„Баба Марта бързала,
Мартенички вързала:
Морави, зелени,
Бели и червени…“
Преди това Баба Марта и учителките от детска градина „Звънче“ в бургаския комплекс „Славейков“ са минали през двора и са украсили дърветата в него, така че да зарадват малучганите, техните родители и да им пожелаят да бъдат винаги здрави и засмени!
Педагозите от „Звънче“ се организират за втора поредна година и въпреки COVID кризата и тежките времена, в които живеем, успяват да усмихнат малки и големи. За своя сметка и в свободното си време, те са изработили мартенички под формата на цветя, снежинки, Пижо и Пенда. Сръчните възпитателки се събраха още в петък и задружно закичиха и премениха дърветата в двора, така че за 1 март да изненадат децата и техните близки.
Учителките споделиха, че миналата година в проекта им са се включили и родители, но тази предвид пандемията, са се организирали сами. Разказват, че са изработили мартеничките с голямо удоволствие и според тях това е начинът да възпитават в децата любов към традициите. Освен това през изминалата седмица те са изнесли няколко урока на децата и са ги запознали с празника. При един от тях „сръчковците“ е трябвало да изработят весели мартенички.
Освен това днес Баба Марта беше поканена и посети и дечицата в градината като им върза мартенички на ръцете. Те от своя страна я посрещнаха с песнички, стихчета и танци. Всички са в очакване на идващата пролет, която тя води.
В детска градина „Звънче“ постоянно се провеждат и осъществяват различни проекти, които да възпитават в децата родолюбие и уважение към традициите.
Директорката на ДГ „Звънче“ Стойка Йондова отправи специални пожелания по повод празника:
„Честита Баба Марта! Пожелавам на всичките си колеги, дечица и родителите им да бъдат много здрави, щастливи, румени и засмени!“
А какво повелява традицията за закичване с мартеница?
Традициите, свързани с 1 март, отбелязват прехода между зимата и пролетта и датират от предхристиянската епоха. Най-позната и разпространена от тях е закичването с мартеници от усукан бял и червен конец. Вярва се, че те предпазват от различни опасности и осигуряват безпроблемното преминаване към новия сезон. В България днес се носят от всички хора, независимо от тяхната възраст. Закачат се също на животни и на плодни дръвчета.
Мартеничките се свалят, когато човек види щъркел или лястовица. Връзвали са се, както най-често и днес, на цъфнало дръвче, или пък са се слагали под камък. След време (на другия ден или след девет дни) камъкът се отхлупвал и ако под него има мравки, се вярвало, че ще се родят много агънца през годината; ако има бръмбар или червей – значи ще се множат телетата. В някои региони възрастните хора хвърляли мартениците в реката „за да изтекат всички злини по водата”.
Обичаят за закичване на мартеница е разпространен не само в България, но също и в други балкански страни. През 2017 г. е вписан е в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството като обща номинация от България, Румъния, Молдова и Северна Македония.
