НАТО официално стартира процеса за присъединяване на Швеция и Финландия към своя военен съюз, пише „BBC“. Но ключово условие за членката на НАТО Турция е предаването на повече от 70 души, описани от нейния президент като терористи.
Лидерите на двете северни нации казват, че приемат проблема сериозно, но в крайна сметка екстрадирането зависи от съдилищата, а не от политиците. И така, кого иска Турция и възможно ли е тези лица някога да бъдат депортирани в Анкара?
Исканията на Турция
Швеция и Финландия кандидатстваха за присъединяване към отбранителния съюз на Запада, след като Русия започна войната си в Украйна. Турция беше единствената от 30-те държави-членки на НАТО, която блокира кандидатурите им, докато двете скандинавски държави не се съгласиха с набор от изисквания – включително предаване на лица с предполагаеми връзки с тероризма.
Съгласно меморандум, подписан на срещата на върха на НАТО миналата седмица, Финландия и Швеция се споразумяха да разгледат „висящите искания за депортиране или екстрадиция на заподозрени в тероризъм експедитивно и задълбочено“ с „двустранни правни рамки за улесняване на екстрадицията“.
Президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Швеция е обещала да екстрадира 73 „терористи“ и вече е изпратила трима или четирима от тях. Проправителственият турски всекидневник Hurriyet публикува списък с 45 души, включително 33 издирвани от Швеция и 12 от Финландия.
Издирван от Турция
Турция е особено заинтересована от предаването на лица, които смята за свързани с Кюрдската работническа партия, считана за терористична група от ЕС, САЩ и Обединеното кралство. Тя е и след последователи на турския духовник Фетхуллах Гюлен в изгнание. Гюленистите са обвинени от Турция за неуспешния преврат срещу президента Ердоган през 2016 г. „BBC“ разговаря с трима от издирваните от Турция хора.
Бюлент Кенес: Журналист
В продължение на години Бюлент Кенес е главен редактор на „Today’s Zaman“, основен англоезичен всекидневник в Турция, преди да бъде закрит през 2016 г. Сега той живее в изгнание в Стокхолм. Турските власти го обвиняват, че е част от движението на Гюлен или това, което те наричат терористичната организация Фетхуллах (Фето). Тя от своя страна е известна с мрежата си от училища и не се смята за терористична група в ЕС, Обединеното кралство или САЩ.
Кенес сподели, че е станал мишена заради своите открити критики към президента Ердоган и е изправен пред обвинения в заговор за сваляне на правителството:
„Всички обвинения са измислени. Аз съм независим журналист, без връзки с никоя организация.“
Мъжът бяга в Стокхолм, след като получава условна присъда в затвора през 2015 г. за „обида на президента“ в туит, в който се казва, че покойната майка на Ердоган ще се срамува от него.
Обидата към президента Ердоган остава често срещано обвинение понастоящем, като под такъв претекст 17 журналисти и карикатуристи бяха изправени пред съда през първите три месеца на 2022 г., според независимата турска организация Bianet.
Бюлент Кенес смята, че се е превърнал в разменна монета между Ердоган и Швеция в преговорите с НАТО. Той не се страхува особено да бъде екстрадиран, тъй като това би било „предателство на собствените ценности на Швеция“ за демокрация и защита на дисиденти. Той е категоричен:
„Това не е тест за режима на Ердоган… това е тест за шведските власти.“
Фатих: „Реформиран подпалвач“
Други от списъка на Турция са далеч по-малко известни. Фатих, финландски кюрд, беше част от група от петима млади мъже, които подпалиха вратата на турското посолство през 2008 г. Сега 37-годишният собственик на бизнес и предприемач сподели пред „BBC“, че съжалява за това, което е направил:
„По това време животът ми беше объркан, имах много проблеми.“
Той е изненадан да намери името си в списъка, тъй като отдавна е приключил с излежаването на 14-месечна условна присъда – и е платил обезщетение на посолството. Финландските власти му дават гражданство преди няколко години и приемат случая с посолството за приключен, изтъкна самият той.
Финландската полиция инспектира щетите рано на 21 октомври 2008 г. в турското посолство в Хелзинки, след като вратата на сградата на посолството беше запалена около 3:00 часа сутринта местно време, въпреки че пожарът беше потушен бързо от полицейски патрул и потушен. Финландската полиция е задържала четирима мъже, заподозрени в опит за подпалване на посолството. Един човек в посолството е ранен при нападението срещу турското посолство в Хелзинки през 2008 г.
