На снимките, публикувани на уебсайта на китайска компания за производство на военно оборудване, се вижда как висок бял мъж с подстригана коса и сплескан нос проверява качеството на бронежилетките в завода на компанията.
„Тази пролет един от нашите клиенти дойде в нашата компания, за да потвърди стила и количеството на бронежилетките, като внимателно провери качеството на нашите бронежилетки. Клиентът веднага потвърди количеството на поръчката на продукта и последващото си намерение за покупка“, гордо съобщи на уебсайта си през март компанията „Shanghai H Win“, производител на защитни средства от военен клас.
Самоличността на усмихнатия клиент и до днес остава неясна, но има голяма вероятност той да е руснак. Според митнически документи, получени от медийната компания „Politico“, руски купувачи са декларирали поръчки за стотици хиляди бронежилетки и каски, произведени от компанията „Shanghai H Win“.
Данните сочат, че артикулите, описани в документите, съвпадат с тези, които са налични в онлайн каталога на производителя. Подобни доказателства показват, че въпреки призивите на Пекин за мир, Китай се придвижва все по близо до така наречената червена линия, като доставя достатъчно несмъртоносно, но все пак военно оборудване, което е изключително полезно на Русия, тъй като има способността да окаже съществено влияние върху 17-месечната война, предприета от президента Владимир Путин в Украйна.
Защитното оборудване би било достатъчно, за да се екипират добре много от мъжете, мобилизирани от Русия от началото на инвазията досега. Освен това доставките включват и безпилотни самолети, които могат да се използват за насочване на артилерийски огън или хвърляне на гранати, както и за поставяне на термооптични прицели за следене на врага през нощта.
Тези доставки свидетелстват за това, че в опитите на Запада да спре „военната машина“ на Путин има сериозен пропуск с размерите на Китай. Продажбата на т.нар. технологии с двойна употреба, които могат да се използват както за граждански, така и за военни цели, дава достатъчно аргументи за отричане от страна на западните власти, които търсят причини да не се противопоставят открито на огромна икономическа сила като Пекин. Военната сила и влияние на китайския износ на продукти с двойна употреба за Русия се потвърждава категорично от митническите данни. И макар че Украйна също е клиент на Китай, нейният внос на такъв тип оборудване рязко е намалял напоследък, сочат данните. Досега през тази година Русия е внесла от Китай дронове на стойност над 100 млн. долара – 30 пъти повече от Украйна, а китайският износ на керамика – компонент, използван в бронежилетките, се е увеличил с 69% за Русия, достигайки стойност над 225 млн. долара, докато за Украйна той е спаднал с 61% до едва 5 млн. долара.
Анализатори твърдят, че ако Китай премине червената линия и продаде оръжия или военно оборудване на Русия, се очаква ЕС да наложи вторични санкции, насочени към поддръжниците на агресивната война на Путин. Въпреки това, по техни думи на този етап е малко вероятно оборудване като бронежилетки, термовизионни устройства и дори търговски дронове, които могат да се използват в нападателни операции на фронта, да предизвикат строги ответни мерки.
Политическа воля
Трафикът от нискотехнологични брони до високотехнологични дронове и термовизионна оптика подчертава уязвимостта на западния режим по отношение на налагането на строги санкции. Неяснотата около статута на двойната употреба на това оборудване, съчетана с факта, че значителна част от него се произвежда в Китай, изглежда, поне засега, че поставя извън обсега на санкциите възможността Западът да предприеме решителни действия в тази посока.
Освен това през Китай преминава технологичен поток, който може да включва компоненти, произведени на Запад, които биха могли да бъдат от пряка военна полза. Според неотдавнашен анализ на Киевския институт по икономика (KSE), Русия е напълно наясно с „китайската вратичка“ и я използва, за да купува западни технологии за водене на войната си срещу Украйна. Над 60 % от внесените критични компоненти в руските оръжия, открити на бойното поле, идват от американски компании, твърдят експерти, провели задълбочени изследвания.
Това е въпрос, който държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен повдигна по време на посещението си в Пекин миналия месец – първото посещение на висш дипломат на Вашингтон от пет години насам. Той заяви пред репортери, че Китай е дал уверения, че „не предоставя и няма да предоставя смъртоносна помощ на Русия за използване в Украйна“. Въпреки това Блинкен изрази загриженост, че китайските компании може да предоставят технологии, които Русия би могла да използва за ескалиране на агресията си в Украйна.
Франция също обяви, че е загрижена относно твърденията, че Китай доставя на Русия оборудване с двойна употреба.
„Има признаци, че те правят неща, които бихме предпочели да не правят,“, заяви Еманюел Бон, главен дипломатически съветник на президента Еманюел Макрон, по време на последния форум, посветен на темата за сигурността, който беше проведен в Аспен. Запитан дали Китай доставя оръжия, Бон отговори: „Доколкото ни е известно, те не доставят масово военен капацитет на Русия, но ние се нуждаем от гаранции, че това няма да се случи.“
И все пак, Западът не може да направи почти нищо, за да принуди Пекин да спре потоците от продукти с двойна употреба в Русия. Единствено Съединените щати биха имали реалната власт да наложат категорична забрана на транзакциите, деноминирани в долари, както преди време Вашингтон направи, когато наложи санкции на Иран заради тайната му ядрена програма. ЕС обаче не разполага с такова силно „санкционно оръжие“, тъй като еврото е далеч по-малко разпространено на световните пазари. Освен това блокът все още се колебае дали да действа решително. В последния си пакет от санкции срещу Русия миналия месец ЕС състави списък със седем китайски компании, на които не трябва да се позволява да търгуват с блока, но след лобиране от страна на Пекин Брюксел премахна четири компании от черния списък.
Максим Миронов, експерт в областта на санкциите и доцент по финанси в Мадрид, смята, че Западът, въпреки че разширява санкциите, за да накаже приближените на Путин, няма политическата убеденост да ги приложи срещу Пекин.
„Имат ли политиците достатъчно воля да наложат санкции на Китай? По принцип отговорът е „не“, каза още Миронов.
Европейската комисия, Съветът за национална сигурност на САЩ и китайската мисия в ЕС не пожелаха да дадат коментар при запитване на „Politico“.
