„Задкулисието и договорките са толкова токсични, че ние не можем да си позволим да не е публично. Ние показахме, че ако всичко е публично, процесът тръгва. А сега два дни се видя, че само изказвайки лозунги, това не води до нищо. Ние решихме да не издигнем тази сутрин председател и нищо не се случи. След това решихме да поканим всички партии на една прозрачна дискусия. Единственият път за България напред е да не ни е страх от отворени дискусии и се надявам, че това, че не са тук да е просто преосмисляне на тяхното решение. Не можем да правим едно и също нещо и да очакваме различен резултат. А това показа, че миналият път доведе до коалиция, която беше немислима в началото.“
Това коментира Кирил Петков от „Продължаваме промяната“ /ПП/, след като останалите лидери не се отзоваха на поканата им за публична среща, на която да бъде обсъден пред цялото общество въпросът за избиране на председател на Народното събрание и по този начин да се излезе от създалата се безпрецедентна ситуация.
„Очевидно е, че цялото политическо развитие на страната е блокирано. А това етака, защото задкулисните договорки при затворени врати не могат да доведат до решение. Да продължим да търсим решение при затворени врати, едва ли ще доведе до нещо разумно и нормално. Единственият начин да се намери решение е да започнем да си говорим пред очите на целия български народ“, каза от своя страна Асен Василев.
Той посочи, че работещо решение би било лидерите да кажат какви трябва да са качествата на председателя на парламента – например, той да се ползва с високо обществено доверие или да бъде опитен юрист. И те да номинират такива хора, но от другите парламентарни групи, а не от своята собствена.
„Но това не може да се случи при затворени врати – дали в зала, дали в тази зала няма никакво значение. Но той трябва да се случи с хората, които реално взимат решенията и тези хора трябва да са в залата“, подчерта той. И допълни:
„Трябва да започне процес, в който партиите да могат да си говорят, а не да говорят на своите избиратели от трибуната на НС. Защото нито обществото вярва на политиците, нито те си вярват един на друг. А това, че има партии, които дълги години са решавали тези въпроси при затворени врати, доведе до тази патова ситуация. Ето, ние оттеглихме нашия кандидат, и нито един друг не събра мнозинство.“
