Днес от Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ публикуваха Декларация, която са изпратили до премиера, министъра на енергетиката и парламентарно представените партии. В нея е посочено:
„КНСБ се присъединява към Декларация на Българския енергиен и миннен форум /БЕМФ/ във връзка с оценката на предпоставките за сериозната енергийна криза, пред която е изправена България, възможните нарушения на сигурността на доставките на електроенергия още тази зима.
КНСБ също изразява безпокойство от зачестилите периоди с високи пазарни цени в региона, които наблюдаваме през лятото на тази година, но и сега в есенния период. Въпреки че страната ни все още е нетен износител, постоянното разчитане на внос, особено в часовете на вечерния връх на потребление – от 17 до 21 часа, е предпоставка за системна несигурност и съдържа в себе си значим риск за прекъсване на доставките. Регистрираният ръст на фотоволтаичните мощности в България няма принос за подобряване на енергийния баланс на страната, напротив – изостря дисбалансите на денонощна база, и в краткосрочна перспектива това няма да се промени. Във връзка с това подчертаваме, че за България поддържането на нашите лигнитни ТЕЦ в работоспособно състояние е въпрос на национална сигурност и той следва да се изведе пред логиката на краткосрочните борсови пазари.
Съгласни сме с БЕМФ, че процесът на влошаване на икономическото състояние на нашите въглищни централи допълнително се утежнява и от практиката държавата да изземва част от печалбите им при реализация на продажби над определени нива, наречени „таван на цените“, което следва да се преустанови.
Анализите на енергийните специалисти на БЕМФ извеждат тревожни прогнози, че през настоящата зима, дори при нормална аварийност на генериращите, преносни и разпределителни съоръженията и при нормален зимен ден, се очаква дефицит в мощностния баланс от около 600 МВт при ограничените водни количество в язовирите на енергийните ВЕЦ.
По-притеснителна обаче е оценката, че при екстремни зимни температури, дори при нормална аварийност и при нормално потребление на електроенергия този дефицит се повишава до около 1600 МВт. И ако в предишни години тези дефицити е било възможно да се покриват от нашите централи или с авариен внос от съседни енергийни системи, сега това ще бъде невъзможно, поради факта, че всички съседни държави декларират също високи енергийни дефицити, а у нас вече има затваряне на базови централи.
От БЕМФ посочват, че основните причини за днешното състояние на българската електроенергетика са множеството некомпетентни действия и бездействия – от липсата на стратегически планове за привличане на инвестиции в енергетиката, допускане на безконтролно изграждане на мощности на възобновяеми източници без компенсиране, пропуснатите шансове за въвеждане на механизма за капацитет и регламентиране на допустима държавна помощ за част от въглищните централи, практическото блокиране на проучванията и строителството на нови ВЕЦ и ПАВЕЦ, пълно подценяване на приноса на други алтернативни технологии за производство на електроенергия с възможности за регулиране на товара – малките модулни реактори, геотермалната енергия, оползотворяване на твърди битови отпадъци и наличните значителни количества горска биомаса във високоефективни нискоемисионни технологии. Страната пропусна и възможността да модифицира част от въглищните блокове в газови, което Гърция направи и сега е основен вносител на електроенергия за регулиране на вечерния връх в товара на системата.
КНСБ подкрепя изведените от експертите на БЕМФ спешни и средносрочни мерки за стабилизация на българската електроенергетика, като база за задълбочен анализ и очаква реакцията на нашите енергийни дружества по поставените въпроси.
КНСБ вече три години поставя въпроса за сигурността на доставките в условията на регионални дефицити, както в рамките на Консултативния съвет по европейската зелена сделка, така и при обсъждане на актуализацията на ИНПЕК. Все още не виждаме отговорно политическо отношение , основано на анализ на реалната обстановка.
