Изминаха почти 2 години, откакто Китай затвори международните си граници като част от усилията си да овладее разпространението на COVID-19. Както е известно, Китай овладя успешно първоначалната епидемия на COVID-19 в Ухан, налагайки строг ограничителен режим в града с население, наброяващо над 10 милиона души. Местните жители бяха принудени да останат по домовете си в продължение на седмици, а дейността на обществения транспорт беше временно спряна. Оттогава насам Пекин възприе подход на нулева толерантност към вируса, за да предотврати нова здравна криза. Използвайки обхвата и влиянието на авторитарната държава и нейната сила за контрол и наблюдение, Китай наложи незабавни забрани, проследи стриктно близки контакти на заразените лица, постави хиляди души под карантина и тества милиони граждани, пише „CNN“.
Строгите мерки, наложени в Китай дадоха желания резултат. Изпреварвайки други развити нации по света, китайската икономика отново отбеляза тенденция към растеж, а животът се върна към почти нормалния си ритъм – всичко това в рамките на балон, създаден, за да предпази 1,4 милиарда души от бушуващата пандемия, която предизвика хаос и отне живота на милиони хора в световен мащаб.
Управляващата Комунистическа партия се възползва от този успех, изтъквайки го като доказателство за предполагаемото превъзходство на еднопартийната система над западните демокрации, особено САЩ. Въпреки това не може да се пренебрегне фактът, че пандемията продължава, като местните огнища продължават да се разрастват, което осуетява мисията на правителството да елиминира напълно вируса в границите на Китай.
Сега, когато голяма част от света започва да се отваря отново и да „се учи“ да живее нормално с вируса, Китай изглежда все по-изолиран от света и решително устремен към себе си. Този очевиден подход се вижда се вижда ясно и от изявите на върховния лидер на страната Си Дзинпин, който не е напускал границите на Китай в продължение на почти 22 месеца. Това се проявява в драстичното намаляване на контактите между китайските жители и останалия свят, тъй като потокът от туристически, академични и бизнес пътувания е почти напълно спрян.
Всички тези действия на управляващите се отразяват на националната психика на страната, илюстрирайки мащабната промяна, която се случва от години насам, откакто Си Дзинпин е начело на Комунистическата партия. Макар че все повече местни жители се гордеят с традиционната култура и нарастващата национална сила на Китай, много от тях стават все по-подозрителни, критични или дори откровено враждебни към Запада, заедно с всички идеи, ценности и други форми на влияние, свързани с него. В известен смисъл затворените граници почти се превърнаха във физическо продължение на този „островен манталитет“, който се налага в много части от Китай, от висшите лидери.
Засега политиката на Пекин, насочена към нулева толерантност към вируса все още се радва на огромна обществена подкрепа, въпреки че Китай не показва признаци на намеренията си да отвори границите си скоро. Анализаторите обаче се питат доколко е адекватно страната да остане откъсната от света и занапред, както и дали са налице и други съображения за сигурност, освен общественото здраве.
