„Случайното разпределение на дела е основен принцип в правораздаването. Вероятно част от ощетените страни ще търсят форма и начин за възобновяване на производствата.“
Това обяви министърът на правосъдието Данаил Кирилов по повод съмненията за сериозни нарушения в системата за случайното разпределение на делата у нас. В момента се подготвя одитен доклад по въпроса, който трябва да бъде публикуван до утре. А шестима членове на Висшия съдебен съвет подадоха сигнал в прокуратурата по въпроса, която от своя страна започна проверка. Обвинител номер едно Иван Гешев обеща да бъдат безкомпромисни в този случай и призова лобистите, които са вкарали именно тази система, да излязат и да защитят своите действия.
Кирилов посочи пред „NOVA“, че най-големият риск, който се посочва в подготвяния доклад, е липсата на валидация на квалифицирания електронен подпис, след което може да се прави неоторизирано добавяне на нов съд, редакция на чужд съд и на магистрати. Така например, един съдия може да не е бил в отпуск, а да се подправи системата така, че да излиза, че е бил или обратното.
На въпроса дали измамата може да бъде хваната Кирил отговори, че явно членовете на Висшия съдебен съвет смятат, че има шанс и свидетелство за това е подаденият от тях сигнал до прокуратурата. Ще се направи опит да бъдат проследени действията назад във времето, за да се установи дали наистина са извършвани манипулации чрез системата.
Кирилов съобщи, че лично той е разговарял с информатиците във ВСС на 3 юли 2019 година и те са му казали, че никога не проверяват логовете и записите в централния сървър.
„И възниква въпросът защо е този централен сървър и защо е правен този архив, когато не го проверяваме.“, каза министърът.
По неговите думи този, който е влизал, може след това дори да прикрие следите си, което било далеч от намерението за елементарна сигурност на системата.
Министърът беше категоричен, че в момента законодателството не урежда въпроса какво ще се случи, ако се докаже, че наистина е имало манипулирани дела. Той допусна като вариант да бъдат приети нарочни поправки, за да може ощетените да си търсят правата.
