Утре Япония и Китай отбелязват 50-ата годишнина от нормализирането на отношенията си през 1972 г., но настроението не е много празнично. Подобряването на контакта между двете най-големи икономики в Азия се смята за жизненоважно за стабилността и просперитета на региона, но те продължават да са в противоречие заради спорните острови в Източнокитайско море и нарастващата военна и икономическа мощ на Китай на местно ниво.
Териториални спорове
Основен предмет на спорове между двете нации е необитаема група от острови в Източнокитайско море, контролирани от Токио и претендирани от Пекин, наречени Сенкаку в Япония и Диаою в Китай. Япония настоява, че островите, където някога е била разположена фабрика за морски дарове, са част от нейната територия, както от историческа гледна точка, така и съгласно международното право. Китай твърди, че те са били откраднати от Япония през 1895 г. и е трябвало да бъдат върнати в края на Втората световна война.
Оспорваните острови са заобиколени от богати риболовни райони и подводни залежи на нефт, а Япония обвинява Китай, че внезапно е предявил териториалните си претенции, след като подводните ресурси са били открити в доклад на ООН през 1969 г. В официалното изявление за нормализиране на отношенията им от 1972 г. въпросът не се разглежда, но по-късно спорът се изостри, след като през 2012 г. японското правителство национализира островите Сенкаку, което доведе до бурни протести в цял Китай.
Страх от извънредна ситуация в Тайван
Япония, заедно със своя съюзник в областта на сигурността – САЩ, открито критикува засилената китайска дейност в Южнокитайско море. Токио също така настоява за мир и стабилност на територията на Тайванския проток. Китай от своя страна претендира за пълни права над Тайван, самоуправляващ се демократичен остров, като заплашва да го анексира със сила, ако се наложи.
В условията на търговска война между САЩ и Китай и нарастващо военноморско напрежение на континента Япония е все по-загрижена за извънредните ситуации, които грозят Тайван. Зачестилите съвместни военни учения на Китай и Русия в близост до японските брегове също предизвикват остри критики от страна на Япония. Токио пренасочва военните си позиции към югозападна Япония, включително Окинава и отдалечените острови на изток от Тайван. През август Китай организира мащабни военни учения в районите около Тайван в гневен отговор на посещението на председателя на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайпе. Демонстрирайки недоволството си, страната изстреля пет балистични ракети във водите край Окинава.
Страхът от конфликт заради Тайван засилва спешните усилия на Япония да укрепи повече военния си капацитет и да увеличи бюджета си в тази област. Понастоящем Япония преразглежда стратегията си за национална сигурност, в която се очаква да се призове за действия, насочени към превантивна атака, което според Китай би нарушило пацифистката конституция на страната.
Военна история
Двете страни са били във война, която е започнала със сблъсъци между тях още през 30-те години на миналия век и е продължила до поражението на Япония през 1945 г. Сред японските зверства по време на Китайско-японската война особено ярко се открояват масовото клане в град Нанкин, използването на химически и биологични оръжия, както и ужасяващите медицински експерименти с хора в Манджурия, където японската императорска армия е имала секретно подразделение за биологични оръжия. Япония също така е довела принудително близо 40 000 китайски работници в японските мини и фабрики, където много от тях умират от недохранване и малтретиране.
В официално изявление от 1972 г. Китай се отказва от правото си на военни компенсации, което според някои експерти е в замяна на извинението на Япония и признаването на Китай за единственото законно правителство. През последните четири десетилетия обаче Япония е предоставила на Китай помощ за развитие на обща стойност 3,6 трилиона йени (25 млрд. долара).
Икономическа сигурност
Като основен съюзник на САЩ и основен търговски партньор на Китай, Япония се намира в деликатна ситуация и трябва да балансира между двете суперсили.
Китай е по-настойчив в натиска си върху други правителства, особено по отношение на желанието му те да приемат ръководени от него инициативи, включително търговска група, наречена Регионално всеобхватно икономическо партньорство. Япония, заедно със САЩ, търси начини да се противопостави на нарастващото китайско икономическо влияние в региона. Токио също така се стреми да засили икономическата сигурност с други демократични държави в области като веригите за доставки и защитата на чувствителни технологии, очевидно като противодействие на Китай.
Ясуо Фукуда, бивш японски министър-председател, който е активен привърженик на идеята за по-добри отношения с Китай, твърди, че търканията между Япония и Китай до голяма степен произтичат от търговските въпроси между САЩ и Китай. Според него водещият въпрос е дали световната търговия би работила по-добре, ако се изключи Китай.
