Един човек прочел обява, че се продава застаряващ кон за 250 лв. Срещнал се с фермера, харесал коня и го платил, но помолил да остане там още три-четири дни, докато организира транспорт. Фермерът се съгласил и прибрал парите обаче на втория ден конят умрял. Дошъл купувачът да си го вземе.
Фермерът: Съжалявам, но конят умря.
Купувачът: Но как така, продали сте ми тогава болен кон? Искам си парите обратно!
Фермерът: Господине, съжалявам, но Ви предупредих, че животното е възрастно.Той си е Ваш, само дето умря тук. Няма как да Ви върна парите.
Купувачът помислил и казал: Добре, тогава ще го взема умрял.
Фермерът: Но за какво Ви е умрял кон? Аз мога да го кремирам безплатно?
Купувачът: Не, не. Искам го. Ще го разиграя на лотария.
Фермерът: Но как така ще дадете като награда умрял кон?
Купувачът обаче натоварил умрелия кон и си тръгнал. След няколко дни пътищата на купувача и фермера пак се пресекли.
Фермерът: И как протече лотарията? Успяхте ли да си възстановите сумата?
Купувачът: Ооо, разбира се! Обявих лотария с билетче от цена 5 лв. с награда кон. Продадох 500 билета и спечелих 2500 лв.
Фермерът: Но как?! Не Ви ли се ядосаха като видяха, че конят е умрял?
Купувачът: Не, ядоса се само един – този, който спечели лотарията.
Фермерът: И Вие как постъпихте?
Купувачът: Извиних се и му върнах петте лева.
П.П. Изборите са като лотарията – печели само организаторът!