Ние ще продължим да настояваме за национално отговорни стъпки, като във връзка със поставените от експертите критични въпроси:
- КНСБ настоява ЕСО ЕАД да представи актуализирана Прогноза за зимния период 2024 (част от Winter Outlook ENTSO-E 2024), където ясно да се посочат възможните периоди на недостиг (енергиен и мощностен баланс). За информация: Гърция е посочила, че няма да има проблем, ако няма смущения в доставките на газ, Румъния са посочили проблеми през пиковите часове при екстремни температури, без възможност за внос (регионален), без класическо производство, без вятър и слънце. Същевременно за България е посочено, че не се очакват проблеми, която контрастира с оценките на БЕМФ. Дружествата в рамките на БЕХ ЕАД разполагат с подробни данни за състояние на регионалния електроенергиен, но мнението на експертите от БЕМФ поражда безпокойство от възможен прекален оптимизъм в оценките.
- КНСБ посочва, че примерите за управление на ключови енергийни дружества на частни собственици в случаите с ТЕЦ „Марица изток 3 – Контур глобал“ или с ТЕЦ „Варна“, показват късия хоризонт на взиманите решения и трудностите за включване мощностите при необходимост. Поради това настояваме да се даде приоритет на финансирането на държавните енергийни дружества, за да се обезпечи безпроблемната им работа през зимата, предвид тяхното критично значение за мощностния баланс.
- КНСБ подкрепя предложението да се възстановят и поддържат въглищните резерви на всички въглищни централи без изключение. Също така подкрепяме искането за разработване и приемане от МС на програма и мерки за икономическа стабилизация и капитализация на българските енергийни дружества, като за целта се повиши прага на цената на електроенергията от 180 лв/Мвтч за компенсиране на индустрията на база на обективен анализ. Такава програма и мерки трябва да се съгласува със социалните партньори.
- КНСБ отчита необходимостта за запазване на конкурентоспособността на индустрията и услугите у нас, но апелираме това да не става за сметка на енергийните дружества. Изчислението на дивиденти следва да се основава на годишна оценка на приходи и разходи, така че в периоди на ниско потребление нашите ТЕЦ да разполагат с финансови резерви.
- КНСБ подкрепя изведените направления за работа в средносрочен план, като припомня исканията си за разработване на Национална енергийна стратегия. Такава стратегия следва да бъде база за обвързване на общоевропейските инфраструктурни проекти за увеличаване на трансграничния обмен между Източна и Централна Европа. Високата степен на електроенергийна свързаност следва да бъде постигната преди предприемане на стъпки за затваряне на мощности в България.
- Възстановяването на хидроенергийния производствен потенциал на страната също е изключително важна стратегическа задача, която следва да се развива с прякото инвестиционно участие на държавата. Посочените проекти в Декларацията на БЕМФ за завършване рехабилитацията на ПАВЕЦ „Чаира“ и изграждането на водния изравнител „Яденица-2“ са част от тези усилия, които следва да залегнат в общата Национална стратегия.
- КНСБ обръща внимание, че в голямата си част обсъжданите мерки имат отношение към подготовката за пълна либерализация на пазара на електрическа енергия, за което държавата следва да си осигури финансови и технологични инструменти за управление на този процес. Считаме, че ще е напълно погрешно да се разчита на пазарните сили за постигане на ценови баланс в интерес на битовите потребители – без пряката роля на държавата като лидер в процеса на либерализация, ние отново ще бъдем изправени пред социални сътресения. Поради това поискахме отлагане на процеса с една година, което да даде възможност за адекватна подготовка.
- КНСБ подкрепя искането на експертите за възстановяване работата на Обществения съвет към министъра на енергетиката съгласно изискванията на чл.7а на Закона за енергетиката, тъй като само в рамките на по-широка дискусия може да се постигне национален консенсус по важните въпроси за развитие на енергийния сектор.
В заключение, КНСБ ще продължи да настоява енергийният преход в България да се осъществява плавно и без социални сътресения, като в Декларацията на експертите от БЕМФ ние виждаме подкрепа на тази наша позиция!“
Проф. Веселин Методиев: За премахването на недоверието са нужни хора, които не са на първа линия
