Слепотата обостря останалите сетива. Грохотът, който се чува, когато изнемощяла камила пада, е много по-силен, усещането за изгоряла от слънцето кожа е по-болезнено, а миризмата на смърт е по-остра след седмици, месеци и години без дъжд, който е жизненоважен за оцеляване, пише „The AP“.
Вероятно, докато паниката бавно се надига заедно с вятъра, Мохамед Кхейр Исак и Исак Фароу Хасан могат дори да усетят предстоящия смъртоносен глад. Исак е на 80 години, а Хасан – на 75. Двамата слепи мъже са приятели и са близки като братя. Те се държат за ръце в общия мрак, който ги заобикаля, така здраво, както държат бастуните си. В края на живота си, заради най-страшната суша в Сомалия от над половин век насам, те са били принудени да се разделят с добитъка и домовете си. Екип на „Associated Press“ ги срещна за първи път, докато двамата с мъка се опитват да се спасят, вървейки по прашния път. Те са сред стотиците хора, пристигнали в един от граничните градове през последните дни, част от потока на неволната миграция, в резултат на която над 1 милион гладни сомалийци са били принудени да избягат далече.
За Сомалия сушите не са непознато явление, но сега климатичните промени предизвикат това да се случва идват все по-често, като при всяко следващо бедствие възможности за възстановяване са все по-ограничени. Пастирите и фермерите, които от поколения наред знаят къде да отведат добитъка, козите и камилите, когато обичайните водоизточници пресъхнат, сега са ужасени от тази екстремна суша.
„Преди сушите не бяха такива. Успяхме да се справим някак,“, споделя Исак.
Дори сега да падне обилен дъжд което не може да се предвиди с точност, горещите температури водят до по-бързото му изпаряване, което на свой ред води до събиране на оскъдни количества вода за земеделие и пиене. Понастоящем Източна Африка е най-засегнатият от сушата регион в света, според данни на ООН. Експертите предупреждават, че прогнозите сочат, че петият дъждовен сезон, който сега трябваше да е в ход, тази година няма да бъде регистриран, като такава опасност има и за шестия, предвиден за началото на следващата година. Така Сомалия бавно се превръща в една непозната земя за местните хора, особено за по-възрастните местни жители като Исак и Хасан.
Двамата мъже винаги са живели в южната община Уфуроу, като досега не са се местили оттам. Понастоящем се твърди, че Сомалия е страната с най-бърз темп на урбанизация в света, тъй като много хора напускат умишлено селските райони, насочвайки се към по-развити места.
„Те са наясно, че техният предишен начин на живот вече е приключил,“, Мартин Грифитс, който ръководи процесът по предоставяне на хуманитарната помощ на ООН.
Тук, край южния град Доллоу, Исак и Хасан чакат търпеливо в късния следобед, а зад тях има голяма колона от деца и майки. В края на бързо разрастващия се лагер за разселени хора един служител чертае линии в прахта. Той маркира квадратчета, на които изобразява схема за бъдещи домове на чакащите семейства. Проблемът обаче е какво ще успеят да построят на толкова малко пространство, както и откъде ще намерят нужните строителни материали.
За Исак, Хасан и останалите разселени хора, импровизираните палатки и колиби са по-добър вариант за подслон от спането под звездите, тъй като трънливите храсти не ги предпазват от комарите и песъчинките, хвърляни от вятъра. Преди да се наложи да мигрира Исак е живеел в една колиба, построена от съпругата му, а Хасан в друга, построена от сестра му. Колкото и несигурно да изглежда новото му бъдеще, Хасан твърдо удря металния си бастун в пръстта, когато го питат дали някога ще може да се върне у дома. Според него – категорично не. Това отчасти се дължи на факта, че техният район в Сомалия се контролира от екстремистката групировка „Аш Шабаб“, която според други избягали хора сега е проявила малко съжаление, тъй като посевите са изсъхнали, а почти целият добитък е загинал. Въпреки това екстремистите, свързани с „Ал Кайда“, продължават да облагат жителите с високи данъци, като искат до половината от реколтата им, дори когато хората гладуват. Тъй като присъствието на групировката прави почти невъзможно достигането на хуманитарна помощ от международни организации до районите под техен контрол, те играят особено решаваща роля по време на суша.
Около четвърт милион души са загинали от гладна смърт в Сомалия през 2011 г. като при много от тях това се е случило, защото лидерите на „Ал Шабаб“ не са позволили на повечето хора да получат външна помощ или да заминат за други райони. Този път пристигналите хора споделят, че екстремистите са позволили на някои от майките, децата и възрастните хора, които са загубили всичко, да избягат.
