Краят на VIII век носи със себе си вълна от политически и военни преврати за българското ханство, което се оказва затиснато между необходимостта от защита на своите граници и нуждата от стабилизиране на вътрешнополитическата ситуация. В този контекст на непрекъснати предизвикателства, управлението на кан Винех отбелязва една от най-динамичните и решаващи епохи в историята на българо-византийските отношения.
В периода между 756 и 761 година Винех не само че наследява трона в момент на военни действия, но и е поставен пред задачата да изгради дипломатически мостове в условията на непрекъснато нарастващо напрежение с Византийската империя. След победата при Бурдизон и последвалата серия от сблъсъци, които обхващат огромни територии от Мизия до Тракия, той е принуден да влезе в сложни мирни преговори, чийто резултати имат дълбоко въздействие върху бъдещето на двата народа.
Тези исторически факти се разглеждат в книгата „Българските владетели от VII до XIV век. История на България“, написана от историка д-р инж. Румен Петков. В нея писателят Румен Петков от ПП „Единение“ разкрива интересни събития от този период.
В книгата може да се запознаете как в този период е свидетел на внушителни военни кампании, стратегически маневри и дипломатически ходове, които отразяват както военната мощ на двете империи, така и сложната игра на политически интереси и алианси. Въпреки военните успехи и способността да се справя с натиска на Византия, Винех се сблъска с вътрешнополитически предизвикателства, които в крайна сметка предопределиха неговата съдба и оставиха неизтриваем отпечатък върху историята на България.
Разглеждането на неговото управление проличава със сложността на международните отношения през Средновековието и подчертава значението на дипломацията, военната стратегия и вътрешнополитическата стабилност за оцеляването и процъфтяването на една държава. Публикуваме целия материал на д-р Петков без редакторска намеса:
„Винех е от рода Вокил. Той поема държавата в условия на война.
След като спечелва битката при Бурдизон 756 г. и в отговор на нахлуването на предхождащия го кан Кормисош, Констанитин V Копроним предприема поход срещу България. Планът му е да нахлуе в територията на страната, като използва сухопътна армия и флот. 500 имперски кораба навлизат през делтата на р. Дунав и започват да опустошават крайречна Мизия. Самият император с главните си сили настъпва в Тракия. Обстановката налага българската войска да се раздели и да воюва на два фронта.
Войските ни търпят поражение след поражение, завзетата засята земя и ливадите се опожаряват от ромеите, а останалите живи след сраженията се вземат като пленници откарвани в далечни слабо заселени части на империята. Водената лично от императора войска се среща с новия кан на българите при граничната крепост Маркели (дн. Карнобат). Винех е принуден да започне мирни преговори.
Победителят Византия отказва да плаща договорения годишния данък, иска областта Загоре, която кан Тервел получава от Юстиян ІІ Риномет да бъде върната и заедно със завладените земи в Тракия да бъдат обявени за византийски, освен това България се задължава да изплаща годишен данък. От българска страна искания са приети, но в самия край императорът има още едно допълнително условие, собствените деца на българския владетел да бъдат изпратени за заложници в Константинопол.
Веднага след сключването на мира Констанитин V прави опит да подчини славяните в областта Македония, за да прекрати естествената им връзка с българската държава. Мирът не продължава дълго. През 759 г. ромеите отново нахлуват в България, но са пресрещнати в проходите на Стара планина от армията на Винех, която е придружена от славянски отряди. Този път ромеите претърпяват тежко поражение в старопланинския проход Верегава /дн. Ришки проход/.
Византийският историк Теофан Изповедник пише: че българите убиват стратега на Тракия Лъв и логотета на дрома. Много византийски войници загиват.
Логотетът на дрома е началникът на дромоса – държавната пощенска и транспортна служба във Византия. Задълженията му на близък съветник на императора включват: събиране на политическа информация, организиране охраната на василевса както и надзор върху дипломацията на империята. По това време длъжността е една от най-влиятелните в императорския дворец.
Кан Винех получава удобна възможност да нахлуе във вражеска територия и да отвоюва нови територии, но вместо това противно на очакванията той решава да преговаря ката победител и дори сключва мир с Византия. Решението му предизвиква широко недоволство и гняв сред аристокрацията. Стига се до бунт, в който през 761 г. кан Винех е убит заедно с целия му род.“
