Украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че той и китайският лидер Си Дзинпин са имали „дълъг и смислен“ телефонен разговор в сряда, първият им известен контакт след нахлуването на Русия в Украйна преди повече от година, пише „Асошиейтед прес“.
Телефонният разговор, който според официалните лица е продължил близо час, е значително развитие в усилията за разрешаване на конфликта. Това идва два месеца, след като Пекин, който отдавна е съгласен с Русия, заяви, че иска да действа като мирен посредник във войната срещу Украйна и след като Си посети Москва миналия месец. Без да дава подробности, в своя в публикация във Фейсбук Зеленски написа:
„Вярвам, че това обаждане, както и назначаването на посланик на Украйна в Китай, ще дадат мощен тласък за развитието на нашите двустранни отношения.“
Президентската канцелария на Украйна излезе със съобщение, че повече подробности за казаното ще бъдат публикувани по-късно през деня. В Китай телефонното обаждане беше съобщено от държавните медии. Централната китайска телевизия съобщи, че Пекин възнамерява да изпрати пратеник в Киев, за да обсъдят „политическо уреждане“ на войната.
Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова приветства подхода на Китай, но беше остро за позицията на Украйна. Позовавайки се на призива, тя похвали „готовността на Пекин да се стреми към установяване на (мирен) преговорен процес“, като същевременно заклейми това, което тя нарече „отхвърлянето на всякакви разумни инициативи, насочени към уреждане“ от страна на Киев.
Разговорите между двамата лидери се очакваха от седмици, след като Китай представи предложение от 12 точки за прекратяване на боевете. Телефонният разговор беше за Китай още една стъпка към по-дълбоко участие в разрешаването на конфликта. Въпреки тази увертюра Зеленски коментира в интервю за „Асошиейтед прес“ в края на март, че не е разговарял със Си от началото на войната и му отправи покана да посети Украйна.
Предложението за мир дойде на фона на съобщението на Китай, че желае да действа като посредник във войната, която възроди западните съюзи, които Пекин и Москва смятат за съперници. С тази стъпка правителството на Си затвърди претенциите на Китай за неутралитет във войната, въпреки че блокира усилията на ООН да осъди нахлуването на Кремъл.
Докато Зеленски приближи страната си до НАТО и успешно умолява страните-членки на алианса да изпратят сложни модерни оръжия, за да помогнат за победата над Русия, Пекин обвини Запада, че провокира конфликта и „разпалва пламъците“, като предоставя на Украйна отбранителни оръжия.
Когато през февруари Китай призова за прекратяване на огъня и мирни преговори между Украйна и Русия, Зеленски предпазливо приветства намесата на Пекин. Но той смята, че успехът ще зависи от действията, а не от думите.
Руският президент Владимир Путин топло приветства Си в Кремъл, което се възприема като мощно послание към западните лидери, че усилията им да изолират Москва заради боевете в Украйна са се провалили.
Междувременно в сряда Зеленски използва 37-ата годишнина от най-тежката ядрена катастрофа в света, за да повтори предупрежденията си за потенциалната заплаха от нова атомна катастрофа в Украйна на фона на войната на страната му с Русия.
Зеленски направи паралел между ядрената катастрофа в Чернобил на 26 април 1986 г. и краткото превземане на централата от Москва и нейната замърсена с радиация забранена зона след пълномащабното ѝ нахлуване в Украйна. В публикация в Telegram на английски език Зеленски настоява:
„Миналата година окупаторът не само превзе атомната електроцентрала (Чернобил), но също така отново застраши целия свят.“
Руските сили бяха разположени в централата в Чернобил между февруари и март миналата година, преди да бъде превзета от украинските войски. Зеленски коментира, че оттогава Киев е възстановил предвоенните мерки за сигурност и научни дейности в зоната. Но той предупреди, че бъдещите действия на Москва могат да застрашат глобалната ядрена безопасност. Той подчерта:
„Украйна и светът платиха висока цена за ликвидирането на последствията от (Чернобилската) катастрофа.“
Офисът на Зеленски публикува снимки, на които той полага цветя на два киевски паметника на жертвите от Чернобил и спазва едноминутно мълчание. Повече от 150 членове на украинската национална гвардия, заловени по време на руската окупация на забранената зона в Чернобил, остават в руски арест, каза министърът на околната среда на Украйна.
Руските сили също са разположени в Запорожката атомна електроцентрала в Украйна, най-голямата в Европа и една от 10-те най-големи в света, след превземането на обекта в началото на войната.
Украински официални лица многократно са обвинявали силите на Кремъл, че използват централата като база за стрелба по съседна територия, контролирана от Украйна. Във вторник украински официални лица съобщиха, че тежък руски артилерийски огън е ударил градове на западния бряг на река Днепър точно срещу централата.
Украинският доставчик на атомна енергия Енергоатом по-рано този месец обвини Москва, че е превърнала централата във „военна база, минираща периметъра“. Централата има шест реактора, всички от които бяха спрени през последната година. В публикацията си в Telegram Зеленски уточнява:
„Трябва да направим всичко, за да не дадем шанс на терористичната държава да използва ядрени енергийни съоръжения, за да изнудва Украйна и целия свят.“
Ръководителят на Агенцията за атомна енергия на ООН, Рафаел Гроси, предупреди, че рисковете от близки битки се равняват на „игра с огъня“, тъй като заблуден снаряд може да предизвика катастрофа.
Базираната във Виена Международна агенция за атомна енергия, която Гроси ръководи, от месеци се опитва да получи споразумение между Украйна и Русия за обезопасяване на централата, чиито реактори и друго оборудване все още изискват външно електрозахранване, за да работят системите за безопасност. Запорожие, заедно с Донецк, Херсон и Луганск, е една от четирите провинции, които Русия незаконно анексира миналия септември.
На фона на продължаващата война на изтощение и широка безизходица на бойното поле, тези източни райони на Украйна нямаха малко почивка от руските бомбардировки.
Ръководителят на югоизточната Запорожка регионална военна администрация Юрий Малашко каза в сряда, че през нощта руснаците са ударили 19 цивилни района с 53 артилерийски атаки, шест ракетни атаки, седем атаки с дронове и един въздушен удар.
Най-малко двама цивилни бяха убити, а други 13 бяха ранени в Украйна във вторник и през нощта, съобщи канцеларията на украинския президент.
