В края на VIII век България се изправя пред сериозни вътрешни и външни предизвикателства. След като заема трона през 777 година, 30-годишният кан Кардам започва своето управление с ясна цел – да ликвидира междуособиците, да въдвори вътрешен мир и да изведе страната от политическата ѝ немощ.
Тези исторически факти се разглеждат в книгата „Българските владетели от VII до XIV век. История на България“, написана от историка д-р инж. Румен Петков. В нея писателят Румен Петков от ПП „Единение“ разкрива интересни събития от този период.
В книгата може да се запознаете как въпреки разногласията сред болярите Кардам успява да запази водената от предшественика си външна политика и да постави началото на един нов период на стабилност и мощ за българската държава.
Публикуваме целия материал на д-р Петков без редакторска намеса:
„Преди да заеме трона 30 годишният Кардам е командващ войските на Телериг. Управлението си започва с идеята да ликвидира междуособиците, да въдвори вътрешен мир и да изведе България от политическата ѝ немощ. Въпреки разногласията сред боилите той успява да запази водената от предшественика си външна политика.
На първо време хвърля усилията си за изграждане на вътрешната стабилност в държавата. Създадената от него агентура с особено внимание издирва и отстранява византийските агенти в България. С много усилия постига и другата мечта на Телериг, успява да държи боилите в покорност – канската власт е вече от първостепенно значение при взимането на решения.
Успехът му в началото на управлението не малко се дължи на ангажиментите на Византия в конфликтите срещу Арабския халифат в Мала Азия, поради което империята не застрашава пряко България. Другата причина е, че предстоящия български кан, като част от аристокрацията на Византия, също дава своя принос. За което можем да си зададем въпроса: Дали това не е предварително планирано от Кардам и Телериг?
Единственото, което притеснява Телериг е, че Византия води преселническа кампании в Тракия, като я заселва с еретици-павликяни, но проявява привидно безразличие. С цената на това мълчание в продължение на 10 години той успява не само да запази мирът, но и да укрепи вътрешния ред в държавата.
На 8 септември 780 г., след дълго боледуване, на 30 години умира Лъв VІ Хазарски. Властта се поема от регентката Ирина Сарантапихина-Атинянката, като съпруга на вече покойния император.
Ирина осъзнава, че за този период от десет години българското влияние е пуснало такива дълбоки корени и идеята за независимо положение е дотолкова усвоена от всички славяни, че е започнала да прониква далеч на юг в самата Гърция.
Поради своя опасен характер през 782 г. Ирина се принуждава да сключи позорен мир с арабите, за да обърне сериозно внимание на славянските племена, които все повече симпатизират на политиката водена от Кардам. В това тя вижда опасността от потенциално разрастване на българската държава.
През 784 г. събира армия и изпраща един от най-добрите си пълководци Ставракий на поход, чиято цел е да покори всички славянски племена в Македония, Тесалия, Елада и Пелопонес. Със много жестокост за кратко време още през януари 785 г. походът се завръща в Константинопол. Ставракии е посрещнат с триумф на хиподрума от провъзгласилата се за „Василевс на ромеите” – Ирина. Мероприятието няма за цел да популяризира Ставракий като военачалник, а да покаже величието и най-вече да даде гласност на титлата избрана от новия господар на империята. Според нормативната уредба монархът-жена трябва да се титулува – „августа“ или „василиса“.
Няколко месеца по-късно е организиран нов поход, който има показен характер. Ирина като Василевс, придружена от бъдещия император Константин VІ, решава да обиколи покорените от Ставракий области с цел да покаже авторитета на императорската власт, както и да демонстрира сила пред българите.
Придружена от голяма войска Ирина преминава по цялата граница с България. Пътуването се придружава с показна тържественост. Когато достига до Боруй /Стара Загора/, в тържествена обстановка отпуска средства за възстановяване на града. Нарича го и на свое име Иринопол /градът на Ирина/. През 2005 година при разкопки в града е открит надпис, изложен в Регионален исторически музей /Стара Загора/, който гласи: Възобновиха тази крепост Господарите на Вселената Константин и Ирина, премъдри и всеславни императори. След това отива до Филипопол /дн. Пловдив/, а на връщане се прибира през Анхиало /дн. Поморие/, където също оставя средства за възобновяването на двете крепости.
В отговор на това Кардам изпраща войски в областта на Струма. Моментът е много важен, ако не им окаже помощ, ще изгуби всичко градено до момента. Каквато и да е цената славянските племена на юг от Стара планина трябва да се приобщят към държавата, защото са врагове на империята, естествен съюзник на България, а пък своя страна представляват и източник на облаги. На много възлови позиции съвсем умишлено поставя славяни, гласувайки им доверие. Той знае, че след като виждат как северните им братя участват активно в държавния живот на България със сигурност също ще искат да се присъединят.
