Китай отбеляза нарастващата си сила и увереност с голям военен парад в Пекин във вторник, под наблюдението на президента Си Дзинпин, който обеща да продължи мирното развитие на страната по повод 70-ия рожден ден на комунистически Китай.
Събитието е най-важното за страната през година, в която Китай е изправен пред все по-големи предизвикателства, включително близо четири месеца на антиправителствени протести в Хонконг и търговската война със Съединените щати.
Си, облечен в сив костюм тип „Мао” и придружен от своите предшественици Ху Джинтао и Дзян Цземин, заяви, че Китай ще следва взаимноизгодна стратегия за отваряне към света, предадоха световните агенции.
Военните трябва решително да защитават интересите на суверенитета, сигурността и развитието на Китай и твърдо да поддържат мира в световен мащаб, каза Си пред подбрана публика на площад Тянанмън, като церемонията беше предавана на живо по държавната телевизия.
„Никоя сила не може да разклати статута на Китай или да спре китайския народ и нация да вървят напред“, заяви Си от Портата на Небесния мир, където Мао Цзедун обяви основаването на Китайската народна република на този ден през 1949 г.
Китай трябва да поддържа просперитет и стабилност в Хонконг и Макао, да насърчава мирното развитие на отношенията със самоуправляващия се Тайван и „да продължи да се стреми към пълно обединение на родината“, добави той. Китай никога не е признавал суверенитета на Тайван и третира страната като отцепила се провинция.
Пред погледа на Си, чиято програма за модернизация на войската предизвиква сериозно напрежение в региона, след това преминаха редици военни машини и безупречно маршируващи войски.
На един етап Си, минавайки покрай войските в черна лимузина с отворен покрив, извика: „Здравейте другари, трудолюбиви другари!“
Масираните редици отвърнаха: „Следвайте партията! Борба за победа! Стремете се към примерно поведение!“
Сред изложените оръжия бяха междуконтиненталните балистични ракети DF-41, основата на китайския ядрен арсенал, които могат да носят няколко ядрени бойни глави и да достигнат до САЩ.
„Те имат високо напреднали възможности и обхват и могат да достигнат до САЩ от континентален Китай“, заяви Нозоу Йошитоми, професор от японския университет Нихон и пенсиониран генерал-майор на Японските сухопътни сили за самоотбрана, цитиран от „Ройтерс“.
„Също така, това вероятно е първият път, когато са ни показали балистични ракети JL-2 в парад. Те нямат обхват да достигнат САЩ от водите около Китай, но демонстрират способността на Китай за втори удар.“
След военния парад танцьорите и подвижни платформи, възхваляващи историята, постиженията и регионите на Китай минаха покрай трибуната, заедно с портрети на предишните лидери на Китай и на самия Си, които получиха бурни овации.
Други случаи от последните седем десетилетия – включително „Големият скок напред“, Културната революция и кървавата репресия срещу демонстрантите за демокрация на площад Тянанмън през 1989 г. – не бяха споменати.
Двучасовият парад на близо 15 000 войници, 70 платформи и 100 000 цивилни беше горд момент за много граждани, гледайки спектакъла в цялата страна по телевизията.
„Не съм толкова запознат с военните, но бях изумена от тях. Побиха ме тръпки”, каза шанхайската студентка Менг Ийчън, гледайки в университета си. „Харесаха ми жените във войската. Не бях виждала толкова много преди и ми се струва, че това е чудесна крачка в правилната посока.“
Добър акцент за много китайци беше появата на хонконгския полицай Лау Чак-кеи, който размахваше китайско знаме сред тълпата. Лау се разглежда като герой в Китай, след като насочи пушка, предназначена за борба с безредиците, срещу стотици протестиращи, обсаждащи полицейски участък в Хонконг в нощта на 30 юли.
Лау беше четвъртата най-търсена тема в китайската платформа Weibo, подобна на „Туитър“, във вторник.
Си остава широко популярен в Китай заради агресивната си кампания срещу корупцията и за придвижването на втората по големина икономика в света на челните места в световната политика.
Но той е изправен пред все по-големи предизвикателства, особено в Хонконг, който бе разтърсен от протести, изискващи по-голяма демокрация.
Бившата британска колония бе реално затворена във вторник с барикади в центъра на града, затворени магазини и силно полицейско присъствие.
Друго предизвикателство е Тайван, където няма особен интерес за директен контрол от Пекин, показано и на президентските избори през януари.
Тайван във вторник осъди китайската „диктатура“, като заяви, че това е заплаха за мира.
В Тибет и силно мюсюлманския Синцзян има бунтуващи се малцинства, а Китай е изправен пред международен скандал заради задържането на близо един милион етнически уйгури в лагери, където според Китай се провежда програма за дерадикализация.
Подчертавайки друг проблем на Си, парадът се проведе под огромния смог в Пекин, въпреки усилията в целия регион за ограничаване на емисиите преди годишнината.
Столицата бе под строга охрана, като полицията забрани на гражданите, живеещи покрай пътя на парада, да наблюдават събитието от прозорците си.
На членовете на широката общественост също така не беше позволено да присъстват на парада.
