В изключително трудна за работа среда кабинетът успя да отчете напредък по ключови за България приоритети в петия месец от своето управление, съобщиха от Министерския съвет.
Те обявиха, че правителството защити успешно визията си развитие в сектор енергетика, разпредели ресурс за преодоляване на неравенствата, както и за насърчаване на ефективността и развитието на икономиката и земеделието. В последните две седмици кабинетът впрегна всички ресурси, за да противодейства на активни мероприятия, дирижирани от институции срещу честните избори за местна власт.
По сигнал на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) към МРРБ премиерът акад. Николай Денков нареди безпрецедентна проверка на адресни регистрации в цялата страна, които будят съмнения за изборен туризъм. На базата на установените данни ще бъдат инициирани мерки за предотвратяване на подобни случаи в бъдеще.
Министерството на вътрешните работи отчете повече от двойно увеличение на образуваните досъдебни производства по сигнали за нарушения на изборния процес, в сравнение с местните избори 2019. Задържани са 156 лица и са съставени 3307 предупредителни протокола.
Намаляват неравенствата, повишава се жизненият стандарт
Линията на бедност се повишава през 2024 г. с 22 лв. или с 4,4 % в сравнение с 2023 г. Правителството прие размерът й да бъде 526 лева, което ще подобри социалната закрила за уязвимите групи. Така около 800 000 души ще получат финансова подкрепа в по-висок размер през 2024 г. Кабинетът взе решение да се повиши и минималната работна заплата – до 933 лв. от 1 януари 2024 г. Увеличението е с 19,6%, или със 153 лв. спрямо сегашния й размер.
На 239 670 семейства е отпусната еднократна помощ за ученици от 300 лв. До края на октомври са издадени заповеди и за отпускане на помощ на 304 693 хора и семейства за отопление през зимата.
Забавяне на инфлацията и по-ниски цени на основните стоки
Дефлацията се завърна в България, движена основно от спада на цените на хранителните продукти. Данните на националната статистика показват, че през септември, на месечна база, Индексът на потребителските цени /ИПЦ/ намалява с 0.1% – третото падане под нулата за тази година. При годишната инфлация се отчита забавяне. През септември тази година цените са с 6.3% по-високи от тези за същия период на 2022 г. – най-ниската инфлация от ноември 2021 г. насам.
Въпреки че инфлацията продължава да намалява, а доходите растат, Министерството на икономиката и индустрията започна преговори с търговските вериги за инициативата “Достъпно за вас”, с която да подпомогне бюджета на домакинствата със затруднения за продукти от първа необходимост.
За първите 8 месеца от годината правителството отчита над половин милиард повече инвестиции спрямо същия период на миналата година, което е ръст с близо 34%. Това показват предварителните данни на Българската народна банка /БНБ/. От ведомството изчисляват, че само през август потокът е в размер на 171,5 млн. евро, при положителен поток от 113,5 млн. евро преди година.
Междувременно рейтинговата агенция Fitch Ratings потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута BBB с положителна перспектива. Тя отразява плановете за членство на страната в еврозоната, което може да доведе до по-нататъшни подобрения в показателите за външната позиция на страната.
Повече пари за българските училища и увеличени възнаграждения в университетите
Близо 30 млн. лв. се изплащат за изграждане на нови и за реконструкция на съществуващи детски градини и училища, както и за спортни площадки на 132 образователни институции. Отпуснати бяха и още 18 млн. лева за изпълнение на национални програми за развитие на образованието, капиталови разходи, както и остатъци от средства за издръжка на дейностите за възпитание и обучение на деца и ученици и за подпомагане на равния достъп и подкрепа за личностно развитие.
С 20% се увеличава минималната заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища – асистент. Така тя нараства от 1500 на 1810 лв., считано от 1 август 2023 г. Увеличени с 16% са и възнагражденията за учените, назначени по програмите за върхови изследвания за развитие на европейската наука ВИХРЕН и ВИХРЕН 2021.
Стимули за високи постижения и достъпен спорт за всички
Министерството на младежта и спорта утвърди програмите си за високи постижения за догодина. Спортните федерации ще могат да кандидатстват с проекти по тях до 1 декември т.г. като по този начин спортистите ще продължат подготовката си за догодина навреме, без прекъсвания.
Според новите програми, които са целево разделени спрямо постиженията, месечните средства за подготовка на спортистите се увеличават с 27%. Подобрена е и съпътстващата програма за кадрово осигуряване, като в нея се залага 15-процентно увеличение на възнагражденията на треньорите и техните екипи. Актуализирани са и всички програми в направлението спорт за всички и спорт за учащи, като финансирането им за догодина е близо 8 милиона лева. За пръв път 1 920 000 лева са предвидени в бюджета на ММС и за подготовка на медалистите от ХХIV летни игри за глухи Дефлимпикс през 2022 г.
