Бургаски гражданин се събужда и установява, че отвън, пред блока, в който живее, започват строително-ремонтни дейности. Поглеждайки през прозореца, забелязва багер, който вече копае по ръба на платното и премахва част от градинката.
След запитване до домоуправителя на жилищната сграда човекът разбира, че стартиралата работа е по проект „Моят град, моят квартал, моята улица“. В страницата на общината са посочени условията за кандидатстване, критериите за подбор на подадените заявления и методите за оценяване.
Според правилника заявленията се подават в деловодството на съответния Център за административни услуги – „Приморие“, „Зора“, „Изгрев“, „Освобождение“, „Възраждане“ и „Долно Езерово“, по местонахождение на територията, предложена за благоустрояване. Към заявлението се прилага и протокол от проведеното общо събрание на ЕС с взетите решения.
Програмата има състезателен характер и заявленията се разглеждат по реда на тяхното подаване, казват още от инициативата. В нея могат да се включат всички граждани на морския град, живеещи в сгради в режим на етажна собственост, построени върху терени общинска собственост, предназначени за жилищно застрояване.
Заявлението от своя страна следва да бъде подадено от легитимно регистрирана по реда на ЗУЕС етажна собственост – общо събрание и/или сдружение на собствениците, като в него задължително се посочва обхвата на територията, желанието за вида на облагородяване на конкретно посочената територия, представляваща околоблоково/вътрешноквартално пространство – общинска собственост.
В нашия случай търсенето на съгласие у гражданите е започнало три дни след като проектът е влезнал в сила. Закъснял ход. Без идеята да бъде публикувана официално преди да се премине към нейната реализация. Няма и онлайн достъп до документопотока на такива скици, нито прозрачност как се води той и чия е последната дума относно взетите решения.
В казуса, даден за пример, изглежда, че гражданите няма да бъдат ощетени от предприетите ремонтни дейности. Макар планът да се реализира тихомълком, както между впрочем не се прави в никоя цивилизована европейска страна.
Трябва ли обаче липсата на вреда (поне на пръв поглед) да е причина да си замълчим и да отминем с лека ръка нулевата информираност на обществото? Какво ще стане следващия път, когато, евентуално, може да бъде унищожена дългогодишна растителност в полза на частни интереси? Пак ли ще проявим пасивност? Докога?
