„В Народното събрание /НС/ ГЕРБ и „Демократична България“ /ДБ/ внесоха проекти за предоставяне на оръжие на Украйна. Общото в предложенията е, че показват колко са некомпетентни в областта на отбраната и какво е реалното състояние на нашите въоръжени сили.“
Това пише бившият министър на отбраната и почетен председател на ВМРО-Българско национално движение Красимир Каракачанов във Facebook. Публикацията му продължава по следния начин:
„Отново се разгоря спорът за даване на оръжие на Украйна. Между Радев и ГЕРБ прехвърчаха остри реплики. В НС има два проекта за решение, внесени от ГЕРБ и ДБ. От мотивите и на двамата вносители, освен дежурните политически коректни клишета, яко лъха на лицемерие, некомпетентност и унизителна сервилност. Даже предложението на ДБ е маскирано със заглавието „..за укрепване на отбранителните способности на България“.
Общото в двете предложения е, че вносителите им са тотално некомпетентни в областта на отбраната и реалното състояние на въоръжените сили, а като гледам кои са подписалите, общо 19 депутата, едва ли 2-3 от тях са ходили войници и са виждали военна техника, сигурно само по филми за войната, а в най-добрия случай – на някой военен парад.
Четейки клишетата, изписани в мотивите на проектите за решения, лъха покъртителна сервилност, особено в тези на ГЕРБ, които оплюват предишните управляващи, че са излъгали нашите евроатлантически партньори, че ще помогнат на Украйна, ама нищо не са направили.
С една дума ГЕРБ казват на администрацията на Байдън вижте ги онези Ваши протежета, дето ги създадохте и ги сложихте на власт, те са лоши и нелоялни. Ние сме истинските Ваши хора и ако ни дадете благословията си да управляваме България, ще Ви бъдем по-верни от другите.
Щеше да е смешно, ако не беше толкова жалко и унизително за хора, които само преди няколко дни се заклеха в Народното събрание да се ръководят в дейността си от Конституцията и законите на страна, и интересите на българския народ.
И от двете предложения – на ГЕРБ и ДБ става пределно ясно, че в кратък срок България трябва да изпълни отправените от украинското правителство искания за безвъзмездно предоставяне на самолети, зенитно-ракетни комплекси и бронирана техника. Тоест ГЕРБ и ДБ искат да предоставим последните си останали налични ракетни комплекси С-200, С-300, МиГ-29, Су-25 и танкове Т-72, за които в периода 2017-2021 г. бяха похарчени над 200 млн. лв. – пари на българския данъкоплатец, за да ги модернизираме и повишим отбранителната способност на Българската армия.
Друго няма какво да дадем, защото в периода до 2017 г., т.е. за 28 години, всичко бе нарязано или подадено за жълти стотинки на приятелски фирми, пак с благовидния предлог „да се освободим от остарялото съветско въоръжение и да модернизираме армията с нови западни образци оръжие“. И така от 2400 танка сега имаме малко над 10% от тях, а останалите бяха продадени за по 30-40 хиляди лв. на бройка (колкото струва една от веригите на танка), а самолетите Су-25 – за по 1-1,5 млн. лв. на бройка, което е цена 5-6 пъти по-ниска от ремонта му. Това бе една от най-бруталните кражби на прехода за сметка на сигурността на България!
За тези 28 години не бе отделен 1 лев за нова техника или инвестиция в онези предприятия, в които си произвеждахме бронираните машини, освен за онези транспортни летателни средства, което пък бе другата голяма далавера на прехода.
Ако дадем и последните си танкове, самолети и ракетни комплекси, ще оставим Българската армия без оръжие и тя няма да може да изпълнява конституционното си задължение да защитава териториалната цялост и суверенитета на България.
И в двете предложения – и на ГЕРБ, и на ДБ, се апелира спешно МС да направи програма за превъоръжаване и разчет на необходимите средства. Според ГЕРБ предаването на „остарялото съветско въоръжение“ на Украйна „дава шанс за модернизиране на българските отбранителни способности през съюзническите програми за взаимопомощ и без големи финансови разходи в националния бюджет“. А според ДБ „подкрепата за Украйна трябва да доведе и до укрепване на отбранителните способности на България в т.ч. чрез обновяване и модернизация на Българска армия, замяната им със съвременни и съвместими със съюзниците от НАТО и ЕС въоръжения и техника“.
Възможно ли е това?