Министерството осигури 6 милиона лева, с които да бъдат ремонтирани пет от шестте спортни училища, чийто принципал е ведомството. През последните години условията за учебно-тренировъчен процес на децата все повече са се влошавали хронично и са достигнали изключително тревожно състояние. До края на годината ще бъдат осигурени и 10 млн. лв. за ремонтиране и изграждане на спортни обекти (държавна и общинска собственост), като проектните предложения могат да се подават до 30 ноември и ще бъдат оценени в рамките на две-три седмици. Допълнителни 50 млн. лв. могат да бъдат осигурени от програмата при нужда.
По-добра свързаност и контрол на нови и ремонтирани пътища
Строителството на автомагистрала „Европа“ в участъка между Калотина и Драгоман приключи и трасето е пуснато за движение. Последният участък от аутобана, който свързва Сливница със София, трябва да бъде завършен до края на 2024 г., което ще гарантира отдавна забавената пълноценна транспортна свързаност между България и Сърбия.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството проведе за първи път инспекция на пътища в гаранция и установи отклонения от качеството при над 50% от участъците. Агенция „Пътна инфраструктура“ изпрати писма до фирмите изпълнители на ремонта и надзора на близо 100 километра нови и основно ремонтирани пътища, които още са в гаранция, за незабавно отстраняване на установените пропуски.
С промени в Закона за устройство на територията /ЗУТ/ МРРБ въвежда механизъм, чрез който публични държавни или общински инфраструктурни обекти без пълния обем строителна документация, които отговарят на техническите изисквания, да бъдат завършени и въведени в експлоатация. Това ще реши наследените проблеми със законността на редица национални обекти, обекти с национално значение, както и обекти с първостепенно общинско значение, без да се допускат компромиси с тяхното качество и техническа изправност.
По-ефективни държавни компании
От 1 октомври са намалени с около 50% заплатите на всички изпълнителни членове от съветите на директорите на дружествата в държавните фирми, които влизат в състава на „Държавна консолидационна компания“ /ДКК/ ЕАД. Във всички дъщерни дружества са ограничени и представителните разходи, а след направените промени в структурата на групата броят на членовете на бордовете в дружествата е намален с 15%.
ДКК вече работи и по създаването на Централизирана система за мониторинг и контрол на дружествата. Идеята на системата е да се наблюдават на месечна база определени показатели на дружествата – приходи, печалба, рентабилност на печалбата, вземания и задължения.
На фона на оздравителните промени дъpжaвнaтa ĸoмпaния „Eл Би Бyлгapиĸyм“ за първи път oбяви oтĸpитa пpoцeдypa зa избop нa дocтaвчици нa cypoвo ĸpaвe мляĸo зa нyждитe нa пpoизвoдcтвeнaтa cи бaзa във Bидин. Компанията излиза от схемата на пряко договаряне с конкретни фирми и стартира открита и прозрачна процедура.
Нов съвместен институт между японската „Мейджи“ и „Ел Би Булгарикум“ ще стартира през 2024 г. Той ще развива изследователска дейност и иновации в сферата на млекопроизводството, като целта е да се разработват нови продукти, които да навлизат на нови пазари.
Държавата защитава националния интерес в сектор енергетика
Започна организацията на процедурите по избор на изпълнител за проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на блок 7 на АЕЦ „Козлодуй“ с технологията AP1000. Кабинетът даде съгласие и за изграждане на блок 8 на атомната електроцентрала. Това включва преговори с финансови институции за осигуряването на заемен ресурс, както и действия по увеличаването на капитала на „АЕЦ Козлодуй-Нови мощности“ ЕАД с парична вноска до 500 млн. лева от страна на „Български енергиен холдинг“ ЕАД. Прогнозираният срок за въвеждане в търговска експлоатация на 7-и блок е 2033 година.
Междувременно Министерството на енергетиката публикува за обществено обсъждане и процедура за финансиране на инсталации за производство на електроенергия от слънце и вятър, със съоръжения за съхранение. Основната цел е да се увеличи делът на чиста енергия в енергийния микс на България по пътя към климатична неутралност.
4120 битови клиенти на „Топлофикация Габрово“ ЕАД ще бъдат финансово подпомогнати за предстоящия зимен сезон с общо 730 000 лв. Това реши Министерският съвет, като одобри специално разработената програма, която ще реши множеството заварени проблеми с топлофикационната услуга в общината.
Стартира и реализацията на проект „Енергийна ефективност в сгради“ в училище и детска градина в Перник по програма „Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност“. Проекти по същата програма, но за енергийна ефективност на индустриалните процеси, се реализират и в три дружества в Пловдив и Ботевград.
Повече сигурност за българските граждани: по-малко престъпления и повишена разкриваемост
През периода януари – октомври 2023 г. са регистрирани с 3,7% по-малко престъпления в сравнение със същия период на 2022 г. Разкритите престъпления са 31 890, което е с 2,4 пункта повече спрямо същия период на миналата година. От тях свързани с наркотици са 3473, което е с 6 пункта повече. С повече от 10% са намалели регистрираните престъпления при управление на МПС след употреба на наркотични вещества – 3598, в сравнение с 4021 през 2022 година. С повече от 10,5% са намалели и регистрираните кражби през настоящата година спрямо същия период на миналата.
