Колко и какво ще се промени през следващите 25 години? Какви са очакванията за икономиката, технологиите, медицината? Ще придобием ли нови права или ще загубим някои? Кога ще открием живот извън Земята? Световната асоциация „Галъп интернешънъл“ зададе тези и други въпроси за обозримото бъдеще. Какъв свят си представяме – дали е много по-различен от живота ни днес?
Повечето хора изглежда са съгласни, че през следващите 25 години 4-дневната работна седмица ще бъде норма по целия свят. Общото схващане обаче е, че хората ще станат по-малко здрави. Според близо половината от анкетираните по света, доларът няма да бъде водещата глобална валута. Еднополовите бракове ще продължат да разделят мненията. Скоро ще бъде създаден изкуствен човек, смятат 46% от анкетираните в различни нации по света. И има голяма надежда в напредъка на ваксините.
Това са само някои от изводите от проучване за 75-ата годишнина на Световната асоциация „Галъп интернешънъл“, което покрива около 2/3 от глобалното население /и повече от 90% от държавите, в които свободно се провеждат и публикуват изследвания на общественото мнение/.
По-здравословен живот и медицински технологии
Повече от половината /58%/ от световното население е съгласно, че през следващите 25 години хората действително ще станат по-малко здрави. Една трета не се съгласяват, а 10% не могат да преценят. Регионите, които са съгласни в по-малка степен, са Източна Азия и Океания, ЕС и Северна Америка, докато останалата част от Азия е сред регионите, които са съгласни в най-голяма степен. Нагласите често са отражение на различни обстоятелства, като възгледите на хората за настоящото качество на живот, ориентация към здравословни навици и техните национални здравни системи и стандарт на живот.
Хората в страни като, например, Северна Македония, ОАЕ, Босна и Херцеговина, Боливия, Ирак и т.н. изглеждат най-уверени, че човечеството ще стане по-малко здраво – има дялове от по 70-80% съгласни в тези страни. Най-малко склонни да се съгласят с подобно твърдение изглеждат хората в държави като Индонезия, Швеция, Германия, Нидерландия, Сиера Леоне и др. с дялове от едва около 40%.
Хората по света са съгласни, че относително скоро ще има ваксини, които ще помогнат за заличаването на болести, които в момента са трудно лечими или нелечими. 71% от запитаните респонденти са съгласни, че през следващите 25 години ще бъдат достъпни ваксини, които ще премахнат болести като полиомиелит и СПИН. 18% от анкетираните не са съгласни и малко над една десета не са сигурни как да отговорят. Европа е склонна да бъде малко по-скептична към това твърдение, отколкото други изследвани региони. В Европа също така има значително по-висок дял на отговори „не мога да преценя“. Икономиките с ниски доходи изглеждат по-обнадеждени по този въпрос в сравнение с по-богатите страни. Може би има повече надежда там, където е и по-необходима – тъй като икономиките с ниски доходи са непропорционално засегнати от тези болести.
Хората в страни като Виетнам, Кот д’Ивоар, Гана, Тайланд и Филипините се открояват с дялове до 80-90% като най-склонни да вярват, че скоро ще има налични ваксини за изличаване на болести, които са трудни за лечение. Най-много се съмняват в това хората в Япония, Чехия, Руската федерация, Люксембург и Италия.
Какво е правилно и какво е право?
Повечето хора са съгласни, че през следващите 25 години 4-дневната работна седмица ще бъде норма по целия свят. 50% от респондентите в глобалното проучване на Асоциацията „Галъп интернешънъл“ казват, че мнозинството от нас ще започнат да работят 4 дни в седмицата още през следващите десетилетия. 38% са скептични, а 12% отказват да отговорят или не знаят как.
Хората в Северна Америка, Южна Азия, Близкия изток и Северна Африка, Източна Азия/Океания и ЕС са по-уверени, че 4-дневната седмица ще бъде достъпно право за повечето хора през следващите 25 години. Латинска Америка и европейските държави извън ЕС, следвани от страните на юг от Сахара, са по-малко склонни да се съгласят в сравнение с други региони. Най-висок дял отговори „Не знам“ пък е регистриран в европейските държави, които не членуват в ЕС – където почти една пета не могат да вземат отношение. Твърдението също така показва видими /макар и не драматични/ разлики в отговорите по лични доходи и образование – хората с висше образование и по-висок доход са по-склонни да очакват по-кратка работна седмица в бъдеще.
