Д-р Ели Канън споделя пред “SkyNews” за преживяването да си сред първите доброволци за клиничното тестване на ваксина против новия коронавирус:
Едва за втори път си позволявам да използвам обществения транспорт по време на пандемията, като този път съм се запътила към Университетската болница в Лондон. След като се записах за клиничните тестове за оксфордската ваксина, бях извикана тази седмица за поставянето й. Миналата седмица ме изследваха за антитела, познати като “IgG”. Тестовете ми излязоха негативни, което означава, че е малко вероятно да съм боледувала от COVID.
Резултатите бяха очаквани, тъй като не съм се чувствал зле през последните няколко месеца и за щастие семейството ми е здраво и добре. Тъй като няма открити антитела, мога да се присъединя към клиничните тестове, при които кръвта ми ще се изследва за период от една година, което цели да установи дали съм развила антитела от ваксината.
Впоследствие ми бяха направени последващи тестове в Университетската болница в Лондон. Отново преминахме през обсъждането на възможните странични ефекти и как може да се чувствам през следващите 48 часа. Направиха ми и допълнителни кръвни изследвания. Целият клиничен процес ми бе обяснен, както и тестовете, които ще трябва сама да си правя.
През следващите осем седмици ще трябва да си взимам проби и да ги изпращам към лабораторията на болницата. Пробите са същите, които се взимат и при установяване на COVID – от носа и гърлото, като могат да се взимат и в домашни условия. Вече веднъж седмично ми се налагаше да го правя, за да могат учените да установят дали съм развила инфекцията, макар и да нямах симптоми на заболяването. Това е ключов момент при установяването на ефективността на ваксината.
Лекарят в болницата се увери, че все още съм съгласна да продължим, като се наложи повторно да дам съгласието си да стана част от клиничните тестове. След това бяхме готови да продължим. Предстоят така наречените “слепи” тестове. Лекарите няма да ми разкрият каква ваксина ще поставят, за да са сигурни, че поведението ми няма повлияе на резултатите и че няма неволно да си внуша несъществуващи симптоми.
На половината от доброволците ще бъде поставена новата “ChAdOx1 nCoV-19” ваксина. На другата половина се дава плацебо – в случая популярна ваксина против менингит. Едва на края на клиничните тествое ще разбера, която ваксина съм получила. Всички доброволци ще бъдат третирани по идентичен начин, за да не се зародят спекулации, които да изкривят резултатите.
След като бях готова да продължа, две сестри дойдоха, за да ми поставят инжекцията. Ваксинирането бе като всяко друго, през което съм преминавала. Ваксината бе поставена в горната част на ръката ми, като имаше леко щипане за минута, което впоследствие се разсея. В продължение на 15 минути сестрите следяха за подуване или други непосредствени странични ефекти от инжекцията. След като не бяха установени такива, бях свободна да си ходя и разбира се с маска на лицето, обратно към лондонското метро.
Посъветваха ме да взимам парацетамол за ден, за да избегна развиването на грипоподобни симптоми. В случай че това се случи, следва да информирам изследователския екип и разбира се да се поставя под карантина като всички останали.
Към момента на писането на статията са преминали няколко часа от поставянето на ваксината и се чувствам добре без осезаеми странични ефекти. Следващата седмица ще се върна за допълнителни кръвни тестове, като се надявам, че ще се намираме на по-благоприятен етап от развитието на пандемията, а нивата на разпространение на заразата ще са повод за оптимизъм.
Аз лично се чувствам далеч по-позитивно, знаейки, че съм се превърнала в малка част от това, което може да ни изведе от кризата.
