Независимо дали сме на изпит или се опитваме да изберем перфектния кандидат за работа, ние взимаме много решения. Понякога дори имаме предчувствие за отговора. Трябва ли да подлагаме на съмнение инстинктите си или направо да действаме?
Когато моменталните отговори просто изникнат в съзнанието ни, Нобеловият лауреат и бихейвиористичен икономист Даниел Канеман го отбелязва като „система 1“ или бързо мислене. Това контрастира с по-бавната „система 2“, където ние активно разглеждаме нашите възможности, преди да стигнем до заключение, пише BBC.
Интуицията си е спечелила лоша слава като нещо, което не се основава на никакви доказателства. Внимателен анализ на всички възможности със сигурност ли е по-вероятно да ни даде правилния отговор? Не е задължително. Инстинктът ни невинаги е толкова случаен, колкото изглежда. Той може да бъде въз основа на бърза оценка на ситуацията. Може невинаги да го осъзнаваме, но мозъкът ни постоянно сравнява сегашната ни ситуация със спомените ни за предишни ситуации. Така че, когато решението се смята за интуитивно, то всъщност може да е базирано на дългогодишен опит.
Проблемът с бързото мислене е съществуването на десетки различни когнитивни предразсъдъци, които могат да ни отведат към грешен отговор. Склонни сме да бъдем свръхоптимистични, предпочитаме прости решения, забелязваме и помним информация, която потвърждава мисленето ни.
Например да приемате интервюта за работа. Макар повечето компании все още да разчитат на тях, има достатъчно доказателства, че стандартните интервюта не са добър начин за избор на най-добрия кандидат. Твърде много от нашите пристрастия взимат връх, а хората, които наистина харесваме и имаме усещане за тях, често са тези, които са като нас. Те невинаги са най-добрите хора за тази работа. Но въпреки всички тези предразсъдъци, има моменти, когато бързото мислене ни служи добре и дори може да бъде логично.
Съществува феномен, известен като първата заблуда на инстинкта. Това е убеждението, че инстинктивните отговори е по-вероятно да са верни – в тест за множествен избор, например, трябва да се придържате към първата си мисъл и да не променяте мнението си. Но истина ли е това? Психолозите в колежа „Албрайт“ в Пенсилвания изучават отговорите на колежаните в такива тестове, като изследват колко уверени са били в първите си инстинктивно посочени отговори и защо понякога се връщат, за да ги преразгледат.
Добрата новина била, че колежаните са доста добри в преценката на собствената си несигурност за отговор. През повечето време, когато те преглеждат отговорите си, решението им било вярно. Има случаи, в които след като са дали инстинктивен отговор и са го променили, е било вярно решение, но когато са най-несигурни в отговора и въпреки това са останали с него, повече от половината грешали. Следователно не са важни първоначалните инстинкти за отговора, а увереността в него.
Когато колежаните са научили да оценяват увереността си за всеки отговор по зададена скала и да променят само отговорите с ниска степен на сигурност, техните резултати се подобрили.
Понякога изглежда, че наистина може да се доверите на инстинкта си, когато се отнася за вземане на решения, стига те да ви карат да се чувствате уверени в този избор.