4-дневната работна седмица се счита за най-вероятна придобивка следващият четвърт век в ОАЕ, Индия, Ирландия и Канада с дялове на съгласие до 70%. Много по-скептични са например гражданите на Перу, Швеция, Еквадор и Италия.
Еднополовите бракове като право ясно разделят света на две половини. 45% от анкетираните по света смятат, че през следващия четвърт век еднополовите бракове ще бъдат признато право. И все пак 44% не са съгласни. Останалите не могат да кажат.
Трябва да се отбележи, че твърдението не е тествано в Близкият изток, Северна Африка и Западна Азия, включително Афганистан, Ирак, Израел, Йордания, Либия, Палестина, Сирия, Обединените арабски емирства и Йемен. Регионите, съгласни с това твърдение, са предимно Северна Америка и ЕС, а регионите, които не са съгласни, в най-голяма степен, са Южна Азия и страните от Сахара, следвани от европейските държави извън ЕС.
Възрастта изглежда не е сред определящите характеристики по отношение на нагласите към еднополовите бракове. Доходите и образованието обаче са – видимо повече хора с по-високи доходи и по-високо образование очакват, че след 25 години бракът между еднополови двойки ще се счита за право. Най-определящи за мнението по този въпрос, разбира се, са религията, различният културен произход и националните характеристики/традиции.
Тайланд, Испания, Словения, Ирландия и Франция са сред първите страни, които се съгласяват с това твърдение. На противоположната страна се открояват страни като Армения, Индонезия и Индия и Сенегал с много по-малък дял на съгласие.
Малко повече са хората по света, които вярват, че през следващите 25 години детският паралич и СПИН ще бъдат заличени, отколкото хората, които вярват, че жените ще получават същото заплащане като мъжете за еднаква работа. 68% от анкетираните са съгласни, че в обозримо бъдеще жените ще получават еднакво заплащане. 23% обаче не са съгласни, а 9% не могат да кажат.
Интересното е, че европейците /както страните в ЕС, така и страните извън ЕС/ и респондентите в Северна Америка изглеждат малко по-скептични и нерешителни, но дори и там делът на тези, които очакват равно заплащане за мъжете и жените за една и съща работа, е близо две трети. Най-уверени в равното заплащане в бъдеще изглежда са хората в Субсахарска Африка, Западна Азия и Източна Азия/Океания. По-младите поколения, хората с по-високи доходи и хората с висше образование са по-уверени, че мъжете и жените скоро ще имат равни заплати. Видимо по-оптимистични обаче са страните с ниски доходи, докато нациите с високи доходи изглеждат по-колебливи. А самите жени също са не особено оптимистично настроени за равно заплащане.
Хората в Нигерия, Виетнам, Филипините, Кот д’Ивоар и т.н. изглеждат най-убедени, че жените ще получават равно заплащане с мъжете. Най-малко склонни да вярват в това изглеждат хората в Австрия, Германия, Япония, Русия и др.
Икономиката
Почти половината от хората от различни нации по света смятат, че щатският долар ще загуби ролята си на водеща валута в света през следващите 25 години. 34% са на обратното мнение, а 19% не са сигурни. С твърдението се съгласяват предимно в Западна Азия, следвана от Близкия изток и Северна Африка. Заслужава да се отбележи фактът, че 53% в Северна Америка са съгласни с това твърдение, а една пета не могат да преценят. Както в страните от ЕС, така и в европейските страни извън ЕС, делът на онези, които очакват, че доларът вече няма да бъде водещата валута в света, е близо половината от всички запитани. Някои от страните, които в най-голяма степен се съгласяват с това твърдение, са Индонезия, Йемен, Палестина, Сирия и Афганистан. Хората от Япония, Косово, Германия, Швеция и др. изглеждат най-малко убедени.
