В приблизително 1/3 от проверените обществени поръчки през 2020 г. има установени нарушения. Това показват данните в годишния доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/. В него е включен отчет за проверката на 1520 обществени поръчки на обща стойност 1,2 млрд. лева. Оказва се, че има нередности в 461 процедури.
Половината от нередностите са свързани с неспазени срокове, непубликувана информация и пропуски при оформянето на документи, докато другата половина – със съществени нарушения, като:
- Неоснователно проведени процедури (4 случая);
- Поръчки, при които възложителите са поставили условия, които дават предимство или необосновано ограничават участието на кандидатите в процедурите (40 случая);
- Сключване на анекси към договори за обществени поръчки, с които са изменяни цени, срокове за изпълнение и др. (12 случая);
- Невъзложени обществени поръчки при наличие на всички законови основания за това (161 случая).
На фона на повтарящите се всяка година нарушения, през тази има спад на опорочените поръчки, отчитат от Института за пазарна икономика /ИПИ/. Експертите обаче изтъкват, че е възможно понижението да се дължи на избраната извадка от проверки, а не на целенасочени усилия.
Друг доклад – на Агенцията за обществени поръчки (АОП), също за изминалата 2020 година, показва, че от проверени 303 процедури при 98% се установяват грешки още на началния етап – при откриването на процедурите, залагането на технически спецификации и методиката за оценка на офертите. Най-честите грешки и нарушения включват:
- При решенията за откриване и обявленията за поръчки се излагат мотиви, които са формални или неотносими към изисквания на закона;
- Не се посочват елементите, формиращи оценката, нито правилата за оценяване;
- Не се указват изчерпателно критериите за подбор;
- Не се предоставя достатъчно информация относно условията за изпълнение на поръчката;
- Поставят се условия, които водят до нарушаване на равнопоставеността на участниците в процедурата.
В допълнение, след стартирането на електронните обществени поръчки, към споменатите грешки се добавят и нови, основно технически, свързани с откриването на процедурите в Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП).
В одитните доклади на Сметната палата също могат да се видят конкретни доказателства за нередности в обществените поръчки. Редовното проучване на ИПИ „Успехите и провалите на българските правителства“ стъпва върху одитните доклади и дава примери за неефективно харчене и доказани злоупотреби. Очаква се следващото издание да бъде публикувано съвсем скоро.
