Класика и рок: Димитър Косев и ритъмът на неговото сърце

Той е известен, успешен, талантлив, трудолюбив и обичан от публиката. В тялото му сякаш не тече кръв, а музика. От едната страна на сърцето му тупти класиката, от другата рокът. Понякога пък умело ги преплита. Здраво стъпил е на земята, но едновременно с това има енергията да предизвика извънземни усещания в зрителите.

Развълнувана и щастлива съм, че на гости на Искра.бг е главният диригент на Държавна опера-Русе Димитър Косев. 

Родният му град е Русе. Завършил е Националното училище по изкуства „Проф. Веселин Стоянов“ в родното си място, а веднага след това специализирал дирижиране и пиано във Виена. Непосредствено след завършването си става най-младият диригент в България – роля която носи огромно признание, но и огромна отговорност.

Отличията, които печели са безчет. Носител е на наградата на JCI – „Най-изявените млади личности на България“ в категорията „Културно постижение“, удостоен е със Златна значка „Русе“ и е избран за културен посланик на града. Носител е на наградата „Златно перо“ за принос към българската култура и изкуство. И редицата продължава, за да му напомня за признанието за всичко, което е постигнал.

Рокът също го обожава, както го обожава и класиката. През 2015 г. заедно с акустичния проект „Kristal Bardess‘‘ е избран от продуцента на групата The Rolling Stones в топ 20 на световния конкурс за авторска музика „Call for Legends“ на компанията „Shure“, а концертите, които прави с едни от най-големите български и чуждестранни звезди в този стил, са запомнящи и неповторими. 

Всъщност каквото и да се каже за Димитър Косев е малко, а разговорите с него все са недостатъчни, но го оставям да разказва: 

• за най-впечатляващите му моменти от 2022-ра година и очакванията от идващите месеци;
• лидерството и вдъхновяващите хора
• възпитанието на музикалната култура при децата и колко силно обществото ни има нужда от осъзнати възрастни;
• рокът и класиката – два цвята, които си приличат;
• изборът да живееш в България.

„2022-ра година бе година на промени. И семейни, и в работата. Голямата промяна за Държавна опера-Русе бе смяната на тогавашния директор с настоящия Пламен Бейков, с който сме в един екип, мислим на едни честоти и гледаме в една посока, заради което и аз продължавам да съм главен диригент в Операта.“

„Другото запомнящо се бе концертът „Ново Поколение“. Събитие, за което събрахме  изпълнения от млади български автори на симфонична музика, а проектът бе част от  Международен фестивал „Софийски музикални седмици“. Успяхме да ги представим пред широката аудитория и поляхме вода пред тези хора, за да бъдат чути, забелязани и изпълнявани. Това начинание ще продължи и тази година.“

Попитах Димитър Косев колко енергия и усилия се изискват, за да правиш това, което прави той. Неговият отговор гласи:

„Дебело подчертавам, че натоварваща енергия и усилия се изискват само, ако правиш неща, за които не си готов. Ако човек носи достатъчно опит, амбициозност и връзки, то не трябва да полага зверски усилия. Зад всичко, което правя стоят опитът ми, приятели, колеги и това ми дава стимул да продължавам да работя и да създавам.“

Класиката и рокът са двата стила, които са толкова негови, че сякаш, когато ги изпълнява стават и твои. Дори да не са били до този момент: 

„Със сигурност операта и рокът не се изключват, не са черното и бялото, а са два цвята, които много си приличат и можеш да ползваш където и както си пожелаеш. Намират се много фенове на рока, които слушат класическа музика, но и много хора, които се занимават с класическа музика и тайничко или не слушат рок. Това е музика, с която сме израснали, глътка свеж въздух, да си потанцуваш, да попееш. Свирили сме с прекрасни рок групи и е неописуемо чувството да засвириш с музикантите.“

Музикалната култура на децата и кой носи отговорност за нея. Колко е важно да има възрастни, които я имат, за да могат да я предадат?

„Като човек, който към момента се занимава професионално с музика, като преподавател в университет, като родител и като бивше дете вярвам, че за да има деца, тийнейджъри и бъдещи възрастни в залите, то не трябва да се възпитават те, а техните родители.“

„Едно дете на пет няма как само да влезе в залата на Операта, родителите трябва да осъзнаят, че културата и изкуството възпитават. Оперите възпитават, театрите възпитават, библиотеките възпитават, музеите възпитават. Винаги съм апелирал да се обръщаме към семействата, а не просто към децата.“

Професията на Димитър Косев е свързана с много отговорности, психология и лидерство. А задачата е още по-голяма, когато си почти дете и се превърнеш в най-младият български диригент, налагайки се да пораснеш по-бързо от много свои връстници. 

„Винаги ми е помагало да си представя какво ще каже по-големият Димитър Косев, за да не ми се налага да стана на 40 и да се чудя какво съм щял да си кажа. Доверявал съм се на по-опитни хора. Знаете, че да станеш диригент и да дирижираш хора, на които децата са по-големи от теб, е трудно. Трябва да бъдеш едновременно изключително уважителен, но и да не издаваш неопитност, трябва да има взаимопомощ, за да ставаме и аз, и те по-добри.“

Димитър Косев избира България пред възможностите да се развива където пожелае по света, а решението си коментира така: 

„Всеки е свободен да живее, работи и да се развива където поиска, естествено където е най-добре за него. Аз съм бил в чужбина, взех много и дойдох да го развивам тук. В чужбина също живеят хора, които плащат огромна цена. Не казвам, че в България е комфортно, приятно и лесно. Никак не е лесно човек да се върне от Виена в Русе, но определено виждам, че нещата в България могат да се оправят, могат да се оправят и в моята сфера.“

„Няма как да говориш против страната си, против града си, ако не си готов да се върнеш и да помагаш. Всеки трябва да си изчисти пред къщичката, за да е чиста цялата улица.“

Димитър Косев е здраво стъпил на земята, но и живее за момента. Сега призванието му е да бъде диригент, но ако не беше такъв щеше да бъде пилот или водолаз.

Навярно можем да го определим като професионалист от новото време, но си мисля, че хора като него си играят с времето, изграждайки пътеки там, където другите не могат. 

За мен остава удоволствието от разговора, но ако има някаква награда, която искам за това интервю, то е да знам, че след прочитането му има поне един купен билет – за галерия, опера или театър. Вярвам, че поне един човек не го чете случайно…