След месеци на мобилизиране на военните си сили и настъпление по границата си с Украйна Русия нахлу в бившата си съветска съседка с многостранна атака, заплашвайки да дестабилизира Европа и да привлече в конфликта и САЩ. Вълната от дипломатически усилия за предотвратяване на руска инвазия през последните седмици не успя да разсее напрежението, което се трупаше в продължение на месеци. От миналата година насам Русия затяга военната си хватка около Украйна, като по границата на страната са струпани десетки хиляди военнослужещи, както и военно оборудване и артилерия, пише „CNN“.
Ескалацията на продължаващия от години ожесточен конфликт между Русия и Украйна предизвика най-голямата криза в областта на сигурността в Европа след Студената война насам. Нападенията на Русия в няколко части на Украйна разкриват перспективата за опасен сблъсък между западните сили и Москва.
И така, въпросът е как стигнахме дотук? Обстановката се променя бързо, но все пак, ето какво знаем.
Какво е положението на границата?
Тази сутрин няколко района в Украйна бяха атакувани, след като руският президент Владимир Путин обяви началото на „специална военна операция„ и предупреди за кръвопролития, ако украинските сили „не свалят оръжието си“. Този ход дойде след месеци на спекулации какви са действителните намерения на Москва по отношение на военните сили, които е мобилизирала по украинската граница. Според оценки на високопоставени служители на американското и украинското разузнаване повече от 150 000 руски военнослужещи са обградили страната от три страни, образувайки формата на сърп. Според украинската държавна гранична служба част от тези сили са започнали да прекосяват границата, навлизайки в Украйна от север през Беларус и на юг през Крим. В други градове, включително в столицата Киев, се чуват експлозии.
Координираното нападение беше извършено няколко дни след като Путин обяви, че Москва официално ще признае самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народна република (ДНР и ЛНР), които се намират в източната част на украинския регион Донбас. Междувременно той разпореди изпращането на руски военни сили там, което според мнозина е начален залп на по-мащабна военна конфронтация. Територията, призната от Путин, се простира отвъд областите, контролирани от проруските сепаратисти, което е повод за тревога относно намерението на Русия да навлезе насилствено в Украйна. Русия многократно отричаше, че планира нападение, но засилването на обстрела в Източна Украйна породи още повече опасения, че тя вероятно подклажда насилието, за да оправдае по-мащабен конфликт.
По повод изострянето на ситуацията по границата с Украйна НАТО повиши готовността на силите си за бързо реагиране, а страните членки мобилизираха военните си сили, за да бъдат в готовност, и разположиха батальони, самолети и кораби в региона. САЩ разпоредиха в Полша да бъдат изпратени още 3000 военнослужещи, с което общият брой на изпратените през последните седмици подкрепления в Европа достигна около 5000 души. Президентът на САЩ Джо Байдън обеща, че светът ще „държи Русия отговорна“ за инвазията, и се очаква да представи набор от допълнителни санкции, които някога са били предназначени да възпрат подобно нападение. Байдън и европейските лидери вече предупредиха, че Русия ще понесе сериозни последици, ако Путин предприеме по-мащабна инвазия. Това обаче явно не пречи на Русия да продължава да укрепва военните си позиции в световен мащаб.
Какво иска Путин?
В свое дълго изявление, написано през юли 2021 г., Путин нарича руснаците и украинците „един народ“, като казва, че предполага, че Западът е покварил Украйна и я е изтръгнал от орбитата на Русия чрез „насилствена промяна на идентичността й.“ Този вид исторически ревизионизъм бе демонстриран и в емоционалното и изпълнено с недоволство обръщение на Путин към нацията, отправено в понеделник, в което той обяви решението си да признае Донецката и Луганската народна република, като същевременно постави под съмнение суверенитета на самата Украйна. Украинците, от своя страна, които през последните три десетилетия се стремят да се сближат със западни институции като Европейския съюз и НАТО, се противопоставят на схващането, че са нещо повече от „марионетка“ на Запада.
Всъщност усилията на Путин да върне Украйна под силното влияние на Русия бяха посрещнати с рязка ответна реакция, като няколко скорошни проучвания показват, че мнозинството от украинските граждани сега подкрепят членството в ръководения от САЩ Трансатлантически военен съюз. През декември Путин представи на САЩ и НАТО списък с искания в областта на сигурността. Основното от тях беше исканата гаранция, че Украйна никога няма да влезе в НАТО и че алиансът ще ограничи военния си отпечатък в Източна и Централна Европа – предложения, които САЩ и съюзниците им многократно са заявявали, че не могат да бъдат приети и изпълнени. Путин твърдо посочи, че не се интересува от продължителни преговори по темата. По повод на това той заяви:
„Вие сте тези, които трябва да ни дадат гаранции, и трябва да го направите незабавно, точно сега. Разполагаме ли ракети близо до границата със САЩ? Не, не го правим. САЩ са тези, които дойдоха в нашия дом с ракетите си и вече стоят на прага му.„
Преговорите на високо равнище между Запада и Русия приключиха през януари без никакъв пробив. Заради тази ситуация европейските лидери предприеха трескави дипломатически стъпки, проучвайки дали каналът за преговори, създаден между Франция, Германия, Русия и Украйна за разрешаване на конфликта в източната част на Украйна, известен като преговорите в нормандския формат, може да даде възможност за облекчаване на настоящата криза. По време на пресконференция с новия германски канцлер Олаф Шолц, проведена на 16 февруари, Путин повтори необоснованите си твърдения, че Украйна провежда „геноцид„ срещу рускоговорящите жители в Донбас, и призова конфликтът да бъде разрешен чрез мирния процес в Минск. Подобна реторика беше използвана като претекст и за анексирането на Крим. Споразуменията, известни като Минск 1 и Минск 2, които бяха сключени в беларуската столица в опит да се сложи край на кървавия конфликт в Източна Украйна, така и не бяха осъществени напълно, като ключови въпроси остават нерешени до днес.
Москва и Киев отдавна са в остро противоречие по отношение на редица ключови елементи от мирното споразумение, второто от което беше подписано през 2015 г. и съдържа план за реинтеграция на двете отцепнически републики в Украйна. Украинският президент Володимир Зеленски наскоро заяви, че не одобрява нито една точка от споразуменията от Минск, които изискват диалог за местните избори в подкрепяните от Русия сепаратистки региони, и макар да не е ясно в каква последователност, то те ще възстановят контрола на украинското правителство върху източните му граници. Критиците твърдят, че споразумението може да даде на Москва неоправдано влияние върху украинската политика. Преди това Путин реагира остро, като заяви, че независимо дали Зеленски харесва плана, той трябва да бъде изпълнен. Зеленски, бивш комик и телевизионна звезда, спечели изборите през 2019 г. с убедителна победа, обещавайки да сложи край на войната в Донбас, но оттогава насам почти нищо не се е променило. В отговор на въпрос за суровия, недипломатичен език на Путин Зеленски отговори на руски език, като каза направо: „Ние не сме негови.„
