Кога ще вземат заплатите си служителите на един от хотелите в Банско?

Всички служители на „Гранд Хотел Банско“, които имат да получават заплати, ще ги вземат следващата седмица.

Това заяви един от мениджърите на обекта Мариела Николова пред Искра.бг и допълни, че не счита за необходимо да прави опровержения на обвиненията, че ръководството е оставило работниците си на улицата по време на карантината в населеното място и има неизплатени трудови възнаграждения на служителите:

Единственото, в което мога да Ви уверя е едно – когато започна карантината казахме на работниците да изчакат, за да видим какви нареждания ще получим. След няколко часа указанията бяха всички, които не са успели да си тръгнат, да отидат в общежитието за работници. Като Ви казвам общежитие, то си представете хотел – с хубави стаи, топла вода. Няколко човека обаче отказаха да се настанят там, защото нямало телевизор и предпочетоха да си платят квартира. Избързаха, платиха преди ние самите да знаем как да процедираме и после хазяйката им е отказала да им върне средствата. Имаме работници, които могат да докажат, че условията са били добри. 14 дни съм готвила за тези хора, макар да не съм готвач. Главния такъв не дойде веднъж да си види кухнята. Няма човек, който да каже противното.

По думи на Николова, когато е започнало извънредното положение, всички работници са получили по един аванс:

Знаете, че все още не беше време за заплатите за февруари. За първата половина на месеца – всички си ги бяха взели. За втората половина се даде аванс. От управата малко се забавиха с останалите пари, но тази и другата седмица ще ги изплатят. Знаете, че и по договор плащанията за март са до края на април.

На въпросът ни дали е имало обиди и заплахи към персонала, г-жа Николова обясни, че знае от кого са отправени обвиненията – от Христеан, но по нейни думи лично на него му е правила десетки компромиси.

Наш журналист разговаря и с Христеан Георгиев. Потърсихме го, за да ни разкаже своите преживявания от работното си място в Банско. Той заяви, че си е тръгнал преди обявяването на карантината, затова историята му не е толкова трагична, колкото на другите му колеги:

Бях нает за сервитьор, но ме назначиха за помощник-сервитьор, тъй като не поставих една чаша според формалните изисквания. Наистина си позволих да обидя ОТЗ-то Емилия, но след няколко дни се извиних. Така ме понижиха и не ми дадоха възможност до края на престоя ми да се развия. На мен работата ми трябваше, защото бях отишъл с 40 лева в Банско. Отношението на ръководството обаче също бе недопустимо – обиди, заплахи за физическа агресия. Нямах право да седна за 10 секунди да си почина, дори да няма работа. Заяжданията бяха на лична основа, за работата ми не е имало оплаквания. Говориха ми, че външният ми вид не е достатъчно добър, за да бъда толкова отворен. Нарочиха ме и по следната причина – бях неудобен. Винаги защитавах себе си и по-слабите. Клиентите бяха много доволни от мен, оставяха ми бакшиши, макар да не съм бил сервитьор, а аз никога не съм ходил при хората. Те ме заговаряха. Оставяха ми редица похвали в книгата за хотела. Ръководителите обаче веднъж не ми казаха нещо мило.

Христеан нарочно е направил така, че да го уволнят. Иначе трябвало да пусне едномесечно предизвестие. Така разговарял със свой приятел на видео. Хванали го, написали му 100 лева глоба и го изгонили.

Младият мъж твърди, че като я премахне, има да взима още 300 лева. Съществува обаче и друг проблем – не е получил документите си. Започнал да търси правата си и му казали да не се занимава, защото имат негова снимка – как влиза в стая на клиент:

Няма такова нещо. Искам просто случилото се да придобие популярност, за да научат хората на какво сме били подложени.

Христеан е споделил за разговора ни със свои колеги. Те сами се свързаха с нас и пожелаха да разкажат какво се е случило по време на карантината. Едно от момчетата има дългогодишен опит в сферата, но твърди, че за първи път преживява нещо подобно:

Аз все още съм в Банско и няма да си тръгна, докато не си получа парите. Чакам вече трети месец. Разбрахме се за едно заплащане, оказа се друго. Счетоводителката ми даде веднъж 150 лева – дали от нея или като аванс – не мога да кажа, защото много се молих. Отидох да работя като ФМБ (ръководна позиция – отговорник за складовете, ресторантите, оборота и служителите), но се оказа, че започвам като ОТЗ. Преди да падне бариерата ни изгониха – казаха ни да си събираме багажа. Всеки да се спасява както иска. Опитахме се да си тръгнем от Банско, но не ни пуснаха. Ще Ви изпратим и снимки от състоянието на хотела и това на квартирата, в която бяхме.

Снимки от хотела: Личен архив

Главната готвачка на хотела г-жа Маринова им помогнала да си намерят квартира и да я платят за 14 дни. Жилището било обитавано от около 6 души. Оставила им средства и за храна. На следващия ден мениджърите им предложили да отидат да нощуват на базата на хотела, която се намира в комплекс Грамаде:

Аз им казах, че сме искали там да отидем. Преди това голяма част от персонала е пребивавал там. Вече обаче си бяхме платили квартирата. Какво щеше да стане, ако отидем и пак ни изгонят? Нямахме доверие на хората. А и на базата няма ток, вода. Няма работещи магазини в областта. Много сме разочаровани от самото отношение. Трябват им хора, които нищо не разбират. Аз и други колеги сме с висши образования. Знаем как се управлява хотел. Не мога да кажа, че мен са ме обиждали, но съм ставал свидетел на арогантно отношение.

Снимки от квартирата: Личен архив

С нас се свърза и Василий Геров. Желанието му бе също да даде становището си за работния процес в хотела:

Постъпих на работа на 14-ти февруари като барман. Тръгнах си ден преди карантината, защото предполагах какво ще се случи. Бях настанен в допълнителното крило към хотела, където условията бяха ужасни – дупки по стените, плъхове, мръсотия, ужасни миризми. Имахме право на храна, но тя бе под всякаква критика. До ден днешен не съм получил пари за работните си дни. Нямахме представа ще се работи ли или не, последните ми 4 дни в хотела бяха почивни – те също вероятно няма да се платят. Обиждаха ни, че сме наркомани, че не сме адекватни. Това не отговаря на истината. Сега съм в София, а един колега живее в нас, защото няма средства да стигне до родното си място.