От КНСБ се обявиха за ускорено повишение на заплатите в България. Те искат средногодишният ръст да бъде 12,5%. Според тях с предимство трябва да нараства минималната работна заплата – със 17,5 на сто на година.
Ако предложенията на конфедерецията за ръст се реализират, към 2025 г. ще бъде постигнато съотношение от 50% на минималната към средната работна заплата, поне половината от наетите работници и служители ще получават “заплата за издръжка” към 2022 г., а минималната работна заплата ще достигне “заплатата за издръжка” към 2025 г.
За постигането на тези цели КНСБ отдава изключително важно значение на проекта на Директива за адекватни минимални работни заплати в ЕС, каза директорът на ИССИ Любен Томев. Той посочи, че този правно обвързващ инструмент ще осигури провеждането на нова политика по минималните доходи в държавите членки, а специално за България той ще стимулира и преговорите по изработването на прозрачен механизъм за определяне на МРЗ за страната. Процесът по приемането ѝ е сложен процес, направени са стотици предложения за промени и се очаква директивата да бъде разгледана на пленарна сесия на Европейския парламент през октомври.
Томев изтъкна още, че КНСБ настоява за ежегодно увеличение на възнагражденията на работниците и служителите (минимум 10%), които работят в системите на бюджетното финансиране (образование, здравеопазване, държавен сектор, култура, МВР, селско стопанство и т.н.). За агенциите, работещи на терен, да се осигури предимствен ръст от минимум 15% годишно, който постепенно да компенсира ниските нива на заплащане на труда в тях.
По отношение на допълнителните възнаграждения по Кодекса на труда КНСБ ще продължи да настоява за мерки в две посоки, първо – еднократно адекватно повишаване на минималните размери на тези доплащания (подобно на примера за добавката за нощен труд) и второ – ежегодната им актуализация съобразно ръста на СРЗ за страната.
Възможност за ръст на доходите дава и предстоящото влизане на страната ни в Еврозоната. Присъединяването на страните членки към Еврозоната създава подобрени възможности за номинална и реална конвергенция, подкрепена с тенденцията за по-интензивно нарастване на производителността на труда и доходите.
Показателен пример са Балтийските държави, в които след членството се наблюдава устойчив ръст на брутните заплати и възнаграждения от порядъка между 5 и 10 на сто годишно. В Естония през първите три години от влизането в Еврозоната има ръст с 24%, в Литва- 31 процента, съобщиха още от КНСБ.
