Миналия месец Уанг Лиджие планира да прекара 3 дни в пустинята Гоби, за да разгледа прочутата гора от тополи в района, докато дърветата ѝ по това време на годината са златистожълти, пише „Асошиейтед прес“. Вместо това, жителят на Пекин е заседнал повече от 3 седмици, голяма част от тях под карантина, след като властите откриха доста случаи на COVID-19 в близкия град. Болестта засегна повече от 9000 туристи, които попаднаха в капан в Ejin Banner, отдалечена част от китайския регион Вътрешна Монголия, която се намира в Гоби.
След като процентът на ваксиниране се увеличава в много части на света и дори държави, които преди това са имали строги стратегии за ограничаване на COVID, внимателно облекчават ограниченията, Китай удвоява своята политика на нулева толерантност. Страната е пионер в този подход – на строги блокирания, правене на множество масови тестове и централизирана карантина – по време на първото в света голямо огнище на коронавирус в Ухан. И това продължава и сега, дори когато Китай потвърждава, че е ваксинирала напълно 77% от своите 1,4 милиарда души и е започнала да прилага бустерни ваксини. Джонг Наншан, висш правителствен лекар, заяви в скорошно свое телевизионно интервю:
„Цената наистина е доста висока, но в сравнение с това да не се управлява, да се отпусне (политиката на нулева толерантност), тогава тази цена е още по-висока.“
Въздействието на ограниченията не е широко разпространено, но е непредвидимо. Пътниците без късмет могат да се окажат на грешното място в грешното време, като туристите в пустинята Гоби, някои от които са били превозвани с автобус 18 часа, за да завършат карантината си в друг град. Хората от Пекин се оплакаха онлайн, че заминават за работа и не могат да се върнат у дома.
В знак на ефекта, който регулациите могат да имат дори върху процъфтяващия бизнес, изключително популярната верига ресторанти за хот-пот, Haidilao, реши да затвори 300 заведения отчасти поради пандемията и намалява плана за добавяне на 1200 нови. Напрежението е особено усетено на места като Руили, град в югозападната част на страната, който е бил блокиран многократно тази година. Но за властите в Пекин контролът над вируса се превърна в гордост, мощен инструмент за пропаганда – и доказателство, казват те, за превъзходна форма на управление. Те често тръбят за успеха си в поддържането на относително ниски смъртни случаи, особено за разлика от Съединените щати, чийто отговор на COVID-19 говорителят на външното министерство нарече „пълен провал“.
Китай съобщава за около 4600 смъртни случая – в сравнение с повече от 755 000 в САЩ, страна с по-малко от една четвърт от населението. Янджонг Хуанг, старши сътрудник в Съвета по външни отношения, коментира това така:
„Това става част от официалния разказ, който насърчава този подход и го свързва с превъзходството на китайската политическа система.“
Невъзможно е да се каже колко популярна подкрепа имат политиките, тъй като проучванията на общественото мнение са рядкост, а критиките често са цензурирани. Когато Джан Венхонг, лекар в Шанхай, който е сравняван с висшия американски здравен служител Антъни Фаучи, накратко повдигна темата пред обществото за перспективата да се живее с вируса, той беше затворен от официална критика и срещу него беше повдигнато разследване за плагиатство.
Но ръководителят на Китайския център за контрол на заболяванията Гао Фу наскоро предположи, че страната може да се отвори, след като населението ѝ бъде ваксинирано на 85% – знак, че правителството е наясно, че поне някои от хората са нетърпеливи за това.
През последните три седмици и половина в Уанг са направени 18 теста за COVID-19. И все пак, мъжът не се оплаква. Той е в състояние да работи дистанционно и е започнал влог от ежедневния си живот, взаимодействайки с жителите на Вътрешна Монголия онлайн. Уанг каза:
„Независимо от времето, което сте пожертвали или колко пари сте похарчили, в името на живота, пред здравето, тези неща не си струват да се споменават. За здравето на всички, за да бъде обществото по-стабилно, някои хора трябва да направят жертви.“
Но стратегията на Китай го отличава, тъй като много страни се насочват към опити да живеят с вируса, особено след като той продължава да мутира и ваксините не могат напълно да предотвратят предаването на инфекцията. Най-вече Нова Зеландия, която отдавна вече следва подход на нулева толерантност, обяви миналия месец предпазлив план за облекчаване на ограниченията, въпреки тлеещата епидемия. Австралия, Тайланд и Сингапур – всички от които наложиха строги ограничения за пътуване за голяма част от пандемията – също започнаха да отварят границите си.
Китай, за разлика от това, намали броя на международните пътнически полети, разрешени в страната с 21% миналия месец до 408 полета на седмица до края на март, като същевременно увеличи броя на полетите с товар с 28%.
В Сингапур, който започна да позволява влизане без карантина на напълно ваксинирани пътници от определени страни, броят на новите случаи скочи до хиляди на ден от по-малко от 100 преди това. Но повечето не приключват в болницата. Дейл Фишър, професор в медицинското училище в Националния университет на Сингапур, заяви:
„Просто е напълно нереалистично да мислим, че може да се остане на нулата.“
Дори само малък процент от заразените хора да се озоват в болници обаче, това може да бъде проблем в Китай, с огромното му население – и би било особено сложно за правителство, което е заложило репутацията си да поддържа много ниски цифри. Хуанг от Съвета по външни отношения, коментира:
„Мисля, че това, за което се тревожат правителствените лидери, учените и служителите в общественото здравеопазване, е, че дори малко отваряне може да доведе до по-големи огнища в много по-голям мащаб.“
Някои от най-драматичните примери за китайската политика идват от Руили, който граничи от три страни с Мианмар и се бори да задържи вируса на разстояние. Видеоклипове на 21-месечно момче със закръглени бузи, което е тествано 78 пъти, се разпространяват широко онлайн. Бащата на момчето отказа интервю, но потвърди, че е заснел видеоклиповете, които са зародили реакции на съпричастност, но също така са били използвани от държавните медии като пропаганда, за да покажат колко корави са китайските граждани.
Един жител на Руили, който даде само фамилното си име Сю, каза, че е изгубил броя на тестовете, които е взел. В разгара на едно блокиране доброволци от общността го заплашиха да го глобят, когато отиде да изхвърли боклука. За да напусне града, той трябва да плати за седем дни карантина в хотела – просто за да отиде в град на 10 километра (6 мили). А ограниченията опустошават бизнеса му, който продава нефрит от Мианмар.
Правителството на Руили обяви в края на октомври, че ще даде 1000 юана (около 150 щатски долара) на жители, които са преживели трудности, и че ще позволи на малкия и среден бизнес да отлага плащанията по заемите.
От друга страната, е затворен в района на Синдзян в западната част на Китай Ли Хуей е затворен за около месец в град Йили, където в началото на октомври бяха открити няколко случая. Майка му, която живее в близкото село, е била с навехната китка, но не е могла да дойде в града за лечение заради ограниченията. След много молби той извиква линейка, за да я откара в болница седмица след нараняването. Той все още не може да я посети. Мъжът е категоричен:
„Не знам колко дълго могат да издържат жителите на Йили. Наистина не мога да издържам това положение повече.“
