От КНСБ публикуваха свое становище за новия вариант на Плана за възстановяване и устойчивост, разработен от служебното правителство. Те посочват, че той е много по-хомогенен в отделните си елементи от предишния. Но отправят и редица критики в различни области.
Публикуваме част от позицията на синдиката:
„На 30.10.2020 г. бе публикуван първи вариант на проект на Национален план за възстановяване и устойчивост на Република България, който бе изготвен от работна група в рамките на Министерски съвет. След публикуването на този първи вариант се проведоха обществени консултации със социалните партньори и гражданското общество.
В резултат на това, на 08.02.2021 г. бе публикуван втори вариант на НПВУ, който развиваше първоначалния документ и бе съобразен с не малка част от препоръките, които КНСБ отправи чрез свое становище, прието в края на 2020 г.
Основните промени във този втори драфт включваха: 1) засилена подкрепа за бизнеса, в частност, МСП; 2) по-силен фокус върху нисковъглеродната икономика и енергийния сектор; 3) устойчива мобилност; 4) дигитални умения; 5) здравеопазване и др. На този етап беше включен и елемент в Плана, който е насочен изцяло към изграждането на основни цифрови умения на работната сила. Промяната бе резултат изцяло след настояване на социалните партньори, в частност КНСБ. На 16.04.2021 г. беше представен трети вариант, който се различаваше от предишния единствено по отношение на два проекта, като всичко останало бе същото.
След встъпването в длъжност на служебното правителство, НПВУ бе обект на сериозна ревизия и преоценка по отношение на основните приоритети и параметри, които бяха заложени в този трети вариант. В резултат на това на 20.07.2021 г. беше публикуван за обществено обсъждане нов, четвърти (и за момента последен) вариант на НПВУ. Този вариант се различава значително от предходния и налага да направим преоценка на нашите бележки и коментари, които бяхме дали първоначално. Ревизираната от служебния кабинет версия е налична вече за обществено обсъждане преди предстоящото финализиране.
Тази последна версия на плана се базира на предишните и е донякъде резултат от допълнително проведените технически срещи с Комисията. В крайна сметка, процедурата за подаване на нови проектни предложения беше възобновена. В резултат на това бяха получени над 30 нови проектни предложения, както и няколко предложения за реформи. Това доведе до решението за актуализиране на приблизително половината от вече съществуващите проекти и добавянето на нови.
В структурен план четвъртият вариант е логически подреден и следва европейските препоръки. Това не беше така при първите два варианта, които срещнаха критики от наша страна. Прави впечатление, че общият обем е 284 стр., което е около 70 стр. повече спрямо третия вариант. Този вариант е ясно разделен на четири части, между които има необходимата синергия. Предложенията на КНСБ за включване на раздели за 1) съгласуваност на Плана, 2) описание на политики и приоритети, 3) допълняемост в изпълнението, както и 4) оценка на въздействието, са възприети и са значително доразвити. Освен това структурата на отделните стълбове е идентична и позволява лесна сравнимост.
За КНСБ този план е нов, уникален инструмент на Европейския съюз, който изисква всяко предложение за финансиране на проект да отговаря на точни и строги критерии. Това налага сериозна техническа работа за подготовка и проверка на допустимостта на всеки един от проектите. В този смисъл, нашите коментари са разделени в два основни раздела (общо и специфични), както следва:
Подкрепяме прогнозата за кумулативен растеж на БВП за периода 2021 – 2025 г. в размер на 21,7% като пряк резултат от ефекта на ПВУ върху икономиката, но считаме, че нивото на амбиция е твърде ниско. Според нас, мултипликативният ефект би могъл да бъде дори повече.
Съотношението между разпределението на средствата в отделните стълбове продължава да бъде доста нехомогенно. Например, в „Справедлива“ и „Свързана“ България се предвижда съответно по едва 18% и 17,8% от общия ресурс на целия план, докато за „Зелена България” са отделени 36,8%, а за „Иновативна България” – 27,4%.
На не малко места има значителни разминавания между заглавията на отделни проекти, дейности, както и на сумите в тях спрямо написаното в самия План и съответните проектни фишове. Отдаваме тези неточности на факта, че НПВУ все още не е доработен докрай и е в процес на финализация, но тези неточности трябва бързо да се изчистят, тъй като подобни разминавания могат да създадат различни интерпретации относно заложените реформи.
В Плана са посочени няколко важни реформи в сектора на енергетиката, но липсват национални стратегически документи, които да осигуряват обвързаност с плановете за развитие. Посочените Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., (която не е приета) и ИПЕК, (който е разработен при значително по-ниски цели за намаляване на въглеродните емисии), не могат да заместят липсата на стратегическа визия за развитие на отрасъла. Бегло са отбелязани, но не са разисквани допълнителните мерки, които ще бъдат финансирани през Механизма за справедлив преход на базата на Планове за справедлив преход.
Посочените като реформи мерки за разгръщане на потенциала за развитие на водородните технологии и стимулиране на производството на електроенергия от ВЕИ фактически са проектни предложения, които следва максимално да са насочени към пазарната реализация, когато са достигнали зрялост. Твърде щедрото финансиране за нови ВЕИ (които вече могат да бъдат реализирани на пазарен принцип) и на концептуални проекти за геотермална енергия, следва да бъде насочено към значително по-важните теми за енергийно производство и управление на потреблението на микро и местно ниво.
Прави лошо впечатление, че по отношение на енергийните проекти в Плана, широко се предлага създаване на множество работни групи за изготвяне на предложение за нормативни промени. Според нас това по-скоро подчертава липсата на готовност за прилагане на реформи, което подлага на съмнение реалистичността на редица от мерките по НПВУ. Това е валидно за случаите на мерки, при които все още липсват решения за широко пазарно внедряване, като водородните технологии и технологии за геотермална енергия.
Според нас управлението на инвестициите по НПВУ трябва да се извършва в съответствие с принципите на партньорство. Това би позволило участието на социалните партньори по прозрачен начин във вземането на решения. Така ще се гарантира адекватен и навременен процес на контрол и обратна връзка между заинтересованите страни.
В контекста на т. 8, следвайки насоките на ЕК, в НПВУ трябва да има раздел, който да описва как са включени социалните партньори в целия процес. В предната трета версия такъв раздел нямаше, не откриваме такъв и настоящата версия. Настояваме това да бъде разписано подробно, като се представят освен начините на включване, но и всички предложения, които бяха направени от социалните партньори в хода на целия процес. Накрая трябва да има и справка кои от тези предложения са приети, и кои не, със съответната обосновка.“