Здравеопазване с дългосрочна визия в интерес на гражданите
Лекарствата за лечение на диабет и антибиотиците за системна употреба се изписват само с електронна рецепта от 16 октомври. Това гарантира прозрачност върху целия процес, контрол върху честотата и неправилната употреба без лекарско предписание, неутрализиране на сивия сектор, както и ефективно проследяване на наличностите, така че да бъдат осигурени на първо място нуждите на българските граждани.
Междувременно Министерството на здравеопазването публикува за обществено обсъждане проект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. С него се залага временен мораториум за разкриване на нови лечебни заведения до май 2024 г. или до извършването на актуализация на Националната здравна карта. Това ще гарантира, че ресурсът на Здравната каса ще бъде разпределян именно там, където има най-голяма нужда.
Със законопроекта се предлага и преобразуване на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ чрез отделяне на дейностите по управление, координация и контрол на трансплантациите в Изпълнителна агенция по трансплантация. Предвижда се преобразуването да влезе в сила от 1 февруари 2024 г.
В този контекст регионалният комитет на Световната здравна организация за Европа подкрепи номинацията на България за член на Изпълнителния съвет на СЗО за периода 2024 – 2027 г. След 29-годишно отсъствие на България от най-високия ръководен орган на организацията, кандидатурата на проф. Пламен Димитров – директор на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), спечели доверието в конкуренция с кандидатурите на други две държави членки на ЕС – Испания и Кипър.
Насърчаване и подкрепа за българското земеделие
Държавен фонд „Земеделие“ започна изплащането на субсидиите към земеделските производители по Кампания 2023, която през настоящата година е с облекчени за стопаните правила за кандидатстване. По интервенцията „Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството“ (ПНДЖ1) бяха изплатени над 31 млн. лв.
Повече от 90 млн. лв. (90 058 395 лв.) бяха преведени на 13 992 земеделски стопани по схемата „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство“. Изплатените средства представляват 92,10% от одобрения размер на държавната помощ, останалите средства от втория транш ще бъдат изплатени в началото на 2024 г.
Близо 4 млн. лв. бяха изплатени на 78 земеделски производители по държавната помощ за компенсиране на стопаните за неблагоприятни климатични условия, а близо 180 млн. лв. достигнаха до земеделските стопани по програма „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“. Бюджетът на помощта за 2023 г. бе увеличен в размер на общо 426 000 000 лв. Министерският съвет одобри и допълнителни средства, с което е осигурен бюджет от общо 47,5 млн. лв. по програма de minimis.
С бюджет от 15 млн. лева стартира приемът на документи за подпомагане изграждането на центрове за подготовка за предлагане на пазара и съхранение на плодове и зеленчуци. Помощта има за цел да стимулира създаването на къси вериги на доставка, модернизиране и автоматизиране на събирането, подготовка за пазара и съхранение на пресни плодове и зеленчуци.
С близо 70 млн. лева се увеличава бюджетът на „Инвестиции в земеделските стопанства“ от Програма за развитие на селските райони (ПРСР 2014-2020 г.).
Министерството на земеделието и храните започва промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с които приоритетно да се разпределят пасища от държавния и общински поземлен фонд на местни животновъди. Започна работа и по нова наредба по Закона за храните, с която ще се регламентират фермерските пазари с цел гарантиране на безопасността на предлаганите продукти.
Повече възможности за иновации и космически технологии
Министерството на иновациите и растежа отвори за кандидатстване процедура за внедряване на иновации в българските компании с бюджет 293.4 млн. лв. Това е първата мярка по новата програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (ПКИП), която е с бюджет от близо 3 млрд. лв. за периода до 2027 г. По процедурата могат да кандидатстват микро-, малки, средни фирми и дружества с до 499 служители от различни икономически сектори.
България се присъединява към Споразуменията „Артемида“ (Artemis Accords) на НАСА. Стъпката е ключов положителен сигнал до международните партньори на страната ни и позиционира България като важен стратегически партньор в областта на космическите технологии и мирното използване на космическото пространство.
МИР и Европейската инвестиционна банка подписаха Споразумение за изготвянето на оценка на структурната целесъобразност и ефективността на „Българската банка за развитие“ ЕАД (ББР) и „Фонд мениджър на финансовите инструменти в България“ ЕАД (ФнФ). Крайната цел на оценката, която ЕИБ ще направи, е подобряване на дейността на двете финансови институции и координацията между тях, както и на условията за реализиране на поставените от държавата стратегически цели и политики. Проектът се финансира от InvestEU на ЕС.
Намаляване на риска от наводнения
Министерството на околната среда и водите представи Системата за управление на водите в басейна на река Искър. Целта ѝ е намаляване на риска от наводнения и повишаване ефективността на различните заинтересовани страни, които имат пряко отношение в процеса по управление на водите. Данните ще постъпват в реално време, а прогнозите ще са обвързани с мерки за превенция и защита.
