„Труп в река Дунав“ или „Глас от гроба“ може да звучат по-скоро като елементи от страшен филм, отколкото като обяснение на случващото се в Европа днес, пише „Politico“. За да разберете обаче по-ясно мъчителното състояние на политиката на континента, няма по-добро място, откъдето да започнете.
През октомври мъртвото тяло на Кристиан Пилначек, някога най-влиятелният човек в австрийското Министерство на правосъдието, беше намерено да плува в реката недалеч от град Кремс. Според данните по случая мъжът изглежда се е самоубил няколко часа след като е бил арестуван за шофиране в нетрезво състояние. Той е бил спрян от силите на реда, след като е станало ясно, че шофира в грешната посока по магистралата.
„Животът му беше отнет“, сподели вдовицата на държавния служител, висш прокурор, по време на възпоменателна служба през ноември, в горчив укор към политическия елит на страната.
Пилначек, изявен държавен служител, който се смяташе за един от най-добрите юристи в страната, прекара последните си години в борба с редица обвинения, включително, че е изнесъл поверителна информация на свои политически приближени и на пресата, както и че се е опитал да потуши мащабно разследване за корупция, свързано със закупуването на изтребители от Виена. След смъртта му обаче изглежда, че не гузната съвест го е тласнала към ръба на пропастта, а отказът да подчини принципите си на волята на Австрийската народна партия – крепител на политическата система на страната, която от 1987 г. насам е част от федералното правителство. Месец след намирането на тялото му се появи таен запис с участието на Пилначек, в който той описва как висши политици от партията са го притискали да прекрати разследванията за политическа корупция.
„Министрите от Австрийската народна партия дойдоха при мен дори след като беше извършен обиск в централата на партията и ме попитаха защо няма да прекратя разследването. Винаги съм им казвал: Не мога да го направя, няма да го направя, не искам да го правя“, казва Пилначек в записа.
Изправен пред собствените си юридически проблеми и чувствайки се несправедливо обвинен, държавният служител се е обърнал към същите политици за помощ, но му е било отказано, защото не се е намесил в спирането и на други разследвания.
„Когато попитах дали ще направят нещо, за да ме подкрепят, отговорът беше: „Ти никога не си бил с нас“, твърди Пилначек в записа, който е записан без негово знание в ресторант във Виена няколко месеца преди смъртта му.
Дори за едно общество, издържало десетилетия на политически скандали и корупция, този епизод е потресаващ и предизвиква силни призиви за разплата. За много австрийски избиратели най-големият шок около аферата беше реакцията на Австрийската народна партия по отношение на разкритията. Вместо да разпуснат правителството и да свикат нови избори, лидерите на дясноцентристката партия преминаха в атака, като обвиниха политическите си опоненти в интриги и използване на „методите на КГБ“ за подкопаване на партията.
„Недопустимо е страната ни да се превърне в държава на доносниците“, заяви генералният секретар на партията Кристиан Стокер. На практика това изглежда като отстъпка пред опонентите му, особено от крайната десница. Опитвайки се да вкара австрийците в „заешка дупка“ на конспирацията, вместо да се изкаже открито, Стокър прибягна до популистки тактики, за които партията му от години настоява, че са под нейното ниво.
Корупцията и политиката
Корупцията и политиката винаги са съществували ръка за ръка, но темата придоби особена актуалност, след като скандалите разтърсиха много от някога доминиращите центристки партии в Европа – от Франция до Италия и Гърция, като доведоха някои от тях до ръба на разпадането.
За разлика от крайнодесните партии, които често се възстановяват след скандал при ново ръководство благодарение на силата на радикалната си реторика, останалите партии се справят по-трудно, до голяма степен защото често не е ясно за какво точно се борят. След Втората световна война дясноцентристките и лявоцентристките блокове в Европа обслужваха различни прослойки – професионалната и работническата класа, обикновено със силни връзки с други групи по интереси, като например фермери и църкви.
Когато става въпрос за корупция, Австрия – страна с население от близо 9 милиона души, разположена в центъра на континента, се отличава от останалите, тъй като нейните скандали са достойни за сериали. Дясноцентристката и лявоцентристката партия доминират в политиката на страната от Втората световна война насам. Този успех създаде система на клиентелизъм и протекция, която обаче е в процес на разпадане след поредица от разследвания и съдебни процеси.
