В България са познати различни видове ядливи и отровни гъби. За много хора брането им е тръпка, хоби и досег с природата. Но трябва да бъдем особено внимателни. Защото дори и да не са отровни, пак има риск от стомашни проблеми, предупреждават специалистите от Военномедицинска академия /ВМА/. По техни данни у нас се срещат приблизително 4000 вида гъби, като една малка част от тях са с токсично въздействие върху човешкия организъм.
„Има много класификации, но най-приложимата е по латентния период, т.е. след колко време настъпват тежките усложнения, които могат да имат и фатален край“, пояснява ръководителят на Катедра „Токсикология“ на ВМА доц. Людмила Нейкова.
Най-опасни са тези с дълъг латентен период и най-тежкото отравяване е фалоидното, което се предизвиква от зелена и бяла мухоморка, коментира тя. Дължи се на термостабилни токсини в тази гъба, което означава, че след кулинарна обработка те не могат да бъдат разрушени. Механизмът й на действие е много сложен и води в крайна сметка до нарушаване функциите на черния дроб, т.е. органът, който има освен детоксична, а и синтетична функция. Когато се нарушат тези функции, нашият организъм страда изключително много, може да бъде и фатално.
„Латентният период е доста дълъг. Обикновено симптомите стартират след осмия час, около 12-14 часа при консумация на диворастящи гъби. Има хора, които получават оплаквания от стомашно-чревния тракт след консумация на гъби, закупени от търговската мрежа, т.е. от култивирани гъби, но тук няма фатален ефект“, заяви още специалистът.
Според някои научни източници токсините могат да циркулират и да упражняват въздействие 96-110 часа, а първите симптоми започват след осмия час, 10-12-14-и час – става дума за многократно повръщане, коремни болки, гадене, диарични изхождания. Задълбочаването на тези симптоми води до дехидратация на организма, т.е. обезводняване. Освен течности, човешкият организъм губи и много соли. Външната проява на това е отслабване на рефлекси, човек се чувства унесен, уморен, с ниски стойности на кръвното налягане. Може да се стигне и до колапс, което е доста тежка проява на дехидратацията, казва още токсикологът.
На малко по-късен етап тези симптоми от страна на стомашно-чревния тракт търпят едно затихване, но това е привидно, защото през този етап стартира увреждането на черния дроб и на бъбречната система – това е т.нар. чернодробно-бъбречен стадий на интоксикацията. Във връзка със засягането на тези две основни системи се появяват и прояви на централната нервна система – делир, гърчове, коматозно състояние, допълва доц. Нейкова. Тя е категорична, че при данни за консумация на диворастящи гъби с много дълго проявяване на оплакванията близките на болния задължително трябва да го закарат по най-бързия начин в Спешно отделение, защото сами няма да мога да овладеят тежката интоксикация.
Каква е терапията? Елиминирането на токсините стартира от ниво входна врата. Въпреки големият интервал от консумацията, на пациентите се дава медицински въглен. Прави се промивка на стомаха и се назначава форсирана диуреза (стимулира се уринирането) с цел по-бързо извеждане на токсините от организма, казва доц. Нейкова и пак подчертава ролята на спешните звена и болниците. Тя е категорична, че хората не трябва да се доверяват, че това е едно банално неразположение, което ще отмине само, без намесата на специалист. Колкото повече часове се отлага търсенето на квалифицирана помощ, толкова по-фатални могат да бъдат последиците.
В заключение специалистът казва, че тежестта на симптомите зависи от консумираното количество гъби, но изтъква и че има и други важни фактори, например, малките деца, възрастните хора със съпътстващи заболявания, са много по-чувствителни към токсичното въздействие.
„Важно е и функционалното, както и психоемоционалното състояние към момента на консумацията“, категорична е доц. Нейкова.
