грузинска война
Русия се оплака на всеослушание, когато НАТО обеща членство на Украйна и Грузия на среща на върха в Букурещ, Румъния, през април 2008 г., виждайки това като удар по жизненоважните интереси на сигурността. Четири месеца по-късно Русия разби Грузия в петдневна война, която избухна, когато южнокавказката нация използва сила, за да се опита да си върне контрола над подкрепяната от Москва сепаратистка провинция Южна Осетия. Русия бързо призна Южна Осетия и друга грузинска бунтовническа провинция, Абхазия, като независими нации и укрепи военния си плацдарм там.
Украинският конфликт носи действия и противодействие
През 2014 г. дружелюбният към Кремъл президент на Украйна Виктор Янукович беше прогонен от власт чрез масови демонстрации, които избухнаха, когато той реши да се откаже от споразумение с Европейския съюз в полза на по-тесните връзки на страната с Москва. Русия отговори, като анексира украинския полуостров Крим и подкрепи сепаратистки бунтовници в индустриалния център на Източна Украйна, известен като Донбас. Конфликтът, който вече продължава 8-ма година, уби над 14 000 души, а усилията за търсене на политическо решение се провалиха. Москва отрича да е имала, каквото и да е участие, заявявайки, че всички руснаци, участващи в сраженията, са доброволци, присъединяващи се към сепаратистите.
След това САЩ и техните съюзници удариха Москва със санкции и НАТО спря всяко практическо сътрудничество с Москва, засилвайки силите си близо до Русия. Кремъл осъди тези разгръщания и учения близо до границите си като заплаха за сигурността.
През октомври Русия преустанови мисията си в НАТО и нареди затварянето на офиса на алианса в Москва, след като НАТО оттегли акредитацията на осем руски служители в централата си в Брюксел заради предполагаемите им връзки с руското разузнаване.
Напрежението нарасна миналия месец на фона на струпването на руски войски близо до Украйна. Путин отрече да е планирал подобна атака, но поиска от Запада обещание, че НАТО няма да включи Украйна в алианса или да разположи своите сили там – разширяване, което той определи като „червена линия“ за Москва.
Във видеоразговор миналата седмица президентът на САЩ Джо Байдън предупреди Путин за „тежки последици“, ако Русия нахлуе в Украйна, но обеща да проведе консултации, за да отговори на руските опасения.
Следващи стъпки за НАТО-Русия
Доверието на НАТО зависи от общата гаранция за отбрана, известна като член 5, според която атака срещу един член се счита за атака срещу всички тях, и ангажимента му да предложи членство на всяка европейска държава, която може да допринесе за сигурността в Европа и Северна Америка. Но и Украйна, и Грузия имат неразрешени конфликти на своите територии и включването им сега би задължило всички 30 страни членки да се заемат с военна защита.
Русия иска Западът да разпореди законен ангажимент да не разполага сили и оръжия в Украйна, а руското външно министерство поиска миналата седмица НАТО да отмени обещанието си от 2008 г. да приеме Украйна и Грузия като членове. САЩ и други съюзници от НАТО отхвърлиха исканията на Русия. Миналата седмица генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза:
„Отношенията на НАТО с Украйна ще се решават от 30-те съюзници в НАТО и Украйна, никой друг.“
Путин се противопостави на аргумента на НАТО, като каза, че макар Украйна да е свободна да решава своите мерки за сигурност, те не трябва да заплашват Русия. От своя страна Путин коментира случващото се така:
„Всяка страна със сигурност има право да избере най-приемливия начин за осигуряване на сигурността си, но това трябва да бъде направено по начин, който да не накърнява интересите и да не подкопава сигурността на други държави, в случая Русия. Сигурността трябва да бъде глобална и да обхваща еднакво всички.“