Половината от хората по света вярват, че след 25 години изкопаемите горива все още ще захранват света с енергия, а не алтернативните източници. 35% не са съгласни. 16% несигурни. Западна Азия изглежда най-убедена в ролята на изкопаемите горива – повече от 7 от 10 са съгласни, че изкопаемите горива ще останат основният енергиен източник. Латинска Америка е най-скептичният регион, където повече от 4 от 10 не са съгласни с твърдението. Изглежда, че ЕС, със своя Зелен преход, не е успял да убеди напълно своите граждани – 46% казват, че изкопаемите горива ще останат водещи в близко бъдеще, докато 37% не са съгласни. Икономиките с по-ниски доходи като цяло изглежда са по-склонни да се съгласят, че изкопаемите горива ще запазят мястото си в живота ни през следващите 25 години.
Най-много хора, съгласни с това твърдение, има в ОАЕ, Кот д’Ивоар, Афганистан, Пакистан и др. Най-нисък дял на съгласие е регистриран, например, в страни като Индия, Аржентина, Южна Корея, Япония и Перу.
Отвъд човешкото…
С напредването на технологиите интернет става все по-важен елемент от живота ни. 86% от запитаните хора са съгласни, че светът ще стане още по-зависим от интернет, което прави това твърдението, с което почти всички са съгласни. Различията в мненията по този въпрос не са географски, а по-скоро демографски. Страните с ниски доходи, например, мислят в по-малка степен, че ще станем още по-зависими от интернет през следващите 25 години – 77%. Такива са нагласите и при хората с по-ниско образование по целия свят.
„Ще бъде създаден изкуствен човек“ през следващия четвърт век вярват 46% от участниците в глобалното проучване, 39% не са съгласни и 15% не могат да кажат. Западна Азия /Афганистан/ е склонна да се съгласи в много по-голяма степен, отколкото други региони. Приблизително една пета в Европа и в Източна Азия+Океания все още не могат да преценят.
Същият модел на нагласите се наблюдава и по отношение на твърдението „Ще бъде открит живот на друга планета“ – и по този въпрос Западна Азия е по-склонна да даде утвърдителен отговор. В световен мащаб 39% са съгласни, а 41% са на обратното мнение. 20% не могат да кажат.
И двете твърдения получават относително по-голяма подкрепа от по-младите поколения. Религиозните вярвания също корелират с мненията за извънземен живот и създаването на човек в лаборатория.
Кънчо Стойчев, президент на Световната асоциация „Галъп интернешънъл“, посочва:
„Промените, които се очакват, не винаги са тези, които се случват. И обратно. Поглед в базата данни на Roper Center показва, че когато през 1949 г. американците са били попитани дали очакват човек да достигне Луната през следващите петдесет години, само 15% са отговорили с „да“. Само 20 години по-късно следата на човечеството вече беше там.
И обратно, обществеността беше твърде склонна да вярва, че лекът за рак е неизбежен. Стабилните мнозинства, които очакваха ракът да е лечим доста преди края на 20-ти век, бяха разочаровани – въпреки че беше постигнат голям напредък в лечението и продължителността на живота.
И проучване на Gallup Inc. от 1998 г. установи, че 61% от американците смятат, че само след двадесет и пет години повечето хора обикновено ще живеят до 100 години. Четвърт век по-късно все още сме далеч… може би.
Очакванията за бъдещето са най-малкото съществена част от картината на настоящето – на текущите масови нагласи. Фактът, че практически всеки на планетата е убеден, че през следващите 25 години нашата зависимост от интернет ще нарасне, означава, че вече сме твърде много зависими от него. А когато мненията ни за бъдещето по някои въпроси са силно разделени, това означава, че спорът не ни предстои в бъдещето, а е вече част от нашето ежедневие. Четиридневната работна седмица изглежда буквално зад ъгъла за хората, живеещи в развития свят, но те всъщност може да се окажат доста изненадани от нула работни дни – гарантираният доход е на след ъгъла по същата улица и може би е по-близо, отколкото очакваме.“
Къде сме ние?
На фона на света българите изглеждат малко по-скептични, а може би и в традициите и ценностите на нашето общество – по-здраво стъпили на земята – по отношение на очакванията си за бъдещето. Обществото ни често отговаря в синхрон с Европа, макар и в някои отношения да сме по-близо до тази Европа, която не членува в ЕС. Често колебанието /или несигурността/ за бъдещето у нас заема сериозни стойности.