Ходовете му се оказват печеливши. Политиката на Константинопол да задържи славяни в покорност със строгите си мерки се оказва непечеливша, българите все повече присъединяват едно след друго близките славянски племена. Вбесена от това, през 789 г. Ирина изпраща стратега на Тракия Филит да навлезе по течението на р. Струма и със сила да покори славянското племе стримонци /струмци/, защото е признало Кардам за свой владетел. След като преминават границата българска войска ги пресреща и избива до един.
През месец април 791 бъдещият византийски император Константин VІ събира войската и решава да оглави първия си поход срещу българите. Открито заявява за целта си да ги накаже заради избиването на ромейските войски. Кан Кардам научава за това и съвсем изненадващо ги посреща на византийска територия, при градчето Проват край Адрианопол /дн. Одрин/. Привечер двете войски влизат в сражение, но ромеите отстъпват, а като се стъмва от страх напускат лагера си и се прибират в Константинопол. Сражението няма решителен характер, въпреки че на бойното поле победител е Кардам.
От нерешителните действия на малолетния император Константин VІ, време, в което фактически управлява майка му Ирина, отношенията с аристокрацията в Константинопол започват да се обтягат заради бунтовете на славяните в Тракия и Македония. За да докажат, че заслужават властта си, в началото на юли 792 г. Константин VІ пристига с войските си край българо-византийската граница и се заема с укрепването на крепостта Маркели /дн. Карнобат/. Като ответна мярка на 20 юли Кардам разполага войските си по близките възвишения и изчаква византийците. Започва усилено разузнаване и подготовка за битка на двете армии, но никоя от страните не се решава да нападне.
Въодушевен от това, че българите се чувстват слаби, Константин VІ спонтанно строява войските и тръгва към българската стан за решително сражение с българите. Ромейските командири нямат никакъв план, липсва съгласуваност на действията им, което разстройва редиците им и те претърпяват тежко поражение. Загиват много хора, в това число и астрономът Панкратий, който уверявал императора, че разположението на звездите му предвещава сигурен успех.
Константин VІ едва успява да се спаси от битката при Маркели и пристига като беглец в столицата. Скоро двамата владетели започват преговори, които завършват с подписването на мирен договор, с който империята отново се задължава да плаща ежегоден данък на българите.
През 796 г. византийците забавят плащането на данъка и кан Кардам изпраща писмо до Константин VІ с предупреждение:
”Или ми плати данъка, или ще дойда до Златните врата и ще опустоша цяла Тракия!”
Константин VІ отговаря твърде самонадеяно и обидно, като праща конски тор вместо злато, придружен с писмо:
”Изпратих ти данък, какъвто ти подобава. Ти си стар и аз не искам да се мориш чак дотук. Аз ще дойда до Маркели и ти излез насреща, пък каквото Бог отсъди.”
Константин VІ тръгва на нов поход, но стига само до околностите на Адрианопол и разполага войската си в крепостта Версиникия /дн. с. Мелница Ямболско/. Кардам също се явява с голяма войска, която скрива в близките гори на Обраслия Авролева /дн. Сакар планина/. В продължение на 17 дни императорът призовава Кардам да влязат в открита битка в местността Голия Авролева /първата височина е Сакар планина/, но българският кан търпеливо изчаква и изтощава противника. До голямо сражение не се стига, защото двамата владетели подписват по-късно нов договор с основно задължение за Византия да си плаща данъка.
Военните действия на Кардам показват неговите умения като стратег. Той винаги води отбранителна война, но както виждаме дори и тогава избягва сражения – умело се възползва от слабостите на противника, щади силите на поверената му армия, като се старае да принуди без бой неприятеля сам да иска мир. А всичко това погледнато от днешна гледна точка е било само в полза за държавата.
С търпение успява да се справи с вътрешните и външните врагове, укрепвайки не само своята власт, но и с политиката си на привличане на славяните превръща България в мощна държава. Със своята приемственост на идеи извежда България от тежката политическа криза, продължила над 40 години. Кан Кардам се оказва един предпазлив, дързък и непобедим владетел, а именно като такъв удържа властта си в мир до края на живота си. Водената от него политика е основата страната ни да се устреми много по-силна и единна към великите събития и новите предизвикателства, които я очакват през ІХ век.“
Поемането на властта от Телериг: Византийска заплаха и войната през 773 година
[…] […]