Турция го обвинява, че е член на войнстващата ПКК, която призовава за по-голямо кюрдско самоуправление и участва във въоръжена борба с турската държава.
Фатих каза, че не е имал връзки или идеологически връзки с Кюрдската работническа партия и смята, че е бил мишена само заради кюрдския си произход.
Кюрдите съставляват 15-20% от населението на Турция, но са изправени пред преследване в Турция от поколения. Правителството в Анкара се опитва да забрани прокюрдската партия HDP, третата по големина в парламента.
Въпреки че Фатих не вярва, че ще бъде екстрадиран като финландски гражданин, той се опасява от тормоз в местната турска общност или евентуален арест в чужбина по искане на Турция. Той сподели, че е много тъжен, че Финландия „трябва да се бори за него“.
Айсен Фурхоф: Учител, който бяга
Айсен Фурхоф пристига в Швеция, след като излежава пет години от доживотна присъда в Турция за опит за „подриване на конституционния ред“, когато е на 17 години и е член на Турската комунистическа партия. Тя разказа, че ѝ е била предложена защита в Швеция, след като е била изтезавана в затвора.
Сега, вече на 45 години, жената живее в Стокхолм със съпруга и дъщеря си и работи като учителка и настоява, че вече не се занимава с турската политика.
„Напуснах Турция преди 20 години. Ако ме изпратят там, няма да имат никаква полза от мен. Всички, които познавам, са или мъртви, или в затвора. Ето защо това, че съм в списъка, беше изненадващо за мен – коя съм аз за тях?“
Фурхоф подозира, че е преследвана в Турция за това, че е член на Кюрдската работническа партия. Тя признава, че е работила с тях три месеца преди около 25 години. Въпреки че вече не симпатизира на партията, тя отрича те да са терористична група и вярва, че трябва да бъдат част от дискусиите за договорен мир в Турция.
Позовавайки се на шведското законодателство, жената не се притеснява от евентуална екстрадиция, но ѝ е трудно да повярва, че може да бъде важен случай за Анкара.
Бариери пред екстрадирането
Правните изисквания в Швеция и Финландия затрудняват Турция да екстрадира вида номера, които иска:
- Последната дума за екстрадицията има независим съд – не политици
- Граждани нито на Швеция, нито на Финландия могат да бъдат екстрадирани
- Чужди граждани могат да бъдат екстрадирани – но само ако са в съответствие с Европейската конвенция за екстрадиция
- Екстрадирането не е разрешено за политически престъпления или в страни, където хората са застрашени от преследване
Предполагаемите престъпления трябва да се разглеждат като престъпление в Швеция или Финландия.
Според шведския вестник Dagens Nyheter от 33-те шведски имена, изброени в турските медии, 19 вече са били отхвърлени за екстрадиция от Върховния съд на Стокхолм. Главният съдия Андерс Ека коментира това така:
„Не можем да прегледаме по-ранни случаи, които вече са обработени.“
Финландия екстрадира двама души в Турция след повече от дузина искания през последното десетилетие. Министерството на правосъдието казва, че не са получени нови искания и е обещало на кюрдската общност, че няма да има промяна в закона.
Възможна обратна реакция
Ако исканията на Турция бъдат отхвърлени, тя може да оттегли подкрепата си за присъединяването на скандинавските нации към НАТО, казва Мурат Йешилтас от проправителствения мозъчен тръст Seta.
Парламентите на всичките 30 страни от НАТО ще трябва да одобрят Швеция и Финландия като членове, включително и турските законодатели. Затова Йешилташ предупреждава, че става въпрос и за „достойнството на турския парламент“.
Други коментатори предполагат, че стремежът на Анкара за екстрадиция може да е стратегия за преизбиране на Ердоган или инструмент за подпомагане на продажбата на оръжия от САЩ.
Има малък шанс Швеция или Финландия да предадат някой от списъка в скоро време.
Един бивш член на Кюрдската работническа партия в списъка, Джемил Айгън, беше набелязан за екстрадиране от Турция в миналото, но вярва, че Върховният съд на Швеция ще застане на пътя му. Пред обществената телевизия SVT той подчерта:
„Ако Швеция ме предаде, животът ми е свършен.“
