Вицепремиерът Красимир Каракачанов излезе с остра позиция срещу действията на премиера на Република Северна Македония Зоран Заев. Причината е заявка от страна на Заев, че ще бъде възобновен сръбския културен център в Скопие и ще върне изучаването на сръбски език в училищата. Повод за това стана празникът – Денят на Свети Сава.
Публикуваме позицията на Красимир Каракачанов без редакторска намеса:
„Кой каза, че политическият елит на Република Северна Македония нямал консенсус по никаква тема? Вчера премиерът Зоран Заев, барабар с лидера на опозиционната ДПМНЕ Християн Мицкоски поздравиха задружно сръбската общност в страната си по случай сръбския празник – Деня на Св. Сава. Заев дори обяви, че в центъра на Скопие ще бъде построен сръбски културен център и анонсира връщането в училище на учебните програми по сръбски език и култура, премахнати по времето на Груевски.
За да не остане по-назад, „вмровецът“ Мицкоски пък се похвали, че именно тяхната партия е въвела този сръбски празник преди години и се потупа в гърдите, че не Заев, а те са по-близките до „брачу-србе“ от управляващите. Да се смее ли човек, да плаче ли….
По този повод имам няколко въпроса към моя приятел Зоран Заев и „колегата“ Мицкоски:
Приятелю Заев, колега Мицкоски,
1. Дълго време скопската дипломация обвиняваше моята страна и мен лично как евентуалното отлагане от страна на България на определяне на дата на РСМ за преговорите с ЕС ще доведе до засилване на сръбското влияние. Сега кой точно е виновен за засилване на сръбското влияние?
Явно това влияние наистина се засилва, но аз се чудя – кой точно го засилва. Или пък – както аз мисля – то никога не е отслабвало.
Кой точно увеличава сръбското влияние в Македония с връщането на учебните програми по сръбски език и с откриването на сръбски културен център?
Приятелю Заев, помогни ми да се сетя кой засилва сръбското влияние в Македония?
Защото твоят вицепремиер Никола Димитров опищя Европа, че това го прави България!
Колега Мицкоски, за теб знам, за тебе и това не е „доволно“, ти искаш да е още по-силно, чак до степен „И по Тито – Тито“. (И след Тито – пак Тито!).
2. С откриването на сръбския културен център ще бъде ли припомнено окупирането през 1913 г. на тогава Вардарска Македония от Кралство Сърбия? Защото на нас, българите, ни омръзна да слушаме глупостите за т.нар. „бугарска окупация“.
Ще бъде ли припомнена насилствената смяна на окончанията на фамилните имена и как от -ов и -ев бяха превърнати в сръбското -ич? Което, впрочем, поправиха т.нар. от Вас „бугарски окупатори“.
Ще бъде ли припомнено как в училище децата на етнически доминираното от българи население на Вардарска Македония бяха принуждавани всяка сутрин в първия учебен час да се кълнат в името на сръбския крал Александър с думите „Я сум прави сърбин“?
Приятелю Заев, тази тъжна част от историята на Македония част ли е от културните връзки със Сърбия? Ще я празнувате ли тази част? Колега Мицкоски, как се чувства председател на партия, носеща святото име ВМРО да прославя и чества тези, срещу които ВМРО се е борила през цялата си история? Не е ли по-добре в такъв случай да задраскате „ВМРО“ от абревиатурата на Вашата партия – ДПМНЕ Ви е напълно достатъчно.
3. Ще бъде ли отбелязано като част от общата история на Сърбия и Македония как хиляди несъгласни с тази политика учители, интелектуалци, свещеници, търговци бяха прогонвани като „бугараши“ от 1913, та чак до 1941 година? Прогонвани в България, а не в Сърбия. Приятелю Заев, колега Мицкоски, наследниците на прокудените от родните им места македонски българи в България са над 2 милиона. Техните репресирани и прогонени деди сигурно биха се обърнали в гроба, ако можеха да видят унизителната сервилност към Белград.
4. Ще бъдат ли почетени двете въстания срещу сърбите през 1913 г. – Тиквешкото и Охридско-Дебърското въстание – избухнали във Вардарска Македония, която сръбската власт преименува на Южна Сърбия и Сръбска Бановина?
Или Скопие ще настоява, че това е част от онова, което те наричат „споделена история“ с околните народи?
5. Приятелю Заев, ти допита ли се за своята културна инициатива до албанското население в Македония, пострадало жестоко и подложено на геноцид под „приятелското“ присъствие на сърбите от 1913 г. чак до 1991 г.?
6. А заедно с честването на сръбската култура ще почетете ли и не толкова културни сръбски прояви като клането в село Гарван, Щипско, при което на 2 март 1923 г. сръбският жупан Добрица Маткович разстрелва с картечница 28 цивилни жители, сред които и три деца на възраст между 13 и 18 години? Тяхната единствена вина беше, че поддържаха четите на „бугарашката“ ВМРО на Тодор Александров. Това събитие ще влезе ли в календара на сръбската култура?
Колега Мицкоски, Вие на чия страна сте – тази на жупана Матович и сърбоманските войводи Бабунски и Соколович, или тази на „бугарашите“ Тодор Александров и Иван Михайлов? Аз знам отговора, но много членове на Вашата ДПМНЕ все още чакат да го чуят.
7. И накрая още един риторичен въпрос.
А не е ли по-логично в Македония, освен националния празник на Сърбия, да се почита и националният празник на България – 3 март? Все пак, той ознаменува освобождаването и на България, и на Македония в рамките на една държава, чието прекрояване от Берлинския конгрес довежда до избухването на Кресненско-Разложкото въстание в Македония през 1878 г., до Охридското съзаклятие от 1881 г. и до създаването на БМОРК/ВМОРО/ВМРО?
Приятелю Заев, колега Мицкоски,
в това въстание и в революционните борби на ВМРО най-вероятно са участвали и Ваши дядовци, както и дядовци на Ваши министри, на депутати, на редови граждани на днешна Република Северна Македония. Не пропускайте да почетете и наистина светлия пример на Вашите деди. Защото ако сърбите в днешна Македония са около 30 000 души, само българските граждани с български паспорти в Македония са над 120 000, без да броим десетките хиляди културно чакащи за българско гражданство жители на Република Северна Македония – въпреки, че Вие не признавате, че в РСМ живеят българи.
Много от тези българи са активисти на Вашите партии, на техните ръководства, Ваши депутати, министри, спонсори бизнесмени, приближени журналисти, ръководители на институции и служби, Ваши близки роднини – братя, сестри, братовчеди. Парадоксът е, че Ваши най-близки хора, в партиите Ви и в семействата Ви, са се самоопределили като българи и са доказали българския произход на техните, а всъщност и Ваши, баби и дядовци.
За съжаление, сегашният политически елит в Скопие предпочита да чества палачите на своя народ. Колко странна балканска разновидност на стокхолмския синдром. Или по-скоро май е белградско-московски синдром.
Приятелю Заев, колега Мицкоски,
Срещу COVID Ви изпратихме ваксина, но срещу стокхолмски синдром няма открита ваксина, нито пък лекарство.“
