Какво знаем и все още не знаем за COVID-19?

Изследванията за произхода и ефектите му върху глобалното здраве продължават

0
44
COVID-19
COVID-19. Снимка: Pixabay

Преди 5 години група хора в Ухан, Китай, се разболяхa от невиждан дотогава в света вирус, припомня „Associated Press“. Микроорганизмът нямаше име, нито пък заболяването, което щеше да се развие от него. В крайна сметка той предизвика глобална пандемия, която разкри, че са налице дълбоки несправедливости и пропуски в световната здравна система и промени общественото мнение за това как да се контролират новите смъртоносни вируси.

Към днешна дата вирусът все още е сред нас, въпреки че човечеството си е изградило имунитет чрез ваксинации и масово преболедуване. Той е по-малко смъртоносен, отколкото в началото на пандемията, и вече не е начело на списъка с водещите причини за смърт. Все пак, не бива да се пренебрегва фактът, че вирусът еволюира непрекъснато, което означава, че учените трябва да го следят отблизо и да бъдат в готовност да реагират спешно.

Откъде дойде вирусът COVID-19?

До ден днешен няма категоричен отговор. Учените смятат, че най-вероятният сценарий е той да е циркулирал сред прилепите, както много други коронавируси. Те вярват, че след това той се е предал на друг вид животни, вероятно кучета еноти, котки цивети или бамбукови плъхове, които на свой ред са заразили хора, боравещи с тези животни на пазара в Ухан, където в края на ноември 2019 г. се появиха първите случаи, регистрирани при хора.

Това е известен начин за предаване на болестта, който вероятно е предизвикал първата епидемия от подобен вирус, известен като SARS. Тази теория обаче не е доказана за вируса, който причинява COVID-19. В Ухан се намират няколко изследователски лаборатории, занимаващи се със събиране и изучаване на коронавируси, което подхранва дебатите дали вместо това вирусът не е изтекъл от някоя от тях.

Това е сложен научен пъзел, който е труден за разгадаване. Предизвикателствата бяха огромни заради политическите нападки, свързани с произхода на вируса, и заради факта, че международните медицински експерти твърдят, че Китай се опитва умишлено да скрие доказателства, които биха могли да бъдат от полза на света. Истинският произход на пандемията вероятно няма да бъде установен в продължение на много години, ако изобщо някога бъде установен.

Кой щам доминира сега?

Генетичните промени, наречени мутации, се случват, когато вирусите правят свои копия. И този вирус не прави изключение. Учените нарекоха тези щамове с букви от гръцката азбука: Алфа, Бета, Гама, Делта и Омикрон. Щамът Делта, която стана доминиращ в САЩ през юни 2021 г., предизвика много опасения, тъй като вероятността да доведе до хоспитализация е два пъти по-висока от първата версия на вируса. След това, в края на ноември 2021 г., на сцената се появи нов щам – Омикрон.

„Той се разпространи много бързо, като стана доминиращ в рамките на седмици. Този щам предизвика огромен скок на случаите в сравнение с всичко, което бяхме виждали преди това,“, спомня си д-р Уесли Лонг, патолог от Тексас.

Според СЗО Омикрон причинява по-малко усложнения, отколкото Делта. Учените смятат, че това може да се дължи отчасти на изграждането на имунитет вследствие на ваксинации и преболедуване.

„Оттогава насам ние просто продължаваме да наблюдаваме внимателно тези различни подщамове на Омикрон, които развиват все повече различни мутации,“, обясни д-р Лонг.

Родственикът на щама Омикрон, който сега преобладава в САЩ, се нарича XEC и представлява 45 % от щамовете, циркулиращи в страната през двуседмичния период, приключил на 21 декември, според официални медицински данни. Медиците твърдят, че съществуващите медикаменти за лечение на COVID-19 и най-новата подсилваща ваксина би трябвало да са ефективни срещу него,  тъй като той всъщност е нещо като ремикс на вече циркулиращи щамове.

Какво знаем за така наречения дълъг COVID?

Милиони хора, макар че са били излекувани от вируса, страдат от остатъчни симптоми, познати като дълъг COVID. Възстановяването след заразяване с COVID-19 може да отнеме няколко седмици, но при някои хора се появяват и по-трайни проблеми. Симптомите, които продължават поне три месеца, а понякога и години, включват умора, когнитивни проблеми, известни като „мозъчна мъгла“, болка, сърдечносъдови проблеми и др.

Лекарите не знаят защо само някои хора получават продължителни симптоми на COVID-19. Това може да се случи дори след лек случай и на всяка възраст, въпреки че процентът на заболелите е намалял значително от първите години на пандемията. Изследванията показват, че ваксинацията може да намали риска.

Не е ясно и какво причинява дългосрочните симптоми, които усложняват процеса по пълно възстановяване. Напоследък обаче все повече учени откриват, че остатъците от коронавируса могат да се запазят в организма на някои пациенти дълго след първоначалната инфекция, въпреки че това не може да обясни всички случаи.

Безсънието при децата: На какво може да се дължи и как да помогнем за здрав сън

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
стари
нови най-гласувани
Inline Feedbacks
View all comments