- Първо, няма нужда да се правят нови разчети какво ни е необходимо за модернизация на БА. Още през 2021 г. е приет стратегическият преглед на отбраната, в който е отбелязано какви са дефицитите в БА и какво трябва да се предприеме за тяхното преодоляване. Изработена е програмата 2020-2032 г. за отбранителните способности и е приета от НС през февруари 2021 г. Планът за развитие на въоръжените сили до 2026 г. е приет от МС. През април 2021 г. е внесен инвестиционният план-програма на стойност общо 9 млрд. лв., в който са описани 38 способности, които трябва да бъдат придобити от Армията.
До ден днешен нищо от това не е придвижено от досегашните правителства. Това са цени от преди инфлацията, а сега реалната стойност е 50-70% нагоре – т.е. необходими са 13-15 млрд. лв. в най-евтиния вариант. - Второ, процесът по изработването на проектите за инвестиционен разход, провеждането на процедурите, сключването на договорите и доставката на новата техника ще отнеме поне 4-5 години. Имайки предвид мудната администрация и факта, че закупуването на военна техника не е като да си купиш пералня от магазина, може да отнеме и 7-8 години, ако преди това някое ново правителство не се откаже от това. Фирмите производители нямат военна техника на склад, а и след опразването на складовете на повечето натовски държави, които предоставиха оръжие на Украйна, те ще бъдат първи, на които трябва да се попълнят запасите, а ние ще чакаме.
- Трето, не трябва да си правим илюзии, че можем да получим нещо безплатно от съюзниците. Едва ли имат какво да ни предоставят, след като остарелите си образци ги дадоха на Киев. А и няма безплатен обяд. Достатъчно е да се види офертата за вторите 8 самолета Ф-16, блок 70. Компаниите, които произвеждат оръжие, са частни и някой трябва да им плати. Едва ли ще плати някое съюзническо правителство вместо нас.
- Четвърто, вместо при разработване на проектите да натоварим българката военна промишленост да произвежда и парите на българския данъкоплатец да работят за българската икономика, а по този начин да си осигурим евтина поддръжка на новата техника и сигурни доставки на муниции, ако се пристъпи към придобиване само на вносна техника – това означава в следващите 30 години да плащаме скъпа поддръжка и боеприпаси, а парите ни да изтичат в чужди икономики. Всъщност подозирам, че зад бързането на нашите „борци срещу путинизма“ стоят лобисти на оръжейните компании на някои наши съюзници, както е било и досега.
Мога да изброя кои чужди оръжейни компании стояха зад всеки от най-гръмогласните противници на политиката ми да поддържаме и модернизираме съществуващата военна техника във времето, когато бях министър. На тях не им харесваше моята политика модернизацията на БА да се осъществява с активното участие на български фирми и парите да остават в България. Войната е бизнес и който твърди обратното и повтаря само клишета за евроатлантически ценности, е наивник или лъжец.
Съмнявам се, че всички тези, които сега настояват да си предадем оръжието на Украйна с аргументите да купим ново, са искрени. В годините назад те не направиха нищо за модернизацията на армията, а и най-силно викаха срещу разходите, които се правеха за поддръжка и модернизация на въоръжените сили. Бяха против връщането на редовната военна служба и въобще нямаха отношение към Българската армия, присмивайки се, че тя е отживелица и щом сме в НАТО, може и без нея. Имало кой да ни пази. Същите тези ГЕРБ, ПП, ДБ, ДПС, със същия „евроатлантически“ ентусиазъм приеха плана на Макрон за Македония и видяхме какво се получи. В Скопие разбраха, че България се управлява отвън, от марионетки без характер и си „показаха рогата“ срещу България със засилване на натиска върху българите в Македония и претенции за македонско малцинство у нас.
Ако анализираме всичко това, в тази ситуация България трябва да има ясна, но прагматична и национално отговорна позиция. България е член на НАТО и ЕС и трябва да бъде предвидим партньор, но отчитайки своите възможности и интереси.
Украйна бе нападната от Русия и войната доведе до жертви и разрушения. Нито една агресия не може да бъде оправдана. Ние трябва да помагаме на жертвата, но само с това, с което можем.
Ако дадем утре нашата военна техника на Украйна, БА ще остане без оръжие и няма да бъде способна в следващите минимум 5-6 години да изпълнява своите задължения за защита на нашата териториална цялост и суверенитет. Ясно е, че няма от къде да осигурим 15-20 млрд. лв. за изцяло ново въоръжение и техника, особено в тази всеобща икономическа криза, която се задълбочава. Затова процесът на модернизация трябва да се прави последователно и поетапно в следващите 8-10 години, но при участие на българската индустрия.
Всичко останало би било волунтаризъм, граничещ с безотговорност и национално предателство на хора, които за да им позволят отново да докопат властта, са готови да поставят на карта съществуването на България.“
