„Директива 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз (Директива 2022/2041/ЕС) регламентира минимални изисквания, които следва да се установят в националното право и практика на всяка държава членка във връзка с определянето на минималната работна заплата (МРЗ), насърчава на колективното договаряне и ефективна защита на работниците за достъп до законодателствени МРЗ. Директивата няма за цел да хармонизира равнището на минималните работни заплати в целия ЕС, нито да въведе единен механизъм за определяне на минималните работни заплати, като в респект 12 от нея изрично се посочва, че различните национални традиции в държавите членки следва да бъдат зачетени.“
Така започва отговор на социалния министър Ивайло Иванов на депутатски въпрос кога ще бъде въведена у нас адекватна минимална работна заплата. Отговорът му, който е публикуван в Народното събрание, продължава по следния начин:
„Според Директива 2022/2041/ЕС определянето на МРЗ във всяка държава членка може да се извършва чрез закон или други обвързващи правни разпоредби (т.е. да се законодателствено) или чрез колективно договаряне. В България минималната работа заплата с законоустановена и се определя от Министерския съвет за всяка календарна година на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ). С пристите през февруари 2023 г. от 48-мото Народното сьбрание промени в чл. 244 на КТ, е установен механизъм за автоматично индексиране, според конто минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и првите две тримесечия на текущата година. Размерът на минималната работна заплата не може да е по-малък от определения за предходната година. Министерският съвет е определил размерът на МРЗ за страната за 2024 г. и за 2025 г. при стриктно спазване на разпоредбата на чл. 244 от КТ.
В годишния си преглед на минималните работни заплати през 2023 г. на дьржавите-членки, Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) прави обзор и констатации за вьздействието на Директива 2022/2041 на ЕС върху определянето на минималната работна заплата в отделните дьржави. В своите основни констатации тя установява, че выздействието на Директивата на ВС ворху определянето на минималната работна заплата в отделните държави до онзи момент е било ограничено, тьй като фазата на транспониране едва сега е започнала. Едно от ранните й въздействия е, че ориентировьчните референтни стойности, определени в Директивата (50% от средната и 60% от медианната работна заплата), се прилагат все по-често в законопроекти или цели (Белгия, България, Ирландия, Испания, Словакия), или се използват за действителки увеличения (Германия, Хърватия).
В годишния си преглед за минималните работни заплати през 2024 г. на дьржавите-членки, Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд посочва, че само мальк брой држави са направили законодателни промени по отношение на минималните работни заплати през 2023 г. Най-сьществените промени се отнасят за Былгария, която е предефинирала процеса по определяне на минималните работни заплати и е включила индикативна референтна стойност в съотношение сьм средната работна заплата в законодателството си.
Въпросът, свързан с определянето на минималната работна заплата има не само експертен, но и политически аспект. Това е така главно поради факта, че минималната работна заплата е основен макроикономически показател от една страна, а от друга – тя оказва влияние върху публичните финанси.
През януари 2023 г. е създадена междуведомствена работна група към министъра на труда и социалната политика, в която са включени участници от всички компетентни институции и от представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, която има за цел да разработи предложение за проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, с оглед въвеждане в българското законодателство на промени, съобразно Директива 2022/2041/ЕС. В периода януари 2023 г. – декември 2024 г. са проведени 17 заседания на междуведомствената група.
След обсъждане със социалните партньори, в рамките на установения срок за транспонирането на Директива 2022/2041/ЕС (15 ноември 2024 г.), и в съответствие с ангажиментите си от членството в ЕС, България е предоставила своевременно на Европейската комисия информация относно действащото национално законодателство в областта на определяне на МР3, колективното договаряне и защитата на работниците за достъп до законоустановена МРЗ.
В рамките на работната група за усъвършенстване модела на определяне на МРЗ и колективното договаряне, до момента няма постигнато съгласие между социалните партньори, чиито позиции по някои от текстовете в директивата са диаметрално противоположни. Работната група продължава своята работа като се полагат усилия за
подобряване на сътрудничеството и сближаване на позициите на държавните институции и на социалните партньори във връзка с усъвършенстването на механизма за определяне на минималната работна заплата за страната и за насърчаване на колективното договаряне.
От страна на Министерството на труда и социалната политика е изготвен и представен за обсъждане на членовете на работната група проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, който има за цел да усъвършенства националното законодателство в съответствие с целите на Директива 2022/2041/ЕС и националните особености. Дискусиите по представения проект ще продължат и в началото на 2025 г., за да може съвместно със социалните партньори да се потърси балансирано решение, гарантиращо адекватен размер на МРЗ и икономически просперитет. В тази връзка, срокът на работа на междуведомствената работна група е удължен до 31 март 2025 г.“
Вижте документа и – ТУК
 регламентира минимални изисквания.){kind=link}