Българите изглежда са по-склонни да мислят, че в обозримо бъдеще ще бъдем по-малко здрави – две трети от запитаните отговарят така, а 22% не се съгласяват. Около една десета не могат да преценят. В това отношение обществото ни изглежда малко по-скептично в сравнение със средните регистрирани дялове за страните от ЕС.
Въпреки това увереността, че в следващия четвърт век ще бъдат открити ваксини и лекарства, които да заличат окончателно болести като, например, СПИН и детски паралич в страната ни е стабилна – 64% вярват, че такива ваксини скоро ще бъдат достъпни и двете болести ще бъдат заличени като опасност за човечеството. 16 на сто не са склонни да вярват в тази хипотеза, а 20% не успяват да преценят. Дяловете у нас са сходни /макар и малко по-ниски/ с тези, регистрирани в останалите европейски държави и при нашите съседи.
Увереността, че скоро ще работим само 4 дни през седмицата, не е толкова силна, колкото регистрираното средно за ЕС, но все пак и у нас оптимистите по този въпрос надвишават песимистите – 42% у нас очакват през следващите 25 години 4-дневна работна седмица. 38% са скептици. Значителен дял от една пета не могат да преценят.
Бракът между хората от един и същи пол по-скоро не е сред правата, които българите си представят за норма, през следващите няколко десетилетия. 36% смятат, че еднополовите бракове ще бъдат признати за право, но близо една втора /48%/ са скептични към тази хипотеза. 16% не успяват да заемат позиция. В това отношение българите са доста по-скептични от останалите общества в ЕС, но пък и по-склонни да се съгласят с твърдението от много от европейските държави, които не са в Съюза. Близки до нашите /но все пак по-благосклонни към хипотезата, че еднополовите бракове ще са признати за право скоро/ са нагласите на обществата в Полша, Румъния и Сърбия.
Обществото у нас обаче е по-скоро убедено, че еднаквото заплащане между мъжете и жените ще бъде постигнато – 64% смятат, че това ще се случи в обозримо бъдеще. Скептици у нас по отношение на равното заплащане са 21%, а 15% не могат да преценят. По този въпрос обществото ни е по-скоро сред оптимистите в Европа.
Енергията по света ще продължи да идва основно от фосилни горива и през следващите десетилетия смятат 52% от всички запитани у нас. Не са склонни да се съгласят 26 на сто, а още около една пета от българите не успяват да заемат ясна позиция. Регистрираните в ЕС /общо/ отговори в подкрепа на твърдението, че фосилните горива ще останат основни, са малко по-ниски. Близки до нашите обаче са нагласите в Гърция, Полша, Румъния, Франция и др.
Доларът няма да е основната световна валута според две пети от запитаните у нас, една четвърт не са съгласни, а значителен дял от 34 на сто не могат да преценят. Страната ни се вписва в регистрираните общи нагласи на Европа по тази тема.
Убедеността в обществото ни, че ще ставаме все по-зависими от интернет е силна – 86%. Под една десета не се съгласяват – 7%. Толкова е и делът на тези, които не могат да преценят. Този въпрос буди единодушие почти навсякъде по света.
Нагласите по отношение на хипотезите за скорошно създаване на човек по изкуствен път и откриване на живот на друга планета будят и у нас, както и в повечето държави около нас, по-скоро колебание и предпазливост в отговорите. Темите за бъдещето на човечеството, което излиза извън „човешкото“ не получават еднозначен отговор никъде по света. Изглежда българите са по-скоро склонни да вярват /но не са убедени/, че през следващите 25 години ще бъде създаден човек по изкуствен път – 44 на сто смятат така. 28% не очакват това да се случи /в обозримо бъдеще/. Още толкова намират за трудно да формулират конкретно мнение.
Трудно за обществото ни изглежда и да се формулира мнение и по отношение на откриването на живот на друга планета през следващите няколко десетилетия. 35% на сто смятат, че това ще се случи. 30% не очакват откриването на живот извън Земята скоро, а още 35% не знаят как да отговорят.
