Тютюнопушенето е една от причините за водещите хронични заболявания – инфаркти, инсулти и белодробни болести, както и онкологичните страдания. Това съобщи по повод Световния ден без тютюнопушене началникът на Клиниката по пневмология и фтизиатрия в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив доц. д-р Владимир Ходжев, където се диагностицират и лекуват пациенти с болести, асоциирани с тютюнопушенето – не само от Пловдив, но и от цяла Южна България.
Доц. Ходжев обяснява, че още от 60-те години е доказана връзката между онкологичните страдания и тютюнопушенето.
“Има доклад в САЩ от 1964 г., който за първи път свързва цигарите с белодробния карцином. Има и белодробни карциноми при непушачи, които са предизвикани от други причини, но това са по-скоро изключения. Сред пациентите, които ние диагностицираме, непушачите са единици, подчерта специалистът. Според статистиката в България се регистрират около 4000 новозаболели на година”, казва още той.
Освен за рака на белия дроб, който е водещ сред онкологичните заболявания при мъжете, тютюнопушенето е водещ фактор за хроничната обструктивна белодробна болест /ХОББ/, която е трета причина за смъртност след инсултите и инфарктите.
„В обществото има нагласа за т.нар. тютюнджийска кашлицата – „щом пуша, е нормално да кашлям“. За кашлицата може да има най-различни причини. Освен проблеми с белите дробове, възможно е тя да бъде свързана с алергични заболявания, с гастроинтестинални, със заболявания от специалността на УНГ. Но всяка кашлица, която продължава повече от 8 седмици е признак на болест и тя трябва да бъде уточнена“, подчерта доц. Ходжев.
Той изрази съжалението си, че пациентите с ХОББ не прибягват до консултация с лекар, като се опасяват, че ще им бъде препоръчано да спрат да пушат. Търсят помощ чак когато се появи задух при физическо натоварване. Но този симптом настъпва късно в разгръщането на заболяването, когато пациентът е изгубил половината от функцията на белите дробове, предупреди пулмологът.
Началото на ХОББ не е така драматично, както при един астматичен пристъп и поради това се забавя диагностицирането на заболяването. В някои страни по света задължително се прави функционално изследване на дишането при пациенти, които пушат и са над 40-годишна възраст. Изследването е основната мярка за диагностика на това заболяване.
„Наред с познанието, което настъпва в обществото за вредите от тютюнопушенето, се очертава една тенденция – тютюневата промишленост също еволюира и измисля все по-нови начини за пушене – например с нагрят тютюн. Производителите твърдят, че е по-безопасно. Но само времето ще покаже дали това е така. Въпросът е, че това става модел на поведение за новото поколение“, коментира доц. Ходжев.
Той споделя и статистиката, че България е на челно място по тютюнопушене в Европа и на едно от първите места по детско-юношеско пушене.
