Фактът, че бюджетната комисия в парламента е започнала работа, е добър, коментира министърът на икономиката Кирил Петков за интервю пред „Dir.bg“. Той се надява тя да си свърши работата, защото в противен случай е много рисковано страната да влезе в предстоящите месеци без бюджетът да бъде актуализиран. Според него това е важно да бъде изтъкнато и да се подчертае, че актуализацията не е прищявка на служебното правителство.
Икономическият министър уточни, че ако не бъде актуализиран бюджетът, няма да има буфер или шанс да бъдат посрещнати разходите при евентуална COVID криза, свързани например с медиците на първа линия. По думите му много са важни и 430 милиона лева, които са в актуализацията на бюджета и предназначени за бизнеса.
„Ако нямаме достъп до този ресурс, а не дай си боже се наложи да се затвори бизнесът заради сериозна вълна от коронавируса, няма да има пари за компенсации. Актуализацията на пенсиите също ще е под въпрос, защото пари има до септември. Няма да ги има и тези 1000 лв. за лекарите на първа линия.Най-странното в тази динамика е, че ние ще газим по вода, но ще ходим жадни, защото парите са там, има ги в бюджета, в момента има по-висока събираемост от очакваната, но за да бъдат изхарчени тези пари целево, трябва да има оторизация от страна на парламента за тяхното разходване. Реално забраната в момента е да не се харчи по тези пера, защото тези цифри никога не са били включени в стария бюджет. И повечето мерки срещу COVID-кризата спряха в края на април, последните месеци сме вкарвали за актуализацията на пенсиите пари от преразпределяне в бюджета, но и това приключи като възможност. И сега единственото, което можем да направим, е актуализация. Така че тя е много много важна. Дори сега към нея трябва да се допълни и рискът от бежанска вълна – знаем, че 3 млн. афганистанци има опасност да тръгнат към Европа. И най-глупавото нещо, което може да се случи в този момент, е да нямаме средства да защитим границите си. Така че е много важно този буфер да се създаде максимално бързо и тези допълнителни средства се разреши да се използват. Дали ще се изхарчат, е друг въпрос. Въпросът е да може да се харчат, ако потрябват.“
Според министъра актуализацията трябва да се случи преди да бъде разпуснато това Народно събрание. Той смята, че шансът за съставяне на редовно правителство е много малък и коментира още:
„Доста сме доволни от това, което се случи, защото в началото имаше много и всевъзможни критики, че това са заеми за възстановяване. Реално ние нямахме актуализация на бюджета и трябваше да използваме извънбюджетни мерки. И ги вкарахме в тези т.нар. „заеми за възстановяване“, които не искат обезпечение. В началото се казваше колко ще е трудно, колко ще е страшно, дали въобще ще се използват. А реално към момента по плана, който имахме за тяхното използване, който беше за 5 месеца, вече се случи за 3 месеца. С други думи скоростта, с която се усвояват тези заеми, е по-голяма от тази, която бяхме заложили. Друг е въпросът, че тези заеми са за възстановяване, а не са заеми за покриване на разходи за затваряне на бизнеси. Двете не трябва да се бъркат. Но мисля, че помогнахме на доста бизнеси с тези заеми.“
Между банките и малките и средни предприятия, които са участвали в тази програма, са договорени вече повече от 200 милиона лева, отчете министър Петков като поясни, че това е повече от предвижданото. Сега предстои да бъдат вкарани още 100 милиона лева от Българската банка за развитие /ББР/ под същия чадър на програмата за възстановяване, за да имат възможност банките да продължат да раздават такива заеми, тъй като вече сигнализирали, че са им изчерпани лимитите.
Служебният министър направи коментар и за Плана за възстановяване – той е бил преработен и според него е станал много добър. Попитан какви препоръки би отправил към новото правителство, Петков заяви:
„Със сигурност една от тях ще бъде Планът за възстановяване и устойчивост да бъде входиран в Брюксел, защото може да чакаме много повече, но това ще бъде доста голяма загуба на време. А планът е достатъчно готов. Второто нещо като препоръка е, че наистина трябва да се внимава с всички тези огромни рискове и да сме сигурни, че този път всичко работи като часовник. В смисъл, че ако наистина настъпи голяма криза с COVID-19, всички програми, които ще трябва да се активират, да бъдат направени така, че наистина да помогнат, а не след кризата да идват някакви средства. Третото, което бих препоръчал, е да продължат дейността по изчистване на различните структури, да се следи, че инхаус процедурите, които се случваха, няма да продължат. Също така за компании, като тази в Министерството на икономиката – Държавната консолидационна компания (ДКК), да продължи реструктурирането. С други думи да не загубят инерцията, която вече създаде служебното правителство. А след още няколко месеца тя наистина може да доведе до осезаем ефект и всички средства, които изтичаха по най-нерегламентираните начини, да бъдат използвани целево и по най-добрия начин. Ние сме започнали с тези стъпки и просто се надявам да не спрат.“, посочи министър Петков.
